Реклама / Ads
3| 6830 |15.02.2024 ИНТЕРВЮ

Адв. Емил Георгиев за ФрогНюз: Бързата работа - срам за Конституцията. Положително е, че се съобразиха с ветото на Радев

.
Източник: личен архив
Това, че парламентът се съобрази с ветото на Радев за промените в Наказателния кодекс е положително, не просто защото е ветото на президент, а защото чисто институционално няма кой да наложи вето. Аз се надявам народните представители да проявят истински разум и на първо място да премахнат възстановяването на правомощията на главния прокурор и неговите заместници, така че текстът на Закона да остане в съзвучие с Конституцията.
 

Що се отнася до бюджетната част, дали да има или да няма Пленум, т.е. кой точно да представлява съдебната власт по отношение на разпределението на бюджетите, това е нещо, което следва да се уреди в бюджетното законодателство. Има Закон за публичните финанси, където му е мястото, там да се намери съответната уредба.

 

Това заяви в интервю за ФрогНюз адв. Емил Георгиев от Инициативата "Правосъдие за всеки". 


Ето и цялото интервю: 

Адвокат Георгиев, как ще коментирате оставките, които се разхвърчаха вчера в Софийската районна прокуратура? Четирима прокурори  подадоха оставки, разграничавайки се от действията на началничката си Невена Зартова, като малко по-късно и самата тя хвърли оставка. Новината идва на фона на скандалите около убийството на Мартин Божанов - Нотариуса и съмненията, че в неговия клуб “SS” се е търгувало с влияние.

 

Той е процесионирал големи части от прокуратурата - Софийска районна прокуратура, нагоре по етажите също е имал сериозно влияние, чак до Иван Гешев. В този смисъл вече са отправени много твърдения. Дали това действитело е било така, трябва да се установи чрез истинско разследване, а не със замитане на неудобните факти и обстоятелства под килима.


По всичко личи, че има връзка, тъй като тези оставки се явяват в следствие на извиращите в момента от всички страни данни и информации за действителното влияние на Мартин Божанов - Нотариуса в съдебната власт, особено посредством влиянието му в прокуратурата. 

 

Това е поредният повод на българската прокуратура и нейното настоящо ръководство да предприеме някакви стъпки по очистване на името и имиджа си и да покаже, че наистина е скъсала със старите, порочни, многократно критикувани практики и всичко си е отишло заедно с предсрочното отстраняване на бившия главен прокурор Иван Гешев от поста му.


Помня, че административната ръководителка от Софийска районна прокуратура г-жа Зартова беше предложение на Иван Гешев. Може да се провери протокола по нейния избор от прокурорската колегия и тогавашния Висш съдебен съвет от края на 2020 г. , където главният прокурор излага множество хвалби по неин адрес и казва, че тя ще продължи започнатото от него дело.




Сега излезе много сериозна информация, че Софийската районна прокуратура и г-жа Зартова е била под пряко подчинение на Мартин - Нотариуса. Именно заради това е много важно да се извърши всестранно, обхватно и безпристрастно разследване. Дали то ще бъде извършено от страните на прокуратурата предстои да видим. 


В момента тече една проверка от изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов, която се изпълнява от Върховната прокуратура и вече са установени сериозни несъответствия. Големият въпрос е това да стигне докрай и всички, които в миналото не са се придържали към закона, да си понесат заслуженото. В противен случай в обществото ще се затвърди идеята, че никога нищо не е било наред в съдебната власт и най-вече в държавното обвинение.

Интересено е защо, след като генерал Атанас Атанасов публично оповести, че разполага съc списък нa мaгиcтpaти, пoceщaвaли частния ĸлyб "ЅЅ" нa Бoжaнoв, прокуратурата и в частност главният прокурор не са се поинтересували от нeгo. В обществото действително остава впечатлението, че действията на прокуратурата около Нотариуса са поредното замитане на следи.


Дано не се окаже, че е поредното замитане на следи. Аз изразих становище защо ако това е поредното замитане на следи може да се окаже пагубно за българската съдебна власт. Тук ще припомня за всички проверки, които се правеха в миналото, инцидентно за някои случаи, те доведоха ли до нещо съществено - не доведоха.

 

Какво стана например със скандала около Красьо Черничкия през 2010г., няколко години по-късно имаше скандал, където върховни прокурори излязоха със СРС-та /специални разузнавателни средства, бел.ред./, където се чува как единият казва на другия “оферирай”, той съотвено му оферира и т.н. Поводи бяха давани многократно, за съжаление ако нещо се е случило, то е било половинчато или да кажем някои са го отнасяли, за кратко време един е преместен, били са наказвани с понижение, но при прокурорите максимата беше някъде да ги преместят, да ги потулят за известно време, но определени герои след известно време пак изплуваха на повърхностите и това са горе-долу едни и същи хора. Като се огледам не са толкова много. Винаги имаме обичаен кръг от обичайни заподозрени. 

Бих искала да се върнем за малко на списъците на Атанасов. Има ли според вас вероятност те да бъдат манипулирани?


По отношение на списъците и работат с тях имаме добро минало. Припомням за списъците, получени чрез съдействието на чуждестранни партньорски служби по отношение на български магистрати и високопоставени служители с банкови сметки и имущество извън страната.

 

Твърди се, че има такъв списък, който е на технически носител, хард диск, върху който е цялата информация. Въпреки многобройните призви той да бъде оповестен публично и мерките, които да се предприемат срещу въпросните лица, до това никога не се стигна. Сред тези имена бяха спрягани представители от ключови съдилища, на Административен съд - София, съдии, прокурори.




Когато някой има данни за списъци, би трябвало да насочи вниманието на разследващите към тях и най-вече да опита да даде публичност. Аз разбирам, че темата е деликатна, особено ако това е по-скоро оперативна информация, не твърди доказателства. Да не говорим, че едно е да си част от някакво досъдебно производство, тогава всичко се води следствена тайна. Тук наистина трябва внимателно да се действа. Смятам, че трябва и Народното събрание в този смисъл да изчерпа възможностите, с които разполага, да се създаде комисия, да се поиска изслушване на изпълняващия функциите главен прокурор. Внимателно да се задават въпросите, така че да не се навлиза в полето на съществуващи разследвания, досъдебни производства.


Доколкото обаче става дума само за проверки, по които след това не се образувани досъдебни производства, няма как от тях да се иска информация и също да не бъде разгласявана, тъй като тя не е защитена, както е защитена информацията по досъдебните производства. Ако тази информация не бъде разкрита на цялото общество, то да бъде разкрита на членовете на парламентарната комисия и те да могат да си създадат някакво впечатление от работата на разследващите органи. 


Ако нищо от това не проработи, може би някой народен представител трябва да поеме отговорността, включително и да разкрие такава информация, претегляйки много внимателно кое е по-важно, защитата на лицата, които са в списъка или надделяващия обществен интерес. 

Относно  25-те жалби, пoдaвaни срешу Божанов - според Вас възможно ли е наистина да е нямало никаква информация в прокуратурата за тях и доколко е вярно, че всичките те са прекратени или имат постановени откази?


Жалби срещу Божанов са били изземвани от наблюдаващите ги прокурори по така нареченото “случайно разпределение”. Преписките по делата са били превъзлагани на определени прокурори от отдел "Специализиран“. Тези твърдения са по-скоро достоверни, тъй като на нас са ни известни практиките на административни ръководители от прокуратурата. Така е било и по времето на бившия главен прокурор Иван Гешев, във Върховната касационна прокуратура, така е било и при други административни ръководители на по-ниско ниво, където със заповедите на съответните административни ръководители са създавани определени отдели, било то специализиран отдел или такъв, който гледа дела от фактическа и правна сложност и т.н., с цел на тях да се изпращат конкретни дела, разследвания и преписки и по този начин да се заобикаля общия принцип на случайното разпределение. Тоест, правилнте преписки се изпращат на правилните хора, за да се получи очакваният резултат.

 






За това нещо във времето има множество сигнали, правени са обсъждания от ВСС, но никога с някакво конкретно проявление или конкретен резултат. В Закона за съдебната власт има един член 9, който урежда точно случайното разпределение на делата, който обаче дава и възможности за маневриране на съответните административни ръководители, било то в съда, прокуратурата или следствието, те със собствени заповеди, актове да допълват тази уредба и наистина да определят при кои техни подчинени да отиват сигналите, преписките и делата. Това трябва да се прекрати веднъж завинаги и тогава ще бъде скъсана една от най-здравите нишки на зависимостите в рамките на отделните звена в съдебната власт. 

Парламентът днес се съобрази с ветото на Радев за промените в Наказателния кодекс.  Релано за първи път в този мандат парламентът се съобразява с вето на президента. Доводите на управляващото мнозинство са, че мотивите на Радев имат право и че промените в Конституцията са били приети "твърде бързо". Как ще коментирате това?


Това е положително, не просто защото е ветото на президент, а защото чисто институционално няма кой да наложи вето. Жалко е, че народните представители от мнозинството, които гласуваха измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, с които реално обезсмислиха една част от Конституцията, не можаха да вникнат в тези аргументи, които бяха отправени по време на приемането му. Струва ми се, че по-големият проблем остана замаскиран от очите на обществото, а именно възстановяването правомощията на главния прокурор и неговите заместници.

 

Това, което в медийното пространство се преекспонира, беше така нареченото възкресяване на ВСС, каквото предходно беше отменено с измененията в Конституцията и това беше още по-малко мотивирано при приемането в Комисия и пленарна зала, когато се приемаше на второ чететне. Тук само припомням, че тези изменения влязоха между първо и второ четене, абсолютно не мотивирани и с някакъв странен консенсус бяха гласувани, защото се казваше, че нямало как прокуратурата да работи по друг начин, а по отношение на Пленума казаха: "Давайте, гласувайте”. След това излезе Магдалинчев и каза, че не иска да коментира дали това е било конституционно съобразно, но важното било, че се е решил един практичен проблем. 







Така че, това развитие е положително. Аз се надявам народните представители да проявят истински разум и на първо място да премахнат възстановяването на правомощията на главния прокурор и неговите заместници, така че текстът на Закона да остане в съзвучие с Конституцията. Що се отнася до бюджетната част, дали да има или да няма Пленум, т.е. кой точно да представлява съдебната власт по отношение на разпределението на бюджетите, това е нещо, което следва да се уреди в бюджетното законодателство. Има Закон за публичните финанси, където му е мястото, там да се намери съответната уредба.


Изобщо не беше необходимо да се възкресява Пленумът и да се прави “гаргара” с Конституцията, но понеже много се бързаше и всичко се приемаше на тъгъдък и не се вслушаха в предупрежденията, че прекалено много бързат народните представители и накрая стана - “бързата работа - срам за Конституцията”. 


Конституцията отнесе срама на депутатското бързане. 

 

Интервю на Констанца Илиева

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 7| 6554 |15.02.2024 Кремена Кунева за ФрогНюз: Случаят "Даная" показва слона в стаята, протестът ни цели кардинални мерки в “Пирогов” . 2| 7530 |14.02.2024 Веселин Диманов за ФрогНюз: Филмът за Милен Цветков ще покаже, че си струва да се бориш срещу силата с истината . 23| 6535 |10.02.2024 Момчил Дойчев за ФрогНюз: Дезинформацията на Кремъл цели полезните идиоти да чакат Червената армия за трето освобождение . 14| 17365 |09.02.2024 Зам.-посланик Анна Тертична за ФрогНюз: Всеки един украинец знае как трябва да завърши войната - с победа на Украйна

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads