Реклама / Ads
2| 8517 |19.04.2024 ИНТЕРВЮ

Ивайло Иванов за ФрогНюз: Израел казва на Иран - "можем да ударим ядрената ви програма". Русия е агресивна и срещу България

.
Ивайло Иванов
Израел отправя послание към Иран - "не просто можем да достигнем центъра на страната, не просто можем да ударим вашата противовъздушна отбрана, но можем да ударим най-ценното ви - съоръженията, свързани с ядрената програма на Иран”. Мисля, че двата законопроекта - за помощта за Украйна и Израел, ще бъдат одобрени от конгреса на САЩ. През последните години имахме достатъчно доказателства, че Русия води агресивни действия и политика срещу България.
 

Това каза за ФрогНюз Ивайло Иванов, експерт по национална и международна сигурност и член на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик".

 

По думите му Израел казва три неща на Иран с отговора си на иранската атака. Първо, че има способността да достигне не просто границите на Иран, а да удари центъра на иранската държава. Второ, въпреки че в Исфахан се намират най-добрите ирански средства за противовъздушна отбрана, Израел може да достигне това място в центъра на Иран, и да удари иранската ПВО. Трето, на практика може да удари най-ценното на Иран - съоръженията, свързани с иранската ядрена програма.

 

Според него двата законопроекта за помощта за Украйна и тази за Израел ще бъдат одобрени от Конгреса на САЩ утре. "След последните събития, мисля, че ще бъде много трудно една значителна част от демократите да гласуват против помощта за Израел. Вероятно ще има гласове против, което ще индикира, че САЩ  продължават да подкрепят Израел, но не и политиката, провеждана от израелския премиер Бенямин Нетаняху. Според мен атаката на Иран над Израел допълнително убеди, включително председателя на Камарата на представителите, че е крайно време, макар и отдавна вече е закъснял, законопроектът с помощта за Украйна да бъде подложен на гласуване. Русия, ако получи надмощие във войната, ще продължи военните действия, не просто на фронтовата линия, а ще продължи още по-варварски, още по-настървено да удря цивилна инфраструктура в Украйна в желанието си буквално да унищожи украинската държава", посочи експертът.

 

"През последните години имахме достатъчно доказателства, че Русия води агресивни действия и политика срещу България. Говоря и за отравянето на български граждани, и с диверсионните актове срещу български военни предприятия", коментира Иванов.





"Няма никакво съмнение, че в момента Китай, имайки предвид това, което се случва на глобалната сцена, е печеливш", каза той.

 

Според Иванов четири са основните опасности пред България. Първо, непрекъсната ерозия на международния ред и право. Второ, руските хубридни действия на Балканите. Трето, възраждането на някои националистически политики в Западните Балкани. Четвърто, евентуални миграционни потоци.

 

Ето и цялото интервю: 

Тази нощ видяхме отговора на Израел към Иран след иранската атака в нощта на 14 април. Отговорът на Израел беше очакван, не беше въпрос на “дали”, а на кога, къде и под каква форма. Какво смятате, че предстои от тук насетне - дали размяната на удари ще остане във въздушното пространство, или можем да видим и сухопътни действия?


Към момента съгласно знаците, които идват от иранска страна - сега Иран е на ход, сигналите са, че няма да има продължаване на тази ескалация и на размяна на взаимни удари. Иначе всички знаехме, и Израел публично го обяви, че отговор ще има, въпросът беше какъв ще бъде този отговор. Усилията на международната общност и на съюзниците на Израел - най-вече на САЩ, беше този отговор да е максимално ограничен от гледна точка да не провокира ответен отговор от Иран, за да се прекъсне тази ескалираща спирала от насилие, която наблюдаваме в Близкия изток. 

 

Иран също ясно заяви, че значим удар срещу нея ще доведе, както иранското ръководство заяви, до максимално бърз и разрушителен удар срещу Израел. Така че от тази гледна точка очевидно натискът, който е указан върху Израел, е бил успешен. Тук няма никакво съмнение, че САЩ са изиграли основната роля, така че от една страна, да бъде изпълнено намерението и желанието на Израел да отговори на атаката на Иран, да покаже на иранското ръководство, че Израел няма да седи безучастно и няма да се съгласи с подобен начин на водене на политика от страна на Иран - Израел да бъде директно атакуван от Иран, нещо, което, както знаем до този момент не се беше случвало. Това е една червена линия, която беше премината с нападението над Израел. От друга страна, това, което видяхме тогава е, че Иран също заяви чрез това нападение на Израел, че повече няма да толерира директни преки нападения срещу високопоставени членове на Иранските въоръжени сили, по-специално на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. 

 

Двете държави, използвайки въоръжените сили, си предадоха съобщения. От това, което към момента имаме като информация, би трябвало да смятаме, че дългосрочно този конфликт между Израел и Иран ще продължи, но поне в краткосрочен план, в този момент, сметката е уредена. Иран заяви още преди да е ясно какво ще се случи след като изстреля своите дронове, балистични и крилати ракети към Израел преди дни, че смята за приключен въпроса за отговора на нападението на Израел над консулството в Дамаск.





Към момента не би трябвало да има повече пряка ескалация между двете страни, но този конфликт, който продължава вече повече от десетилетие, тази тайна война между двете държави, ще продължи да съществува. Иран ще продължи да използва своите съюзници в региона, така наречената Ос на съпротивата, за да атакува Израел. Дали това няма да ескалира в бъдеще в нещо по-значимо, разбира се, това никой не може към момента да прецени. Надеждите на всички са, че, приключвайки в този момент и търсейки възможност за прекратяване на военната операция в Газа, цялостно това ще доведе до успокояване на региона.

 

За съжаление, нещата с Газа все още остават абсолютно неизяснени. Там Израел, както знаем, е обявил стартирането на операция в най-южната част. Дори имаше информация, че е определена точна дата за стартирането на тази операция. Така че, ако имаме някакво ново ескалиране на напрежението в региона, очевидно то ще бъде, ако не се случи нещо извънредно, със стартирането на тази операция.

В информациите, които четем, има един интересен момент - че израелският отговор има отношение към ядрената програма на Иран, поне към обекти, които се смятат за част от тази ядрена програма. Какво отношение има това, какво се цели?


Информацията все още е оскъдна. Още повече, че Иран съобщава, може би целенасочено, дори да има някакви поражения, че такива няма, че това всъщност дори не е нападение от израелска страна, не е дошло от територията на Израел, а чрез проникване на територията на Иран на вражески елементи, които са използвали дронове от територията на Иран, за да атакуват тези обекти.

 

Посланието на Израел е много ясно. Говори се за атака с дронове, само в една информация се споменаваше, че има вероятност това да са били някакви ракети - дали балистични, дали крилати. Засега повечето информация, която излиза, е за дронове. Израел изпрати съобщение на Иран. Не случайно е избран този град - Исфахан, тъй като първо, както виждаме на картата, това е в центъра на Иран. Израел показва на Иран, че има способността да достигне не просто границите на Иран, а да удари центъра на иранската държава, без нейната противовъздушна отбрана да успее да засече по-рано тези средства, които Израел е използвал.

 

На второ място, Исфахан е място, където се намира поделението на въоръжените сили на Иран, в което са стационирани най-модерните системи за противовъздушна отбрана на Иран - в случая, това са руските С-300, това е най-модерното нещо, с което Иран разполага. От тази гледна точка, Израел казва на Иран - “ имаме готовност, въпреки че там се намират вашите най-добри средства за противовъздушна отбрана, да достигнем това място в центъра на Иран, и да ударим обекти, включително и вашите системи за противовъздушна отбрана”.

 

На трето място, Исфахан е ключов център от гледна точка на съоръжения, свързани с ядрената програма на Иран. Т.е. третото съобщение в тази атака, която Израел направи, е, че “не просто можем да достигнем центъра, не просто можем да ударим вашата противовъздушна отбрана, но на практика можем да ударим най-ценното и най-скъпото ви и това са съоръженията, свързани с ядрената програма на Иран”.

 

Това съобщение в тези негови тви елемента трябва достатъчно дълго време да бъде сдържащ фактор от гледна точка на решенията, които в бъдеще Иран ще взима по отношение Израел. Целта на Израел, която и той многократно обявяваше, е да възстанови политиката на сдържане спрямо Иран - тоест Иран въобще в бъдеще да не помисля да отправя подобни предизвикателства и заплахи, каквито видяхме през последната седмица спрямо Израел.

 

Дали това съобщение ще изиграе своята роля в бъдеще, остава да видим, но няма никакво съмнение, че в бъдеще иранското ръководство ще има предвид тези неща, които Израел тази нощ предаде на Иран.

Утре в Конгреса на САЩ предстои да се гласуват два отделни законопроекта. Един е за помощта за Израел, друг е за помощта за Украйна. Ще бъдат ли приети тези законопроекти според Вас в отделните гласувания и дали тази помощ ще бъде решаваща, ако бъде указана?


Всяка помощ, особено за Украйна, е изключително ценна, защото виждаме, че в момента украинската страна се намира в много тежка ситуация. Бих бил много изненадан, ако този законопроект не бъде приет, защото и в републиканските представители, една голяма част от тях, и особено при демократите, също една голяма - може би по-голяма част, подкрепя предоставянето на тази военна помощ за Украйна.

 

Преди имаше сериозни проблеми от гледна точка гласуването на помощта за Израел - една част от Демократическата партия заради начина, по който Израел провежда военната операция в Газа, заявяваше своята готовност да гласува против. След последните събития, мисля, че ще бъде много трудно една значителна част от демократите да гласуват против тази помощ. Вероятно ще има гласове против, което ще индикира, че САЩ продължават да подкрепят Израел, но не и политиката, провеждана от израелския премиер Бенямин Нетаняху. Мисля обаче, че и двата законопроекта ще минат и ще бъдат одобрени.





Трябва да кажа, че това, което се случи през последната седмица, специално нападението на Иран над Израел, до някаква степен е изиграло своята роля да убеди някои от републиканските представители, които бяха против предоставянето на помощ на Украйна, че тази помощ трябва да бъде гласувана, защото иначе ще остане неприятният вкус и възприятие на ситуацията. Видяхме по какъв начин САЩ, както и Великобритания и Франция, помогнаха на Израел да отрази въздушното нападение от Иран. И от друга страна, имаме това, което наблюдаваме ежедневно в Украйна - варварски, безогледни удари със същите дронове иранско производство, както и различни типове ракети върху украински граждански цели, без Украйна да има възможност по какъвто и да е начин да се защити. Виждаме това, което много пъти сме казвали - че Русия, ако получи надмощие във войната, ще продължи военните действия, не просто на фронтовата линия, а ще продължи още по-варварски, още по-настървено да удря цивилна инфраструктура в Украйна в желанието си буквално да унищожи украинската държава. Не просто да я победи, а да унищожи буквално украинската държава - виждаме, че точно това прави руската страна и в момента. 

 

Според мен атаката на Иран над Израел допълнително убеди, включително председателя на Камарата на представителите, че е крайно време, макар и отдавна вече е закъснял, този законопроект да бъде подложен на гласуване. Отдавна имаше достатъчно съгласие за това, че ако той бъде подложен на гласуване, ще се събере необходимото мнозинство от републиканци и демократи, които да подкрепят този проект. Единствено председателят беше този, който не вкарваше закона за гласуване, но мисля, че това е наклонило везните в това той да предприеме този ход. Другото нещо, което според мен е наклонило везните - при това толкова бързо да се случи, е нещо, свързано с вътрешнополитическите процеси за САЩ. Председателят на Камарата на представителите е доста силно атакуван от няколко конкретни личности от Републиканската партия, от конгресмени, които включително заявиха, че ще поискат неговата оставка. Така че мисля, че той си дава сметка, че е стигнал ръба, където, от гледна точка на вътрешната опозиция в Републиканската партия, той няма повече какво да губи и може спокойно да приеме този ход, тъй като така или иначе вече е атакуван. Заявките, че неговата оставка ще се поиска, според мен също са повлияли на неговото решение да предложи този законопроект, при това в такива кратки срокове.

Струва ми се, че Русия е открита в своята агресия - ясно го виждаме от 10 години в Донбас, от вече над две години и в пълномащабната ѝ война на територията на Украйна. Преди това видяхме и руската агресия в Грузия, в Чечня…

 

Прекъсвам Ви с едно допълнение - когато изброяваме тези държави, според мен сред тях трябва да включим и България. През последните години имахме достатъчно доказателства, че Русия води агресивни действия и политика срещу България също през тези 10 години. Говоря и за отравянето на български граждани, и с диверсионните актове срещу български военни предприятия, така че когато изброяваме тези държави, трябва да се включим и себе си сред тях.

Това щеше да е и продължението на въпроса - че спрямо България също има руски действия. Продължавам мисълта си обаче - Русия е активна в това отношение, Иран също - след дълги години натрупвания по отношение на действията спрямо Израел, вече видяхме и пряка конфронтация. Струва си обаче да погледнем какво се случва в Китай и с Китай в момента. Напрежението относно Тайван продължава да го има, само че наблюдаваме сякаш затишие, от което Китай може да излезе големият печеливш. Възможно ли е да се събудим в свят, в който Китай наистина печели надмощие? 

 

Няма никакво съмнение, че в момента Китай, имайки предвид това, което се случва на глобалната сцена, е печеливш. От една страна, Русия вече е напълно зависима от Китай. Китай на практика има и пълен контрол върху това, което Русия прави, от гледна точка, че не буквално може да нарежда на Русия какво да прави, но Русия трябва да се съобразява с всички китайски желания. Без финансовата и икономическата помощ на Китай - от една страна, купуване на огромни количества руски нефт и газ, от друга страна - като се започне от осигуряване на ежедневни продукти, които минават през китайската граница и достигат Русия, и се стигне до това, което САЩ обявиха през последните дни - че благодарение на Китай, Русия успява да възстанови военното си производство, тъй като Китай доставя някои не военни, но промишлени технологии, които позволяват на Русия да ги внедри във военното производство - чипове, оптични системи, инструменти за прецизна обработка на метали, такъв тип неща, които позволяват на Русия критични способности, които ѝ липсват в нейната промишленост.

 

Минават също финансови транзакции през китайски банки, тъй като иначе по друг начин не биха могли да се случат нещата. От тази гледна точка, Русия знае, че ако Китай оттегли тази своя подкрепа, Русия ще бъде в критична ситуация и много бързо нейните способности да води военни действия ще бъдат драстично намалени. 

 

На второ място Китай печели от тази ситуация, защото  - през последните дни имаме повишаване на цената на петрол, но дълго време, включително заради ценовия таван, който страните от Г-7 наложиха на руския петрол, Китай го купуваше на изключителни изгодни цели. Това е една от причините Китай да купува толкова много петрол от Русия през последната година и половина. Преди това Китай купуваше огромни количества от Иран, а и продължава да купува като цяло от Персийския залив. Така че, Китай печели и чисто икономически.





На следващо място, Китай печели от това, че нейният основен геополитически съперник - САЩ, момента са съсредоточени върху два конфликта, които са много далеч от китайските граници. Единият е с Русия, другият - напрегнатата ситуация в Близкия изток, военната операция на Израел в Газа. От тази гледна точка, колкото по-дълго продължават тези конфликти, разбира се, при условие, че икономически това не се отразява на Китай през някакви глобални процеси и шокове, които могат да затегнат китайската икономика, толкова Китай ще е заинтересован тези конфликти да продължат, защото толкова по-зависима ще бъде Русия от Китай, толкова повече САЩ няма да могат да фокусират своето внимание и ресурси върху Индо-Тихоокеанския регион, където е възможен евентуален конфликт с Тайван. 

 

Президентът Байдън, когато дойде през 2020 г., бе част от поредица от президенти, започвайки от Барак Обама, чиято основна идея и цел беше да снижат максимално американското присъствие в Близкия изток. Ако се беше случил този договор, за който се говореше преди нападението на Хамас над Израел,  а именно - официално сключване на договор между Саудитска Арабия и Израел, това щеше доведе до коренна промяна в региона и допълнително щеше да намали нуждата от американското военно присъствие в този регион. Сега виждаме обратното. В момента САЩ по отношение на военноморско присъствие и по отношение на военновъздушните сили е струпал огромни ресурси в региона, които иначе очевидно ще отидат в Индо-Тихоокеанския регион. От тази гледна точка, няма никакво съмнение, че Китай е заинтересован тази ситуация да продължи. Ако Китай реши да използва военна сила срещу Тайван, тази ситуация ще улесни подобно решение. 

 

През последната половин година по-скоро опасността по отношение на промяна на китайската политика в Южнокитайско море може да дойде не от нападение срещу Тайван, тъй като там нещата са много ясни, Китай много ясно знае, че всеки агресивен ход ще предизвика моментален отговор не само от САЩ, но най-вероятно и от съюзници на САЩ в региона като Япония и Австралия. Има един друг конфликт, който се развива през последните шест месеца, който е част от големия конфликт в Южнокитайско море между Китай и останалите държави - конфликтът с Филипините. Многобройни са случаите, в които филипински военни кораби, които имат база в Южнокитайско море, бяха спирани да доставят доставки за гарнизона, който се намира на един от архипелазите в Южнокитайско море. Включително имаше лек сблъсък между китайски патрулен кораб и един филипински кораб.

 

Възможно е, подценявайки ситуацията, да се изненадаме и да видим военен конфликт във Филипините преди такъв да се случи в Тайван. Китай също би подценил ситуацията - макар че САЩ също има отбранителен договор с Филипините, нещата не изглеждат толкова ясни от гледна точка на автоматична подкрепа на САЩ за Филипините, на първо място. И на второ място, възприятието на Китай, че ”тук има една държава, която в някакъв смисъл уронва нашия престиж да изглеждаме като водеща сила в региона, затова ще я използваме като пример, за да покажем на всички останали в региона, че ние сме силата”. От този тип мислене много лесно може да произтече критична ситуация, която да въвлече и САЩ, а след това и всички останали съюзници на САЩ в региона. Не трябва да подценяваме този конфликт, трябва да го следим внимателно.

Минахме през глобалната ситуация. Вие споменахте България и руските действия у нас. Откъде идват най-големите опасности за евентуални интервенции за нас?

 

Най-големите опасности, първо, в по-общ смисъл идват от непрекъсната ерозия на международния ред и право. Няма никакво съмнение, че колкото повече отслабват международните институции, колкото по-малко се спазва международното право, колкото повече военната сила, а не изпълнението на договорите е водещо в международните отношения, толкова повече опасностите растат за нашата страна.

 

За щастие, ние сме член на НАТО и това гарантира нашата сигурност от гледна точка на евентуални заплахи срещу към нас. В общия план, ако има конфронтация на глобално ниво, това ще бъде неблагоприятно за България, тъй като ние ще бъдем въвлечени под една или друга форма в тази конфронтация.

На второ място, когато говорим конкретно тук за района на Балканите, това, което виждаме са хибридни въздействия, идващи от страна на Русия. Няма никакво съмнение, че Русия се опитва да използва всички противоречия в региона - а в нашия регион такива има много, особено в Западните Балкани - за да може евентуално да ескалира някакъв конфликт тук, който ще облекчи руската страна от една точка на това, че Европейският съюз, а и САЩ, ще трябва да обърнат внимание на този конфликт. Ще трябва да положат усилия - и дипломатически, и политически, дори в някакъв смисъл и военни - все пак ще ангажира някакви сили в региона. Втората опасност идва през тази призма.

 

Третата опасност идва и от възраждането, както виждаме особено в Западните Балкани, на някои националистически политики, особено в Босна и Херцеговина - тези непрекъснати провокации от страна на Република Сръбска спрямо съществуването на държавата, заплахите, че тя ще се отдели. Отчитаме и ролята на президента на Сърбия Вучич, който води двойствена политика и също напоследък говори, макар и индиректно, за ролята на военната сила, за това как Сърбия трябва да стане водеща военна сила в региона, как трябва да модернизира своите въоръжени сили и т.н.

 

Тези неща не трябва да ни оставят спокойни, ние трябва да ги наблюдаваме изключително внимателно и да използваме всички инструменти, които са на наше разположение - основно членството ни в НАТО и в Европейския съюз, за да поставяме тези въпроси в тези организации, да се взимат превантивно мерки и да не допускаме ситуацията да ескалира. Веднъж случило се това, после много по-трудно е тези отношения да бъдат върнати в предходното им състояние.

 

Няма никакво съмнение, че подобни неща, дори да нямат пряка военна заплаха срещу нас, създават един доста неприятен имидж на Балканите, което е свързано и с инвестиции, и с нашето желание за Шенген, и с еврозоната.





Иначе говорейки за конфликтите, които се случват в нашия регион, т.е. този, който е съседен на Европа, особено на юг и югоизток от нас - това не е само Газа, и в Африка имаме доста изключително тежки конфликти - например в Судан и Етиопия, по линия на миграцията, това също може да ни създаде изключително големи неприятности, особено имайки предвид, че ние сме външна граница на Европейския съюз. Един мигрантски натиск би минал първо през нас, въпреки че тези хора не остават България, само минават през нас или през съседните на нас държави. Това не е особено успокоително, защото дори потърпевши да са Гърция или други държави, това създава напрежение вътре в рамките на Европейския съюз, както сме забелязали през последните години, създава много противоречия, организацията започва по-трудно да работи, което не е в наш интерес.

 

Илияна Маринкова

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 14| 8207 |18.04.2024 Мартин Димитров за ФрогНюз: Стратегията на ГЕРБ е комисията за "Турски поток" да не заседава . 10| 7814 |18.04.2024 Проф. Оливер Андонов за ФрогНюз: Силни проруски струи в отношенията между България и Македония. Лекарството е Европейският съюз . 3| 4157 |17.04.2024 Тетяна Станева за ФрогНюз: Никога пропагандата не върви просто така, винаги след нея идват танкове . 11| 9189 |17.04.2024 Георги Готев за ФрогНюз: Борисов си вкара автогол с Митов. Волгин няма да се чувства много комфортно в ЕП

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads