Реклама / Ads

4| 5325 |23.09.2021 ИНТЕРВЮ

Адв. Георгиев пред Фрог: Политическите събития може да засенчат избора за шеф на ВКС и да бъде избран удобен човек като Гешев

.
Адв. Емил Георгиев
Шансът Висшият съдебен съвет да си избере същия удобен като Гешев човек за шеф на Висшия касационен съд е много голям. Това мнение изрази пред Фрог Нюз адв. Емил Георгиев от инициативата „Правосъдие за всеки“ по повод предстоящият избор на наследник на Лозан Панов. Той предупреди, че съществува опасност политическите избори да засенчат избора на председател на ВКС. Според него обаче все пак е възможно настоящият състав на Висшия съдебен съвет да произведе нещо по-различно, отколкото Гешев.

Какви са възможностите четете в цялото интервю, което адв. Георгиев даде специално за Фрог Нюз.

 

Какъв е шансът настоящият състав на Висшия съдебен съвет за шеф на Върховния касационен съд да си избере същия угоден като главния прокурор Иван Гешев човек?

 

Шансът е много голям, тъй като мнозинството за такъв кандидат, който е угоден и удобен за ВСС, за статуквото, което формира този Висш съдебен съвет и за силите, които го подпомагат, е на лице. Ще е много по-изненадващо ако този състав на ВСС произведе нещо малко по-различно, отколкото Иван Гешев.

 

Възможно ли е изобщо този състав на ВСС да произведе нещо по-различно?

 

Категорично е възможно, защото все пак нещата не се развиват в една и съща времева рамка и обстоятелствата вече се промениха. Не сме в 2019 година, когато от политическа гледна точка имахме безапелационно мнозинство в изпълнителната и законодателната власт. Имаме раздвижване на това поле, 2020 година произведе сериозни протести. Мисля, че на членовете на ВСС им стана пределно ясно какви грешки са допускали до момента. За тях няма да е никак лесно още веднъж да минат по същия път – през избора на някаква наистина непригодна фигура, която не притежава нито нравствените, нито професионалните качества. Що се отнася до номинациите за председател на ВКС, кръгът на онези, които имат право да правят предложения, е малко по-широк. В случая за главния прокурор предложения можеха да направят или трима души от прокурорската колегия, или министърът на правосъдието. Нека си припомним, че прокурорската колегия излезе единодушно с предложението за Иван Гешев. Тоест не остави възможност за алтернативна кандидатура от самата прокурорска колегия. Спомняме си, че по онова време министър на правосъдието беше Данаил Кирилов, който всячески се опитваше да се отстрани от този процес. Буквално се чудеше къде точно да застане и да се скрие, за да не участва в процеса. Той дори не искаше да председателства заседанието по избора, но накрая го убедиха да не дезертира и от там. Докато сега, ние знаем, че съдийската колегия изобщо не е толкова монолитна, колкото прокурорската. Абсурдно е съдийската колегия да излезе с единно предложение. Много по-вероятно е от там една групичка от трима души да предложи един кандидат, друга – друг. Има една реформаторска група около съдиите /Лозан Панов, Атанаска Дишева и Олга Керелска/. Тези трима души също могат да предложат кандидатура. Може да се намерят трима души от политическата квота в съдийската колегия, например Вероника Имова, Драгомир Кояджиков и Боян Новански, които също да предложат някого. Но нека да не забравяме, че сега министър не е Данаил Кирилов, а е Янаки Стоилов, който показа, че е готов да отстоява позиции във ВСС. Той председателства пленумния състав на Висшия съдебен съвет. Спомняме си, че той внесе и предложението за предсрочно освобождаване на главния прокурор, което беше отхвърлено като недопустимо от ВСС, но в момента има висящо конституционно дело по този въпрос. Чакаме Конституционният съд да се произнесе може ли изобщо министърът да прави такива предложения. В Закона за съдебната власт изрично е посочено, че може. Както може да посочи някого като кандидат, така и може да предложи неговото отстраняване. Още една подробност – чисто формална, но не и незначителна – и Пленумът на ВКС може да бъде източник на предложение. От там също може да дойде нещо, ако съдиите във Върховния касационен съд постигнат някакво съгласие и се оформи мнозинство зад някой кандидат, което да е чисто професионално. От там може да излезе интересна кандидатура. Не казвам, че ще стане, но е възможно. Ето това са сериозните отлики спрямо избора на главния прокурор. Това, което е останало непроменено, е мнозинството във Висшия съдебен съвет.

 

Сега ще бъде важно и кой ще е наследникът на Янаки Стоилов.

 

Вярно е, да, но ще видим кога ще встъпи в длъжност този наследник. Първо трябва да се възпроизведат парламентарни избори, след това трябва да се конституира парламентът, после трябва да се проведат консултации с президента, да се връчват проучвателни мандати. Датата, около която са се обединили кадровиците във ВСС е 14 януари.

 

Да, процедурата за избор на шеф на ВКС започва на 30 септември и приключва на 14 януари догодина. Това време съвпада частично с парламентарните и президентските избори у нас. Според вас възможно ли е изборът на нов председател на Върховния касационен съд да мине незабелязано и след това да си скубем косите от избраника?

 

Напълно е възможно. Политическите избори, дебатите в парламента и процеса по формиране на правителство е възможно да засенчат избора на председател на ВКС. По ред причини председателят на Върховния касационен съд не е същото като главния прокурор. Той не е с толкова силно присъствие в обществото и в медиите. Няма по кой знае какви въпроси да се произнася или да търси медийно внимание, да занимава хората и много по-трудно може да бъде натякнат на обществото. Така че да, напълно е възможно малко да се засенчат нещата. Смятам, че онези, които като общественици се занимават с въпросите на правосъдието и съдебната власт, тяхна ще бъде голямата задача и отговорност да поддържат общественото внимание и отговорност и да държат очите на обществото отворени. Ние като инициатива „Правосъдие за всеки“ категорично ще го правим. Правихме го и по времето на избора на Иван Гешев, но ще го правим и сега в хода на избора на нов председател на Върховния касационен съд, тъй като тази длъжност все пак е важна. Да, тя не притежава същите прерогативи като главния прокурор и като цяло е много погрешно председателите на двете върховни съдилища /ВАС и ВКС/ да бъдат поставени на една нога с главния прокурор. Председателят на ВКС има специфични правомощия и настоящият титуляр Лозан Панов се възползва от тях. Например,  по делото на Иванчева и Петрова първият път, когато мярката им „Задържане под стража“ беше заменена с „Домашен арест“. Още съдия Иво Хинов на първоинстанционния специализиран наказателен съд я постанови. Тогава делото за нула време беше качено на горна инстанция на Апелативен специализиран наказателен съд и мисля, че дори самият председател на този съд Георги Ушев беше председател на състава, който отмени тази мярка. Така го бяха направили, че бяха отнели делото от защитата. Тя се беше явила на заседание без да има достъп до делото да се подготви и т.н. И тогава Лозан Панов се възползва от едно свое правомощие по Закона за съдебната власт да възложи проверка как това дело е било администрирано. Беше съставил комисия от трима членове, всички от които много изявени специалисти по Наказателно право. Те бяха достигнали до заключението, че има пропуски и дефицити. Сега да си представим, че на тази длъжност може да бъде избран един по-послушен председател, по-безволеви човек, който не иска да влиза в конфликти. И ако си представим ситуацията, че нашите политически представители в парламента все пак се забавят малко със закриването на спецсъдилищата, това означава над тия два спецсъда да няма абсолютно никакъв друг контрол. Тоест цялостното ни правосъдие и правораздаване да бъде сведено до спецправораздаване. Може би това е търсен ефект от статуквото и кукловодите, може би не, но това е реална опасност. Затова е много важно за председател на ВКС да бъде избран човек, който от една страна е професионалист, сериозен, познава материята и може да администрира този съд, но също така да има и много силни нравствени качества и позиция, която да е готов да отстоява, когато буквално пред очите му се разиграват подигравки с правото или правото бива тъпкано с крака. Това е изключително важно.

 

Преди дни Съюзът на съдите в България за пореден път призова за оставката на Съдебния съвет. Възможно ли е друг, различен от настоящия състав на ВСС, да избере заместника на Лозан Панов?

 

Само ако има някакви забавяния в процедурата и самият Висш съдебен съвет гласува нейното удължаване. За да има нов състав на ВСС, парламентарно избраните му членове трябва да бъдат избрани от действащ парламент. Тоест този парламент първо трябва да бъде избран, да се конституира и след това партиите в него да се договорят какви представители ще изпратят във ВСС. Отделно от това трябва да бъдат избрани и тези от професионалната квота, които биват пряко избрани от съдиите в съдийската колегия и прокурорите и следователя в прокурорската колегия. Цялото това нещо изисква време и е силно невероятен сценарий, който да се развие. Следва обаче да се има предвид, че мандатът на изборните членове на ВСС изтича догодина. Бяха избрани през 2017 година, мандатът им е 5-годишен, тоест действа до 2022 година. Има един друг призив, който е насочен към пряко избраните съдии в съдийската колегия – те да напуснат постовете си, да подадат оставка и по този начин да оголят съдийската колегия почти изцяло, вътре да останат само политическите назначенци и онези, които са членове по право /председателите на двете върховни съдилища, понастоящем Лозан Панов от ВКС и Георги Чолаков от ВАС/. Ако това се случи и пряко избраните от съдийската квота напуснат, това ще доведе до много сериозно делегитимиране на ВСС. Нужните гласове ще бъдат запазени като бройка, ще ги има, остават 18 души. Но ще се окаже, че следващият председател на ВКС бива избиран от прокурорите и от политическите назначенци в съдийската колегия. Не искам да съм аз онзи кандидат, дори да съм много мек и сговорчив и да приемам да изпълнявам поръчки, да знам, че по толкова позорен начин бих бил избран на този толкова отговорен пост. Представете си вие 7 години да изкарате в такава срамота – да са ви избрали прокурори и политическа квота. Ужасна работа.

 

Как ще коментирате критиката, която отправи Лозан Панов към безучастността на президента Румен Радев към съдебната система?

 

Не е да няма основание Лозан Панов да го прави това нещо, защото само ще припомня, че през 2019 година президентът на Републиката много енергично поде темата за конституционни изменения конкретно в частта „Съдебна власт“. Беше свикал едни заседания, след което се дадоха писмени становища. Например, ние от „Правосъдие за всеки“ дадохме такова писмено становище в поставения срок. След това тази дискусия уж трябваше да продължи през 2020 година, но това не се случи. В някакъв момент президентската институция странно замлъкна но въпроса. През 2020 година, когато Борисов си представи проекта за Конституция, онази жалка творба, тогава президентът отказа да представи своя проект и да го подложи на дискусия. Той каза: „Аз имам такъв проект, но ще изчакам следващия парламент, тъй като 44-тият е изчерпан от съдържание, за нищо не става и т.н.“. Имахме един 45-ти парламент, много краткотраен. Там стана ясно, че нищо няма да се случи, но 46-тият изкара малко по-дълго и спокойно президентът, освен да се ограничава до призиви към политическите партии да оправдаят доверието на своите избиратели, можеше наистина да бъде по-активен по въпроса за съдебната реформа. Затова смятам, че не е напълно лишено от основание това, което Лозан Панов казва. Разбира се, това трябва да се прави много внимателно от страна на президентската институция. Но пък в една обстановка, в която изпълнителната власт е делегитимирана, законодателната власт, за огромно съжаление, също е на път да се делегитимира, единственият, който все пак остава демократично легитимиран, е държавният глава. Нормално е към него да бъдат отправени някакви очаквания що се отнася до съдебната власт. Още повече, че той вече веднъж е давал заявки, че иска да чуе мнението на професионалистите, гражданските организации и политическите партии по въпроса. Така, както беше набрал скорост, в един момент той или някой друг взе, че наби спирачката.

 

Вие, от „Правосъдие за всеки“, ще държите очите на обществото широко отворени и ще предприемате действия във връзка с предстоящия избор на нов шеф на Върховния касационен съд.

 

Да, ние ще го правим това нещо както на площадите и по улиците с шествия, събирания и протести, но също така ще изчакаме и следващия парламент. В зависимост от хода на тази процедура за избор на шеф на ВКС, ако трябва ще направим още веднъж предложение за законодателно изменение. Направихме такова нещо, когато течеше номинацията и избора на Гешев. Предложихме тогава изменение на Закона за съдебната власт с преходна и заключителна разпоредба да бъде спряна процедурата по избора и тя да изчака до изменение в самия Закон за съдебната власт. Този Закон, който предвиждаше закриване на съдилищата, не можа да бъде приет от последния парламент. Той предвиждаше и друго много важно нещо – решенията, свързани със съдиите, включително и избора за председател на ВКС и ВАС, да бъдат вземани с двойно мнозенство – от една страна да има мнозинство на зелия пленумен състав на ВСС, но да има мнозинство и в рамките на съдиите, избрани от съдиите. Понастоящем във ВСС те са шестима. Това би означавало, че от тези шестима поне четирима трябва да са „За“. Ако го няма това второ мнозинство, на практика не би могъл да бъде избран председател на ВКС или ВАС. Това е изключително важно, защото е един от работещите механизми как статуквото на прокурорската колегия и на политическите назначенци да не е определящо при избора на тези високопоставени длъжности в съдебната власт. Ние ще действаме с всички средства – както с улично-агитационните, така и с експертните, тъй като във времето сме показали, че сме добри както в едното, така и в другото.

 

Интервю на Веселка Иванова

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 11| 12873 |21.09.2021 Първан Симеонов пред Фрог: Василев и Петков искат да са плеймейкъри. Има риск да блеснат и да изчезнат . 5| 9592 |21.09.2021 Адв. Екимджиев пред Фрог: ВСС може да направи последен опит да се спаси с избора на шеф на ВКС . 12| 6120 |21.09.2021 Д-р Пламен Димитров пред Фрог: Националната независимост невинаги зависи от формалния юридически статут на България . 24| 9148 |16.09.2021 Стефан Гамизов пред Фрог: Дано Петков и Василев успеят, дано не ги изолират и маргинализират

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ