Реклама / Ads
0| 8633 |25.03.2022 ИНТЕРВЮ

Еваукирала се таврийска българка от Бердянск пред Фрог: За 10 минути взех решението да тръгна. Не знаех какво ме очаква

.
Вера Желева Източник: Личен архив
Фрог разговаря със смелата и решителна 19-годишна таврийска българка Вера Желева, успяла да избяга със своя по-малък брат от Бердянск на Азовско море. След десетки мрачни и безнадеждни дни в окупирания град Вера и Коля взимат едно от най-важните решения в животите си и то само за минути. Над 72 часа път до Полша и после още няколко дни през Чехия сега вече са в безопасност. В България.

Вера и Коля Желеви имат още 8 братя и сестри. Баща им е българин, а майка им е рускиня. Девойката разказа пред Фрог нюз за живота им в окупирания Бердянск и за дългото, и изтощително пътуване до България. Ето какво каза студентката от Софийски университет:


Разкажи ми как премина първият ден от войната в Бердянск?


Събудихме се от бомбардировката… Чухме бомбите и после видях, че в телефона си имам десетки съобщения за войната. Стреснахме се. Говорихме с родителите си и никой не знаеше какво трябва да направим в момента. Защото не знаехме какво ни очаква.


А много хора ли решиха да се евакуират още в началото?


Веднага, да, имаше много хора. 


А вие защо решихте да останете в града?


Ние дори не се сетихме. Заради паниката. А след това нямахме възможност заради руската окупация.


Колко време прекарахте в Бердянск от началото на войната, преди да се приберете в България и как протичаше един ваш ден?


Около 3 седмици бяхме в Бердянск. В началото търсихме храна и това беше трудно за всички. Защото имаше такива, които грабеха по много храна. Хляб вече няма. А за да купиш каквото и да е било, трябва да се събудиш рано, за да отидеш да се наредиш на опашка в магазина.


Вкъщи си стояхме, но баща ми пригоди мазето, ако се наложи да се укриваме. 

 

Ние се опитвахме да не всяваме паника вкъщи, защото имам по-малки братя и сестри. Говорехме, смеехме се, играехме... Пред тях не обсъждахме нищо.


Престрували сте се на щастливи, за да не ги натъжавате…


Да, за да имат те някаква сигурност, че всичко е наред. А с родителите си обсъждахме тази война, правехме планове. Постоянно се информирах за хуманитарните коридори. Започнах да търся някакви варианти - в посолството и с консулите се свързах. 


По-големият ти брат е в Москва. Какво е неговото впечатление за това как руснаците реагират на войната?


Има много хора, които се паникьосват и започват да купуват продукти от първа необходимост. И много, които вярват във фалшивите новини. Той казва, че наистина е пълно с фалшиви новини там. 


Аз работих за руска компания - поддържах Instagram страници, но вече не, защото във федерацията спряха достъпа до социалната мрежа.

 

Как се организирахте да дойдете в България?


Това беше решение за 10 минути. Търсихме постоянно някакви възможности и варианти, за да се приберем. Свързахме се с представителни хора от България, дори и от Австрия - но всички ми казваха няма как - “вие сте окупирани”.


Просто един ден получих съобщение от своя приятелка, че нейният баща е открил човек, който може да закара мен, нея и един от моите братя до Запорожие със своята кола. Каза ни каква сума трябва да заплатим. И просто говорих с родителите си, обясних им. Бяхме подготвени за всичко. Че може да се случи нещо на пътя….


Какво взехте с вас в рамките на тези 10 минути? 


Документи, пари и малко дрехи. Нищо друго.


Как решихте точно вие двамата да пътувате?


Защото, първо, аз уча тук “Социология” в Софийски университет. Моят брат е на 17 години, рожденият му ден е юли месец, а ако имаш навършени 18, не те пропускат на границата. Искахме още един наш брат да дойде с нас, но преценихме, че това е много рисковано. Той е на 16 години. 


Разкажи ми за цялото пътуване.


Пътувахме до Запорожие. По принцип пътят е 3-4 часа. А ние пътувахме 9-10 часа. На всеки 5-6 километра имаше блокпост. Руснаците проверяваха всичко - багаж, какво носим. Преглеждаха и телефоните на шофьорите - четяха всичко, случайно да нямат някаква информация. Проверяват и пропускат. 


Ако случайно колата излезе извън колоните, стрелят по джантите и във въздуха. 


В Запорожие все още е украинска територия. Там наш познат - военен ни помогна да стигнем до къщата на друг наш познат, защото ако си навън по време на комендантския час, е много опасно.


Поспахме малко и се събудих от взрив. Това беше най-страшният и мощен взрив, който съм чувала.


Организирахме се и решихме да отидем на жп гарата по-рано. Искахме да пътуваме директно до Полша, но вече нямаше такава възможност. Пътувахме до Лвов около 26 часа. Нямаше паника. Във всяко купе имаше по 9-10 човека. 


В Лвов ситуацията беше спокойна. Хората се движеха по улицата, смееха се. Даже малко се притесних. Защото докато бяхме в Бердянск, най-много да отидем до магазина, а моят баща ходеше и на работа. Той се занимава с отоплителни инсталации.


Отидохме до жп гарата в Лвов, за да пътуваме до Полша и видяхме, че там имаше хиляди хора. Трябваше да чакаме, без да спим. 


А успявахте ли да се храните?


Да, но много рядко. 3 сандвича и това е.


Колко време пътувахте до Полша?


Близо 72 часа, може и повече.


И сте изяли само тези 3 сандвича двама човека… 


Не бяхме толкова гладни колкото притеснени. Мислехме само за вода.


Бяхме много уморени. Запознах се с един човек, който ми предложи да се качим на автобус за град Краков. Ние много се притеснихме, защото има много хора, които лъжат, особено руснаците… Ние вече бяхме видели всичко. Но направихме снимка на регистрационния номер. Имаше един полски войник също и в крайна сметка разбрахме, че всичко е наред. Защото се беше събрала голяма група хора и имаше доброволец, който водеше списък. 


Отидохме до град Краков, пътувахме 9 часа, а само на границата чакахме 4. След това пътувахме към Вроцлав. Прекарахме два дни там при приятели, с които пътувахме към България през Чехия. Аз празнувах своя 19-рожден ден в Прага, пътувайки насам. 


И сега вече като сме тук - като чуваме силни звуци, се стряскаме. 


А какво е отношението на руснаците към украинците в Бердянск?


Знам, че със сигурност има 1 убит човек. Но се предполага, че по някакъв ги е провокирал. Ако разговаряш с тях “нормално” и не ги предизвикваш, всичко е наред.


Но вземат хора във плен. Аз познавам лично един човек, с който съм израснала и той беше в плен 3 дни при руснаците. Бият ги. Този човек просто имаше много пари в себе си, защото той се занимава с търговия на храна. Той искаше да закупи храна от съседен град, за да я даде на хората в Бердянск. 


А един свещеник също е в плен и никой не знае какво се случва с него. Просто са влезли в неговата къща - без причина, без обяснения.


Какво очакваш отсега нататък?


Не знам. Беше бомбардирано пристанището. Страхувам се, че ще стане нещо като с Мариупол. 


Как ще коментираш, че Русия продължава да твърди, че не атакува цивилни обекти, въпреки десетките разкази от първо лице и кадрите от украински медии, от социалните мрежи за разрушените болници, училища, многобройни жертви…


Това е абсолютно абсурдно. Не знам руснаците каква цел гонят. Ние нямаме нацисти. Нищо. Ние говорим всички на руски език, не разбирам.


Смяташ ли, че в един момент украинците ще си кажат “Това е краят. Искаме си Бердянск обратно!”? Защото твои съграждани са коментирали пред Фрог, че никой не се е опитвал да защити града.


Само войници биха защитили града, но никой цивилен не би се опитал. Там в момента няма наши войници. Бердянск е обграден от всички страни. Ние дори нямаме оръжие. 


А каква е причината да нямате нито един украински войник в града, защото войските ви активно се борят за Мариупол, за Киев? Отстрани изглежда, че градът доброволно е бил даден на Русия.


Аз предполагам, че наистина е така. Защото поне изглежда така. Още първата седмица бяха изпратили всички войници от Бердянск в другите градове. Като нашето пристанище дори не е много голямо или популярно. Много е странно. Аз мисля, че е така, защото това е пътят към Крим - пращат кораби от Крим с хуманитарна помощ. И Мелитопол е близо нас. 


Останалите членове от твоето семейство планират ли да се евакуират?


Да, но в Португалия, имаме роднини там. Там има всички нужни условияза тях.


Смяташ ли, че когато войната окончателно приключи, ще има и "мир" между руските и украинските граждани, а не само по върховете на властта?


Не. Защото украинците са много обидени. Дори роднините се карат, защото руснаците си мислят, че “Путин е супер” и така остава чувството за предателство. Защото те отказват да вярват на собствените си родини. Това е голяма травма за всички. 


И много от руснаците си мислят, че ние таим омраза към тях, но това не е истина. Почти всеки украинец има роднини в Русия. Ние сме братски народ.


Искам руснаците да знаят, че се убиват цивилни всеки ден.


Аз не тая омраза към тях. Осъзнавам, че те са жертва на путиновия режим. 


Хората, които не протестират в Русия - не виждам нищо лошо, защото никой не може да спре Путин, само неговата смърт ще е началото на истинския мир.


Ще стане като с Германия - колко десетилетия тя измива своя срам. Или като в СССР - сталинския режим. 

 

Интервю на Мира Ереева

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 13889 |24.03.2022 Октай пред Фрог: През 2003 г. при арести Борисов стреляше с гранатомети. Сега надава вой. А неговото беше просто разходка . 0| 16364 |21.03.2022 Дилян Георгиев пред Фрог: Няма да дам показания срещу Борисов. МВР не търси кошаревски свидетели, за разлика от предишните . 0| 7742 |18.03.2022 Лидерът на БОЕЦ пред Фрог: Не вярвайте на Гешев, ако започне да работи срещу Борисов. Спасява си кожата . 0| 37591 |18.03.2022 Октай пред Фрог: Трябаше да арестуват Борисов още преди две години. От снощи треска тресе всички грабители на държавата

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads