Реклама / Ads

26| 13526 |17.03.2020

Ще ни принудят ли да вярваме, че в България има два вида истина - лъжа и измама?

.
Иван Гешев пред журналисти Източник: БГНЕС
По всичко личи, че паниката около все по-ширещата се смъртоносна зараза у нас ни най-малко не спихва мерака на главния прокурор Иван Гешев все повече да разширява територията си на тотално господство.

Отдаден изцяло на склонността си към накзателно преследване,  успешно шлифована в Академията на МВР,  този път той  реши да насочи стрелите си към журналистическото съсловие. Не към цялото, разбира се, а към онази трудно оцеляваща и обречена на изчезване малка част, която все още не е полегнала на властта и не пише за нея както и каквото й наредят „отгоре“.  

 

Гешев иска по най-бързия начин да се промени Наказателният кодекс, така че да се преследват с цялата строгост на закона онези, които „разпространяват невярна и заблуждаваща информация“.






Надали има човек, който да не се съгласи, че особено в криза като сегашната, най-много имаме нужда от истинска, навременна и пълна информация. От близо месец всеки от нас живее в трепетно очакване, че овластените хора ще ни кажат откровено за мащабите на злото и няма да скрият от нас, ако държавна институция или нейн ръководител не се справя или пък жестоко е сгафил. Защото това днес може да струва живота на много хора.

 

Голямата удивителна, обаче e дали исканите наказателни мерки от Гешев, няма да се изродят до степен на преследване на медии и журналисти, които не са се огънали под натиска на управляващите и въпреки репресивните действия продължават да изкарват на бял свят безобразията им.

 

Предстои ни огромно изпитание. През годините властта си изработи светкавични рефлекси да се защитава, ако дадена  медия реши да я „атакува“ с документи и доказателства за нередности и данни за престъпения.  Неведнъж сме били викани в полицията по нареждане на прокуратурата, за да даваме обяснения защо пишем това или онова, както и да си признаем „кой ни даде документите“. Болшинството от срещите бяха много приятни - преживяла съм го. Изглеждаха по-скоро като игра на котка и мишка. От години почти няма разследване, което да не е завършило с подобен „хепи енд“.  Опитът ни показва, че за разследващите е без значение колко парещ е  картофът, който сме извадили наяве. За тях е важно истината да се прикрие. А това, признавам, е ужасно обезкуражително!






Напъните им стигат обикновено до там да се доберат до „пробойната“ на тази информация, с намерението  да я запушат, час по-скоро. Че знае ли се какво още може да „изтече“?! И кой държавен стол може да се разлати.  Примери за това колкото щете: разследването ни за вноса на детската ваксина „Еувакс“  с недопустимо количество живак, за безобразията в ДНСК, описани в официален доклад, за фалита на КТБ и случващото се след това, за броженията и натиска  върху служители от  Търговския регистър, за начините, по които се  манипулира статистиката в МВР, за проблемите на пътната отсечката край Своге, взела 20 човешки живота, за  скандални сделки с имоти и консултантски договори на хора, близки до силните на деня, за продажбата на медицинска апаратура непосредствено преди коронавирусът да започне да мори и нас. Списъкът е дълъг.

 

По време на съдебното дело за трагичния  инцидент в Лясковец, при който бе убит командосът Емил Шарков стана ясно, че дори в институция като МВР „по спешност“  са се  фабрикували документи, за да може  шефове във ведомството да си спасят  кожите от наказателно преследване. И времето показа, че планът им е бил успешен. За това никой не може да  гарантира, че ако даден журналист разкаже за поредното безобразие в системата, няма да се прибегне до подобни хватки.

 

Пред прага сме на особено активен период на репресии. Напълно реалистично е само с едно щракване на нечии чиновнически пръсти  човек, който разкрива нередности на върхушката, за нула време "да се превърне в разпространител на невярна и заблуждаваща информация". Готов престъпник. Пред тази "обнадеждаваща" перспектива нищо чудно някои журналисти да направят това, което учи една словашка поговорка: „Говори истината, но след това бързо бягай”

 

Равносилно на смърт би било обаче, ако новите рестриктивни мерки принудят и малкото „луди глави“  в медиите да повярват  на един настоящ полицейски началник, който  казва, че в България има само два вида истина - лъжа и измама. Тогава и 111-то място по свобода на словото ще ни се струва като "Гинес".

 

Катя Илиева

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Живот си живеем в България, а в Боливия и Чили ги спукаха от бой, деебъ... 24| 16946 |13.11.2019 . Не, премиерът Борисов не се радва, че ”Свободна Европа” пак е в България 22| 16189 |30.10.2019 . Има ли в България друга интелигенция, освен опитомената? 37| 15816 |28.10.2019 . Психофизиология на държавното разбойничество в България 8| 15022 |27.10.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ