Реклама / Ads
22| 17443 |11.06.2020

Да разчитаме сигналите от Абу Даби с едно наум за главната цел

.
Мафията не просто е тук, ние сме в състояние на окупация. Аргумент на Джон Едгар Хувър при обсъждането на закона РИКО в САЩ през 1970 г. Законът е създаден за борба с корупцията, рекета и прането на пари – обобщено: срещу мафията. Дава огромни резултати още първият месец след неговото приемане.

Хувър признава, че успехите се дължат на гражданската доблест на стотици американци, които с информация подпомагат ФБР, но не по-малко и на хора от задкулисието, начертали схемите за корумпиране и срастване на мафия с власт. Забележително в този закон е поставянето на една плоскост на държавните, обществените и частните организации. Пак в този закон е предвидено взаимодействие между прокуратурата и лица, участвали в корупционни практики и сключване на сделки с тях, за да разкрият участници нагоре по веригата. Нагоре по веригата…






Примерът със закона РИКО не е случаен. То е повод за разследване от американски институции на известни български политици и бизнесмени. Една от дестинациите, които щателно се проверяват е ОАЕ и по-конкретно банкови сметки на въпросните лица, които държат огромни суми там с неясен произход. Местните власти съдействат за разкриване на следите на „мръсни“ пари. За тези неща у нас не се говори, прокуратурата мълчи. Защото въпросните разследвания имат огромно влияние в държавното обвинение, също и в ръководството на държавата. Оше по-скандално е, че представители на държавата лобират пред чужди институции и служби да си затворят очите за някои действия на въпросните субекти. Главната опорка е: Сигналите са предимно от хора, на които прокуратурата е повдигнала обвинения. Или от гражданските сдружения и медии, свързани с тези хора. Лъжите са крещящи, но важното е да бъдат заблудени поне за известно време Вашингтон и Брюксел. От една година насам е модно сигнализиращите за корупционните свинщини да бъдат свързвани с Кремъл. И това го твърдят хора, които посрещаха в София вече бившият генерален прокурор на Русия Юрий Чайка като генерал-губернатор!

 

Днес научаваме повече подробности за политическия проект на Васил Божков, пребиваващ в Абу Даби, ОАЕ. Любопитството е естествено, както и последвалите коментари.

 

Божков поставя на челно място „върховенството на закона“. Е, не е Колумб, ще кажете - и с право. Тук е първата разделителна линия между управление и прокуратура от една страна и гражданите от друга. Главният прокурор и властниците все повтарят, че единствената им цел е върховенството на закона. Гражданите обаче виждат обратното. Според Световния проект за справедливост" (World Justice Project, или WJP) България е на 55 място от 112 страни по възприятие на върховенството на закона. По корумпираност сме на 88 място. Това не е ли пропаст между пропаганда и действителност?

 

На второ място Божков поставя „Независимост на властите“. Но нали те непрекъснато повтарят, че са независими? Ние подозираме и многократно сме осветявали зависимости между отделните власти и техните представители. Божков обаче познава тези връзки отвътре. Обвързаностите ни поднасят парадокси като тази една „независима“ власт да услугва на друга като и разчиства пътя от критикуващи, инакомислещи и противници на модела на управление.






Сред приоритетите на политическия проект има и такъв: „Прозрачност на отношенията между бизнес и власт“. Симпатично, но наивно. Вярва ли някой, че Влади Горанов ще признае истината за безплатното му пребиваване в луксозен апартамент, който бил на негов кръстник? Или за ползваната от него вила тип „прогимназия“ във вилна зона „Ярема“ на Витоша, която струва много, много пари? Няма да доживеем  подобно нещо, освен ако прокуртурата по някакви причини не започне да действа по закон и неизбирателно.

 

Бизнесът има големи грехове към гражданското общество заради порочните си връзки с властта. Но трябва да признаем, че много бизнесмени са принудени да се „сродяват“ със статуквото. Моделът на руската мафия под индиго. Разбира се, бизнесмени могат да бъдат упрекнати, че имат избор и могат да откажат. Нещата обаче са далеч по-сложни. Те носят отговорност не само за предприятия и фирми, но и за своите служители. Това са сложни организми, които функционират и живеят по определени правила и взаимоотношения. Ако някой е развил даден бизнес и в един момент се намесят висши чиновници, ченгета, данъчни или прокурори и го притиснат, не може този човек просто да зареже всичко. Не може и съдебната система да го защити, защото и там са превзети цели рубежи. Ами договори, кредити, трудово-правни отношения…

 

Божков не казва нови неща. Но в приоритетите на проекта е и „Финансова ревизия на управлението“. Това е нещо конкретно и ако се направи от независими експерти (къде са…) резултатите ще докарат инфаркти и присъди на много хора, които днес са недосегаеми. И това няма нищо общо с пропагандния шум на ГЕРБ за ревизия на прехода и приватизацията. Цацаров също употреби темата, но разпореждането му от миналата година предизвиква насмешки и в най-близкото му обкръжение. 10 години ГЕРБ не прави нищо по въпроса, което я прави съучастник. И това не е случайно, като се знае, че около 60 на сто от партийните членове са отломки от БКП…

 

Божков може да бъде приеман или отричан, но той повдигна завесата на задкулисието. Цветан Василев започна през 2014-та. Подходите им са различни, но целта е една: да бъде разобличен мутренския модел, известен като #Кой. Може да са били част от него, може да го правят, защото са ударени от същия този модел, може да лелеят отмъщение и да търсят реванш. Тяхно право. Важното е обаче, че се оголва грозното тяло на корупцията, която души милиони българи.






Божков е израснал и се е утвърдил на улицата. Бил се е, падал е и е ставал. Успял е да излезе от сенките на бизнеса. Това е сложен, опасен, рискован и свързан с компромиси път. Малцина от зрителите познават тази страна на живота. Едно е сигурно: съхранил е десетки свидетелства и компромати. И ще ги използва.  

 

Политическата заявка е инструмент за предизвикване на бурни реакции - от една крайност до друга. Тест е. Целта, вероятно, е да се провокира обществена дискусия. Да събуди гняв и желание за съпротива, справедливост и отмъщение. Ако се съживи и поривът за свободата – още по-добре. Има значение кой и как го прави, но все пак важен е резултатът.

 

Божков хвърли камък в блатото. И нека се замислим: нима много от обвиненията срещу него не прилягат на много от действащите политици и членове на кабинета? Не са ли бандитите, облечени във власт и с тогите на правосъдието по страшни от попадащите в класическата дефиниция?

 

Новините от Абу Даби, а и тези от Белград, посочват кратерите и пропастите между бизнес, граждани, власт и правосъдна система. Каквито и внушения да правят представители на властта и слугуващите им пеевски медии, българите вече са наясно кой е центърът на лъжата и репресиите. Манипулираните статистики и социологически проучвания вече не вършат работа.

 

Възможно е с проекта си Божков да опъва нервите на премиера Борисов и главния му счетоводител Горанов. Възможно е да иска да дразни по-голям кръг играчи. Но те са уплашени, защото знаят, че Божков не е човек, който се отказва, нито е страхлив.






Туморът е огромен, токсичен и всички сме обречени. Всяко оръжие или скалпел е от полза. През 1942 г. британският премиер Чърчил заявява по повод идеята за разговори със Сталин: "Казвал съм много пъти, че комунизмът е зло, но съм готов да отида в Кремъл и да измоля съюз, за да победим по-голямото зло. Това е жизненоважно в момента. Пък после ще видим... 

 

Чуват се коментари от сорта, че Божков е част от мутренско семейство в развод. Сигурно. Но не е ли по-добре да се обединят сили и средства за голямата цел, без да е задължително идеологическо побратимяване? Ценностната система е много важна, но ако остане този модел, след време от нея няма да има и помен. Създава се впечатление, че едни хора имат желание, но не могат и затова са против други да опитват. Да не би патентът за премахване на статуквото да е техен? Някога Чърчил и Рузвелт са се съюзили със Сталин, за да ликвидират Хитлер. Българите не сме известни с умния подбор на съюзници. Но да иронизираме и отхвърляме усилията на други - сме царе. Преди доста време Макс Вебер доказва ползите от компромиса, когато целта си заслужава.

 

Споменах закона РИКО в началото, защото той е не само пример как се правят работещи закони, но и възможност недосегаеми у нас олигарси и политици да бъдат разследвани, а скритите им крадени пари да излязат наяве. 

 

Д-р Димитър Попкутуев

 

П.П. И едно наум: да не забравяме, че сегашната власт разполага с огромен финансов ресурс и целия репресивен апарат. Такава крепост трудно се превзема с избори, оръдия или шепа спартанци... Трябват още хитрост, коварство и съюзници.

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Съжалявам, че когато имах възможност не ви застрелях всичките – 2020 г. 71| 132444 |10.06.2020 . Браним бТВ, но забравяме ”чернилките”, дето ги бият всеки ден 25| 10819 |08.06.2020 . Властта живее в една България, а народът в друга /снимки/ 66| 24021 |08.06.2020 . Стенограма от разпита на Менда, Бойко, Влади и Севито от прокурор 17| 20596 |07.06.2020

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ