Реклама / Ads
6| 9557 |01.03.2024 ГЛАСЪТ

Манол Глишев: Приднестровието поиска помощ от Русия срещу Молдова

.
Заплашва ли България приближаването на войната?
 

На 28 февруари ръководството на Приднестровската „република“ официално обяви, че иска помощ от Руската федерация. Помощ срещу кого?

 

Приднестровието е дълга, тясна ивица територия на левия, източен бряг на Днестър. Областта е част от Молдова според всички международни договори. От 1992 година насам обаче тази ивица земя е под фактическата власт на изолирана съветска, а впоследствие – и постсъветска армия. Приднестровската „република“ с център Тираспол е една от няколкото останали точки на замразен конфликт след разпадането на СССР. Освен това, наред с Кавказ, Източна Прусия и Севастопол, Приднестровският район представлява и руски ексклав, един вид изнесена крепост на руските интереси и точка на потенциално завръщане за всяка следваща кремълска власт.






Още от 2014 г., когато Русия на Путин атакува украинските провинции Крим и Донбас, беше ясно, че Приднестровието, лежащо между Молдова и Западна Украйна, може да се превърне в удобна точка за разсейване на украинската отбрана и едновременно с това – евентуален шах срещу опитите на Молдова да се интегрира в Европейския съюз. Днес, когато руско-украинската война е на десет години и изминаха две от първия опит на Путин да превземе Киев, Приднестровието отново напомня за себе си.

 

За разлика от Крим и Донбас, които поне засега не представляват директен риск за страните-членки на Европейския съюз и НАТО, Приднестровието е обезпокоително близо до Румъния… и нашата България. Крим можеше да бъде по-опасен за нас, ако украинските сили не бяха потопили по-голямата част от руския Черноморски флот. Благодарение на дроновете и ракетите, употребени от ВСУ, поне засега кримската опасност за България е пренебрежимо малка. Но молбата за помощ от страна на приднестровското ръководство към Кремъл със сигурност поставя под заплаха Молдова. Молдова на свой ред е в тесни връзки с нашата съюзничка и съседка Румъния и се стреми към включване в двата западни блока. Освен това Приднестровието просто физически е по-близо до българските сухопътни граници в Добруджа.


Войната пълзи на запад.

 

Разбира се, това не е повод за паника. Руските сили са в много сложно положение и на практика нямат шанс да достигнат Приднестровието от другаде освен през украински територии, намиращи се далеч от фронта на юг и изток. Вчера, 29 февруари, три руски самолета са били свалени от украинската ПВО. Макар и със закъснение, даренията от снаряди, ракети и авиация дават своя ефект за успеха на украинската отбрана срещу руския нашественик. Опит за достигане на Приднестровието от руски войски през Беларус не е реалистичен – поне засега. Възможно ли е обаче приднестровските милиции да се опитат да отрежат тила на украинска Одеса, която да бъде нападната от руски сили през Крим? Военните експерти ще се изкажат, но поне за момента и тази възможност не изглежда много убедително.






По-вероятно е жестът на приднестровските ръководители да цели просто парализирането на европейската интеграция на Молдова. Молдова най-вероятно е съветвана от западните посолства да не провокира насилие по река Днестър. Силите на приднестровската „република“ са достатъчни, за да контролират тясната територия, но надали – и да минат в настъпление, било то към Молдова, било към Украйна. А за да бъдат те реално подкрепени от Русия, първо ще се наложат месеци и може би дори години на тежки сражения в Украйна, при това единствено при победи за руското оръжие – сценарий, който е малко вероятен. Колкото повече се опитва Русия да разшири зоната си на действие, толкова повече ще се засилва помощта на западния свят за украинските войски и държава.

 

За разлика от Молдова и Украйна, нашата България и съседна Румъния са пълноправни страни-членки на ЕС и НАТО. На наша територия има и съюзнически сили от други държави. Друга сила, заинтересувана от запазване на статуквото в Северното Черноморие и от обрат във вреда на Русия е Турция. Турското правителство по исторически причини има силен интерес към Крим и към гагаузите в Молдова. Освен това Турция също е част от НАТО и има прецедент, когато турски авиатори свалиха руски изтребител.  

 

Засега България не е под пряка заплаха. Но не трябва да забравяме, че у нас все още на свобода са членовете на паравоенни проруски групировки, срещу които службите ни необяснимо не действат. В България, особено по Северното Черноморие има и руски затворени комплекси (най-големият е Камчия), множество руски заселници със и без българско гражданство, част от които са млади руски военни „пенсионери“. Пристанище Росенец продължава да включва зона, охранявана от въоръжени руснаци, тоест руски ексклав на територията на НАТО. Варна, Бургас и градчета като Поморие, Несебър и Созопол са пълни с руски граждани и/или етнически руснаци. А руската военна доктрина включва разбирането, че те имат право във всеки един момент да повикат Русия на помощ, ако се почувстват застрашени… или Кремъл използва това като повод за насилие. Да си припомним, че правителствата на Дания и Естония вече прогнозират подготовката на Русия за начало на война включително с НАТО като блок.






На този тревожен фон е удивително, че все по-влиятелният ни и проевропейски конституционалист Делян Пеевски предава на Прокуратурата списък с над 400 проруски пропагандни сайтове, тролове и агрегатори, а партията му ДПС същевременно защитава народните представители от очевидно прокремълската партия „Възраждане“, които отидоха на фактически инструктаж в Москва преди броени дни. Евроатлантизмът на строителя на новата версия на Конституцията ни, както и на заявено прозападната партия ГЕРБ буди основателни съмнения, защото и тя се включи заедно с ДПС в защитата на депутатите от „Възраждане“, когато в Народното събрание бе предложено изключването им от всички парламентарни комисии, даващи достъп до класифицирана информация.

 

В следващите седмици и месеци, когато се очакват нови руски опити за офанзива срещу украинските позиции и войната ще става все по-разрушителна, заявката на приднестровските марионетки на Кремъл не може да ни остави безразлични. България има все по-очевидната нужда много ясно да се определи като лоялен член на ЕС и НАТО, приятелски настроена към Украйна, в близки отношения със съюзническа Румъния и свободна от крайно зловредното руско влияние във всички сфери на живота. Публичното присъствие на видими путинисти като все още действащия президент Радев и истеричния Костадинов, както и толерирането на каквито и да било обществено насочени жестове от страна на руското посолство в София става не просто незащитимо, а знак за явно нехайство на нашите служби към въпроса за националната ни сигурност.

 

Майданизирането на гражданите постепенно се превръща не просто в тема, а във въпрос на оцеляване за българската демокрация.

 

Манол Глишев

FrogNews

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 20| 14341 |29.02.2024 Когато министър Калин заяви, че няма данни Сарафов да е замесен с Нотариуса, трябва да му се каже: Лъжеш! . 28| 9052 |27.02.2024 Диагноза дебилизъм: ГДБОП под знака на „Червения пират“, Еврото и Нотариуса. Да идва Джак Спароу . 3| 16558 |24.02.2024 „Грандиозните руски победи: Радуйся русский народ, царю Путину слава!“. Украинците - новите спартанци . 5| 6542 |23.02.2024 Манол Глишев: Две години откак светът разбра, че в Украйна се води война

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads