Реклама / Ads
1| 5474 |06.12.2023 ИНТЕРВЮ

Инж. Димитър Куманов за ФрогНюз: При следващи по-сериозни снеговалежи и силен вятър щетите ще са много по-малки

.
Източник: личен архив
Природните бедствия са си природни бедствия, при определено количество сняг пак ще бъдем блокирани, за различните райони мога да кажа, че е “Божа работа”. При следващи по-сериозни снеговалежи и силен вятър обаче щетите ще са много по-малки, защото вече изпокапаха листата на дърветата, клоните, които са с много листа паднаха, следващия път няма да паднат толкова много, което е оптимистично. 
 

Това каза пред ФрогНюз инж. Димитър Куманов от Сдружение "Балканка".

 

Ето го цялото интервю:

 

Г-н Куманов, ако падне по-сериозен сняг следващите дни има ли опасност държавата отново да бъде блокирана, има ли риск от наводнения? Информацията на МОСВ е за 127 райони с риск от наводнения.


Идентифицирани са като райони със значителен, потенциален риск от наводнения. Природните бедствия са си природни бедствия, при определено количество сняг пак ще бъдем блокирани, за различните райони мога да кажа, че е “Божа работа”. При следващи по-сериозни снеговалежи и силен вятър обаче щетите ще са много по-малки, защото вече изпокапаха листата на дърветата, клоните, които са с много листа паднаха, следващия път няма да паднат толкова много, което е оптимистично. 


Има едни друг проблем, за който сме сигнализирали. При сечи, много често вършините си ги оставят на сечището. Тази вършина като дойде наводнението се вмъква в коритата на реката, в Богдан, Каравелово и Слатина ги удави точно поради тази причина, както и ерозията и калта, която се смъква просто, защото няма гора, която да ги пази. Ние предложихме тази вършина да се изнася, да не седи там.


От МОСВ съобщиха, че вече имаме актуализирани планове за управление на риска от наводнения (ПУРН).  Може ли да обясните чисто практически как тези планове биха ни помогнали при борбата с наводненията?


Оценката на нашето сдружение, е че тези планове за управление на риска от наводнения са "много труд за нищо". Предишните планове бяха представени като много добри, актуализираните ни ги представят като още по-добри, но за голяма изненада наводнения се случват винаги там, където не са ги предвидили и в предишните и в сегашните планове. Наводнението по поречието на Стряма, в Богдан, Каравелово и Слатина, Баня и Трилистник например изобщо го няма в новите разработки, а те са правени преди това наводнение. Това е като един тест колко пари струва това нещо, което те са ни представили. За съжаление има и други измерения, реалните пари, които сме платили ние обществото, част от тях са европейско финансиране, но при всички положения парите идват и от нашите данъци и сме платили за тези планове за управление на риска от наводнения повече от 15 млн.лв.


Наистина огромен труд е хвърлен, това са сериозни разработки, но резултати за превенция за защита от наводнения няма. Тези резултати ги вижда всяко населено място, което става жертва на поройни дъждове.

Каква трябва да е превенцията?


Има едни общи правила. Да кажем, че районите със значителен, потенциален риск от наводнение се определят по европейски директиви на база къде е имало предишни наводнения и се съобщава, че там пак ще има такива. Този подход е доста грешен, казваме, че само тук може да ги има и само тук ще пазим, но природата сама си избира къде да го направи. Наводнение може да се случи навсякъде утре, това е правилото.

 

Ти реално не можеш да спреш наводнението, можеш само да намалиш щетите от него. Има безброй мерки, които могат да свършат работа. Част от тези мерки са включени в новите планове за управление на риска от наводнения, но те са много скъпо струващи. За следващите три години, някъде около 650 млн.лв. ще бъдат уж предвидени, за да се намаляват щетите. Мерки, като това да се предвидят заливни тераси или ретензионни площи или да се предвидят съоръжения по дигите, които да изкарват водата от коритото на реката в полетата има много, но тяхната съдба ще бъде подобна като на досегашните планове за управление на риска от наводнения - понеже струват много пари, няма да бъдат изпълнени. 

 








Ние предложихме към 70-80 мерки общо за плановете за управление на риска от наводнения и плановете за управление на речните басейни, всички са отхвърлени, а те не струваха пари, щяха да струват 0 лв. на данъкоплатците. Една от най-належащите мерки, които трябва да се прилагат е забраната на сеч на крайбрежна растителност. Това е изключително важна забрана, защото като изсечеш дърветата по бреговете, всъщност те са тези, които укрепват брега, да не го копае реката при високи води. Дърветата и растителността по бреговете са тези, които осигуряват местообитание на повечето видове водни животни, вътре гнездят птици, те пречистват водата в реката, защото дървото например се храни с нитрати. Растителността по бреговете помага за страшно много неща и тя е полезна и от гледна точка сигурността на населението и от гледна точка на опазване на природата.


Кражбата на баластра от коритата на реките, маскирана “уж” като почистване за намаляване на риска от наводнения е голям проблем. Това се превърна в национален спорт, особено в Източнобеломорски район. Масово, с разрешения на съответното РИОСВ. Ние наскоро спечелихме две дела срещу незаконни становища за допустимост на Басейновата дирекция за такива кражби. Съдът каза, че решението на РИОСВ и становищата за допустимост на Басейнова дирекция за незаконни. Въпреки това, същият директор на същата Басейнова дирекция след тези загуби на дела, издаде още 4-5 нови становища за допустимост на РИОСВ да продължат да крадат баластра. 

 








От тази кражба на баластра реките се вкопаха, коритото на Марица е потънало с три, четири метра и се е вкопало. Това  означава, че нивото на водата е спаднало, подземните води, които тази река подприщва също са спаднали. Имаше села като Мирово, където къщите на хората се напукаха. Основите на мостовете по р. Марица стърчат във въздуха с по 3-4 метра. Това е силно сеизмичен район, при едно по-сериозно земетресение, мостовете по Марица ще изпопадат, те падат винаги напречно на реката, това се е случвало и в София. Голямото наводнение през 83-та г., когато имаше жертви, точно защото над Дреновишката река над Южния парк падна моста, заприщи реката и тя излезе от коритото. Това ще бъде и съдбата на р. Марица при едно земетресение. 

Кои райони са най-застрашени?


Пазарджик, Пловдив. Сега започнаха да издават разрешителни и в обхвата на РИОСВ Стара Загора и Хасково, просто ще подкопаят планетата там. Пускат багерите и те копаят до 6-7м. дълбочина да вадят баластрата. Това е изключително вредно, защото тази баластра представлява естествен филтър, да не проникват временни или постоянни замърсявания на водата от реката в подземните води.

 

Тя помага и за самопречистващите функции на реката, защото камъните по дъното, които се вадят са местообитания на дънни водни животни, ракообразни и безгръбначни, които са храна на други животни.


Марица е "НАТУРА 2000" зона, точно заради тези животни и местообитания и ние това сме го изкопали, отвесни стават бреговете на реката, стават високи по 8-10 метра. Следващото наводнение ще ги изкопае тези брегове много лесно и ще ги събори, след което ще ги изкара до първия завой и реката ще излезе от коритото си.

 

Новият кмет на София Васил Терзиев е изправен пред големи предизвикателства в това отношение, имайки предвид онаследеното от Йорданка Фандъкова. Пред какви предизвикателства е изправено местното управление на София?


Едно от нещата, които са важни за София е да се направи проверка на проводимостта на мостовете на реките. Това е свързано с изменението на градската среда и урбанизираната територия. София е огромни площ, под Околовръстното навремето бяха блата и мочури, сега са квартали. Едно време тези блата и мочури задържаха вода и тя не стигаше до коритата на реките. В момента всичко там е асфалт и покриви и като вали дъжд, през покривите се излива на асфалта и отива като куршум в коритата на реките.


Въпреки, че градът е планиран от едни много разумни хора преди повече от 100 години, те не са можели да предвидят, че тези площи ще могат да бъдат застроени и тези зони, които са били влажни няма да попиват вода.  Следователно в момента е много важно на всички мостове на града да се извърши проверка на проводимостта, дали ще могат да допуснат под себе си бъдещите вълни от наводнения.

 

Тук ще посоча, че най-критичната точка в София е мостът на Перловската река при Военната академия, където само при 30 литра на кв.м., падне ли за половин час, ще стане като преди 4-5 години, когато коритото на реката се беше напълнило до самия мост, само от 30л на кв.м.. Ако сте чували какво стана при Царево, там беше над 300 литра на кв.м. Ако това се случи в София, градът ще отиде в р. Дунава. 

 

Друго което е много важно да се направи е да се забрани смяната на предназначението на зелените площи и влажни зони, блата, езера и т.н., да се забрани смяната на предназначението на имотите там и да се забрани отпадането на предвижданията в обществена полза на имоти, за да си останат като зелени площи, които да попиват вода при наводнения. 


В София има проблеми със замърсяването на реките, една част от реките на града са хванати, като например Владайската река, те са хванати и не минават през София, а отиват към язовир Студена. Имаме няколко сигнала, които показват, че ВИК Перник краде всичката вода на града, те не изпускат т.н. екологичен минимум, не изпускат нищо и това е проблем за здравния статус на град София, защото тази свежа вода като не тече през коритото на реката, реално Владайската и Боянската, реално водите, които текат там са отпадъчни от зауствания на безброй къщи от Владая, Княжево и т.н. Всичко това отива в реката и концентрацията на този замърсител е много по-голяма, защото горе от планината не идва никаква чиста вода. Това представлява заплаха за здравния статус на софиянци. 


Има още една мярка, която може да се предприеме за София и това е два пъти в годината почистване на дъждовната канализация. Шахтите са задръстени догоре, тази дъждовна канализация не работи, откакто Фандъкова е кмет. Това няма да ни спаси от наводнения, но ще намали щетите. Хубаво е да се почистват след зимата и след края на есента заради листата.


Друго което е хубаво да се направи в София е да се мият улиците, но да се мият хубаво. Тази мярка ще предотврати задръстването на тези шахти. Когато хубаво се измиват улиците на градовете, по този начин се премахва прахта, намаляват се финните прахови частици във въздуха и всички тези мерки, за които говорим са многофункционални, не са само превенция за риска от наводнения.

 

Интервю на Констанца Илиева

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 14| 5960 |04.12.2023 Велизар Шаламанов за ФрогНюз: В мотивите към ветото на президента има дезинформация, която вреди на България . 7| 7632 |01.12.2023 Симеон Ставрев за ФрогНюз: Ако блокажът в Общинския съвет продължи, София може да загуби 70 млн. лева . 27| 12431 |30.11.2023 Д-р Вл. Сотиров пред ФрогНюз: Поведението на Радев е перверзно и психопатно, той обяви война на ПП-ДБ . 12| 8423 |29.11.2023 Камен Алипиев - Кедъра пред ФрогНюз: С работеща прокуратура отдавна щяхме да знаем за черното тото, а Боби Михайлов нямаше и да мисли за БФС

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads