Реклама / Ads
13| 7964 |16.01.2012 БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ

Дянков подкара с Трактора в грешната посока!

.
Опитват да вкарат Борисов в капан за банковите лихви, което е опасна игра
Вече трета поредна година финансовият министър Симеон Дянков изкарва на политическия тезгях старата идея за намаляване на лихвите по банковите заеми. Тя еволюираше от поставения ултимативен едномесечен срок на банките, през който те да свалят лихвите (2009 г.) до настоящата теза (2011 г.) за „осъзната” липса на власт над лихвената политика, но... „смята да поиска обяснения защо са толкова скъпи кредитите у нас”.

Хронологията 2009 г.  – В началото на ноември на среща между бизнеса и правителството премиерът Бойко Борисов заявява пред медиите: „...въпреки че не може да се меси в работата на банките, правителството е помолило всяка от тях за постепенно намаляване на лихвите по кредитите”. Един ден след това финансовият министър Симеон Дянков направо им постави срок и даже фиксира процента на намалението на лихвите (с 3-4%), мотивирайки се, че „..външният ни риск е намалял с близо 3,5%.

2010 г. (еволюцията) – Пред БНР на 19 февруари финансовият министър Симеон Дянков заявява, че няма как държавата да влияе на банките при определянето на лихвите им. Това не може да стане сега, възможно е само когато влезем в ERM 2.
Един ден по-късно от МФ съобщават, че "министърът на финансите няма правомощия да оказва влияние както върху работата на БНБ, така и върху търговската политика на банките у нас". Премиерът Бойко Борисов също потвърди, че банковата система е независима и държавата няма инструмент, чрез който да определя лихвите. В средата на септември, в интервю за предаването "Нека говорят..." по bTV, Борисов заяви, че „с Дянков работим за да свалим лихвите по кредитите”.

2011 г. (крачка напред, две назад) – В края на декември в интервю пред bTV министърът на финансите поиска за пореден път „лихвите на банките у нас да паднат”. Според него намалението е възможно заради високия кредитен рейтинг на страната ни. Държавата е изпълнила всички условия, за да осигури среда за намаляване на лихвите на банките „Само да им припомня, че като влязохме на власт, тогава търговските банки казаха: вие направете така, че да ни се вдигне кредитният рейтинг – "Стандарт енд Пуърс” и "Муудис”. Това вече е факт - оттам вече ще ни падне на нас цената на финансовия ресурс и ще паднат лихвите. Ние си свършихме работата. Сега е ред те да си свършат работата”, каза финансовият министър.

Да припомним, че еволюцията от февруари 2010 г. се дължеше на застъпената теза от основния обвиняем по делото „Октопод” Алексей Петров: "Искането ми банките да свалят лихвите по кредитите, които са със 7-8 процента по-високи от тези в Европа, е основната причина да бъда арестуван... Позволих си тази теза да я отстоявам последователно във времето до ареста си, включително – написах официален документ до вицепремиера Симеон Дянков, в който посочих конкретен модел за сваляне на лихвите. Смятам, че засегнах сериозни интереси в банковата система. Вместо отговор в законовия срок от вицепремиера, получих арест". Едва ли вицепремиерът и финансов министър би искал да идентифицира собствената си теза за лихвената политика на банките с тази на Алексей Петров.

Въпреки че недоволството от „високите” лихви и борбата за свалянето им не е само „приоритет” на Симеон Дянков и на Алексей Петров. В тази посока предприеха действия:
• юли 2009 г. - Антимонополната комисия ще разследва Асоциацията на банките в България (АББ) за картел и договаряне на лихвени нива по кредити и депозити;
• август 2009 г. - Да се намалят лихвените проценти на банките и да спре принудителното отнемане на имущество на банкови длъжници, настояха на пресконференция представители на организациите - "Национална асоциация на българския бизнес" и "Организация за обществена самозащита";
• март 2011 г. - Омбудсманът на Република България Константин Пенчев е изпратил след много жалби на граждани писмени препоръки до председателя на БНБ Иван Искров и финансовия министър Симеон Дянков да намерят начин за ограничаване на своеволното увеличение на лихвите от страна на търговските банки.
Всъщност дебатът „защо лихвите са такива, каквито са” стартира още през 2009 г., но той не завърши или по-точно останаха недоизказани аргументи и от двете страни (правителството, респ. потребителите от една страна и финансовите институции, от друга).

Кои са аргументите „за” и „против” в този дебат:
„Против”
1. Като правило в макроикономиката по-ниските лихви по депозити и кредити би трябвало да увеличават стимулите за инвестиции, което пък води до по-висок икономически растеж;
2. Високият кредитен рейтинг на страната ни позволява външният финансов ресурс, който ползват нашите банки, вече да е по-евтин, т.е. с по-ниски лихви. Следователно би трябвало и за крайните потребители цената на ресурса да падне. Още през ноември 2009 г. вицепремиерът се аргументира, че България за пръв път през октомври има най-ниската рискова премия на Балканите и Прибалтика. Тя е в размер на 2.12% у нас при 2.29% за Естония, 2.80% за Румъния и 5.53% за Латвия. Ниският индекс на финансово-икономически и политически риск предполага, че с известно закъснение от 3-4 месеца външният ресурс на родните банки също следва да стане по-евтин. Това пък влече след себе си и по-евтини заеми за граждани и фирми;
3. Тезата за намалението на лихвите е с висока обществена подкрепа. С нея са ангажирани неправителствени организации, КЗК, омбудсманът на Република България и в крайна сметка всички кредитополучатели.
4. Лихвите падат за периода на „натиск” от страна на финансовия министър. Според оценки на финансови анализатори лихвите по депозитите за периода ноември 2009 - ноември 2011 г. спадат с между 1-2 процентни пункта, което се отразява и в по-ниски лихви по кредитите - намаление с под 1 процентен пункт;
5. Българското правителство може да влияе върху лихвените нива на банките единствено чрез държавните структури в банковата система, в случая чрез Българска банка за развитие;
6. Според данни на банковата асоциация при ипотечните кредити страната ни е с по-ниски лихви от Унгария и Румъния, но има чувствителна разлика с Чехия, Германия, Словения, Словакия, където лихвите са почти двойно по-ниски. При потребителските кредити сме близо до нивата в Полша и Румъния. Но отново драстични разлики, но не в наша полза има в сравнение със Словения. Тоест в сравнителен план възможност за намаление има;
7. БНБ може косвено да стимулира намаляването на лихвите, като намали нивото на минималните задължителни резерви (МРЗ) на банките. В момента те заделят около 4-5 млрд. лв. под формата на такива резерви. На практика по-голямото предлагане на пари би трябвало да доведе и до по-ниската им цена, т.е. лихви;
8. Правителството може да използва и др. нестандартни лостове за въздействие по отношение облекчаването на кредитополучателите във връзка с финансовата криза. Примерно приемането на закон за фалита на физическите лица. От страните членки на ЕС, само у нас и в Румъния не е приет подобен нормативен акт, но в Букурещ вече готвят проектозакон. Законът е сравним с този за юридическите лица. При личната несъстоятелност се изчиства задлъжнялостта на човека. Това се случва в определен период - от 3 до 7 години. Или още по-революционното, прието като поправка в руския Закон за ипотеката (залог на ивмущество), където се посочва, че ако стойността на заложеното недвижимо имущество поради срив на цените на пазара на имоти не може да покрие задълженията на длъжника пред банката-кредитор, то задължението по обезпечената ипотека се счита за погасено и се прекратява. Тоест за обикновения гражданин това означава, че ипотечният дълг се прекратява, ако банката не може да реализира жилището на два публични търга в случай на драстичен спад на цените на имотите и тя го записва в своя баланс. Отписват се и всички наказателни лихви и такси.

„За”
1. Лихвите ги определя пазарът, състоянието на икономиката. Основните фактори, които влияят върху лихвите по банковите кредити са цената на привлечения от банките ресурс (лихви на международния и местния парични пазари и лихви по депозити), кредитния риск (вероятността кредитополучателят да не си обслужи задължението), ликвидния риск (нужното време и средства за превръщането на кредита в пари), пазарният риск (перспективите пред развитието на даден пазар), оперативния риск (загуби от лошо управление), очакваната инфлация, изискваните обезпечения и пр. Самият финансов министър през 2010 г. заяви, че няма начин държавата, респ. правителството да влияят върху банките при определянето на лихвената им политика. В условията на паричен съвет Централната банка дори не може да определя основния лихвен процент, който е резултативна величина от средномесечния лихвен процент по т.нар. „овърнайт” депозити. С други думи, както спомена Емил Хърсев „Бих предпочел заедно с падането на лихвите да поевтинее токът, а най-добре - да падне цената и на бананите, можем да поискаме от търговците да намалят цената и на портокалите..;
2. Правителството не успя да изпълни предложения преди две години (когато се заговори за понижение на лихвите) от банките пакет от 12 мерки, който да направи това намаление възможно. Целта на тези мерки бе да се подобри икономическата среда и да се намали рискът, така че цената на кредитния ресурс да намалее. Част от мерките бяха в сферата на макроикономиката, а други изискваха законови промени. Така и не стана ясно обаче с кои от тях правителството се е ангажирало да изпълни;
3. Международната икономическа конюнктура, вкл. и във финансовия сектор, е изключително недружелюбна към подобни реакции на пазара, като намаляването на лихвените нива. Свиване на чуждестранни инвестиции. Банките-майки (западноевропейски, гръцки и унгарски) имат значителни проблеми във вътрешно икономически план - с ценните книжа на собствените си правителства. Около 30 млрд. евро са залегнали само в програмата за подпомагане на гръцките банки. Налице е отказ на МВФ да удължи финансирането на Унгария. Преди месец шефът на Австрийската централна банка ясно заяви на австрийските банки да намалят инвестициите в Източна Европа, не само в България и пр.;
4. Според икономисти от Института за пазарна икономика евентуално обсъждане на нивото на банковите лихви от страна на финансовия министър с представители на Асоциацията на банките в България е опит за картелно споразумение. В интервю след Нова година Симеон Дянков заяви „..една от първите ми задачи тази година ще е да поканим представители на банките и БНБ в тристранния съвет. В интерес на всички е лихвите да паднат, за да върви по-добре икономиката.”;
5. Тезата на банкерите, обявена още през 2009 г. от тогавашния председател на Асоциацията на търговските банки Виолина Маринова, е, че „Лихвите по кредитите ще се понижат едва след излизането на страната ни от световната икономическа криза.”;
6. Непрецизиран е искът за намаление на банковите лихви. Кои лихви трябва да паднат под „натиска” на вицепремиера – тези по депозитите или тези по кредитите? Едва ли на депозантите ще им е много приятно това да се случи с техните вложения! Обратно, кредитополучателите ще са „за” и с двете ръце;
7. По данни на банковата асоциация лихвите по кредитите в момента са на нивата от 2008 г. Според Георги Ангелов "Лихвите по кредитите в лева в момента са на нивата от 2007 г. Така че банките се справят по-добре от държавата, защото лихвите по 10-годишните държавни ценни книжа все още не са паднали на нивата отпреди кризата";
8. Евентуалното намаляването на задължителните минимални резерви от страна на БНБ е нож с две остриета. Такава мярка не може да бъде наложена от правителството, защото, първо, централната банка е автономна институция и, второ, самата мярка е доста спорна, тъй като банковата ни система и сега е свръхликвидна и проблемът не е в липсата на свободен ресурс, а на достатъчно добри проекти, които да бъдат финансирани;  Т.е. - ако БНБ понижи изискването за минимални резерви, финансовият сектор ще „получи” значителен паричен ресурс, който трябва да раздаде, вкл. и на не толкова добри кредитополучатели (а това ще генерира риск в системата за в бъдеще).

В крайна сметка засега резултатите от дебата за лихвите са реално три:
Първо, в началото на годината банките изненадаха неприятно клиентите си с по-високи плащания за най-ползваните услуги с обичайното обяснение, че това са мерки за справяне с кризата. Голяма част от тях повишиха такси и комисиони както за физическите лица, така и за бизнеса, а някои дори въведоха нови. Дали пък не е в отговор на искането за „намалени” лихви!;
Второ, не трябва да забравяме, че в края на миналата година бяха приети на второ четене промени в Закона за кредитните институции, според които глобата за разпространяване на невярна информация за банка може да стигне до 150 000 лв. С други думи политици, експерти, банкери и пр. трябва да си мерят думите и да спрат с излишни „внушения” за банковата система;
Трето, никой не е по-велик от пазара и едва ли един човек или група ще могат да вдигат или свалят лихвите/цените в една пазарна икономика. Последното би било в противоречие със Закона за защита на конкуренцията.
Но пък е морално и човешко в условията на криза да искаме и по-облекчени условия за потребление и бизнес!
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 12| 5355 |05.01.2012 Банкер опроверга Дянков за свалянето на лихвите . 9| 5098 |03.01.2012 Дянков сваля лихви . 65| 15833 |29.12.2011 Пръмов: Нашепват ми, че Дянков поглежда към 2 млрд в Сребърния фонд . 30| 5607 |17.12.2011 Дянков: Огънахме се пред синдикатите и забавихме реформите

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads