Реклама / Ads
16| 5590 |10.06.2024 ИНТЕРВЮ

Милен Керемедчиев за ФрогНюз: Русия и Путин внесоха смут в евроизборите, това повлия да се гласува за популистки партии

.
Милен Керемедчиев Източник: БГНЕС
"Темата за сигурността ще бъде водеща в следващия Европейски парламент и в следващата Европейска комисия. Другата основополагаща тема ще бъде мигрантската политика. Русия се постара да внесе максимален смут в изборния процес, лично Путин се включи в създаването на психоза. Това повлия на много гласоподаватели да гласуват за партии, които имат популистки политики, скептични са за бъдещето на Украйна."
 

Това заяви пред ФрогНюз бившият заместник-министър на външните работи и дипломат Милен Керемедчиев.

 

Вижте и цялото интервю:

Виждаме в целия европейски спектър различни крайнодесни формации да бележат огромен успех. Ако гледаме разпределението на местата в Европейския парламент, поне 13-14% от тях са за партии, които не принадлежат към никоя от парламентарните групи, т.е. това са нови партии, които не са участвали в Европейския парламент досега. Очаквахте ли толкова много нови партии и то с недотам изразени демократични ценности да влязат в Европейския парламент?

 

Това се очакваше и е интересно, че управляващите в повечето европейски държави проспаха този сигнал, който получаваха от гласоподавателите.


Определено две са темите, които вълнуваха европейските гласоподаватели. Първата е за възможностите на националните правителства и на европейски институции да се справят с бежанския проблем. Видяхме, че няколко правителства дойдоха на власт, а други паднаха преди европейските избори, изцяло въз основа на политиката им за справяне с мигрантската криза. 


В Словакия премиерът Фицо дойде с яростна антимигранстка реторика. Орбан, който поддържа тази реторика от години, още е на власт в Унгария. Правителството на Марк Рюте падна от власт на предсрочни избори, които бяха оценка на неговата мигрантска политика и несправянето с мигрантската криза, съответно доведоха в Нидерландия Вилдерс, чието правителство по-скоро иска да влезе в изказа на Словакия, на Унгария, на Италия за ограничаване на мигрантските потоци, за предоговаряне на европейската сделка за мигрантите. Видимо е и във Франция - Марин льо Пен в последните години бавно и уверено увеличаваше подкрепата за себе си в продължение на няколко избора. Тя беше основният опонент на управляващите, беше много близо до спечелване на президентската надпревара. Същото ситуацията и в Италия. Джорджа Мелони дойде на власт изцяло с антимигрантска реторика. 


Тази тема се очерта като основен проблем на европейските граждани. С гласуването си те показаха, че политиката и на Европейската комисия, и на Европейския съвет, и на Европейския парламент, а и на националните им правителства не получава одобрение. Това беше сигнал, който бе пропуснат от голяма част от европейските лидери и те получиха своето наказание. 


Втората основна тема, която води до нарастване на крайнодесните, е войната в Украйна и продължаващата подкрепа на Европейския съюз. Видимо е огромното разделение в европейското общество и голямата пропаст, която в момента се оформи от това доколко Европа трябва да продължава с тази подкрепа, колко да бъде тя, колко средства да бъдат отделяни, дали по-скоро да няма насоченост към това Европа да стане по-сигурна и по-защитена. 55% от европейците смятат и се притесняват за сигурността си в европейския континент. 


Тук също виждаме много сериозно поляризиране на политиките. Отново давам като пример премиера на Словакия Фицо, който дойде на власт със слогана “нито един куршум повече за Украйна”. Знаем отношението на Орбан, който каза, че ще блокира с вето предложение за приемането на Украйна в Европейския съюз и в НАТО. И Словакия, и Унгария в момента налагат вето за продължаване на финансовата помощ за Украйна. Към тях се присъединяват партии като тази на Льо Пен, която също определено има по-скоро проруска позиция, отколкото прозападна. 


Видимо е, че темата за сигурността ще бъде водеща в следващият Европейски парламент, в следващата Европейска комисия, която ще бъде създадена. Заедно с мигрантската политика ще бъдат двете основополагащи теми. Ще има по-скоро плаващи мнозинства по политики, отколкото едно солидно мнозинство, което да има една основна общоевропейска политика.

Преди изборите много се говореше и от различни западни издания, и от различни представители на европейските, пък и на българските власти, че Руската федерация използва много активни дезинформационни и пропагандни кампании, насочени именно към изборите, към резултатите от тях. Виждайки резултатите, които все още не са финални за повечето държави, но в общи линии описват електоралната картина, може ли да кажем, че тези кампании за руска дезинформация успяха, дадоха резултат?

 

Определено Русия се постара да внесе максимален смут в изборния процес и да разконцентрира европейски гласоподаватели. Това е видимо и в последните изказвания, в това число и на президента Путин, който заговори, че ще бъдат разполагани ракети с далечен обсег на действие в приятелски на Русия държави, които ракети да бъдат насочени все по-близо до европейските партньори на Украйна, че европейски военни, които обучават украински военнослужещи са легитимна цел за Русия. Русия и лично Путин се включиха много активно в създаване на психоза и напрежение от това, че войната може да се разрасне, да обхване и страните от Европа. 


Това напрежение, тази психоза, която бе създадена, повлия на много гласоподаватели да гласуват за партии, които по-скоро имат популистки политики, по-скоро са скептични относно бъдещето на Украйна. Така че, определено Русия имаше много активна роля в създаването на политическо напрежение, което изби накрая и в изборния резултат.

Казвайки, че мигрантската тема е една от темите, които ще предизвикват полемики, вероятно може да се очаква и някаква промяна в политиката по отношение на мигрантите на Европейския съюз. Около мигрантите в българския контекст ми се струва важно да обсъдим и нашата ситуация за Шенген, нашето приемане в сухопътния Шенген. Към момента Австрия поставя вето над България. Видяхме интересни изборни резултати и в Австрия. Дали възходът на крайната десница, която се бори именно срещу мигрантите и наличието на толкова мигранти в Европейския съюз, може да повлияе негативно на нашите шансове да се присъединим пълноценно в Шенгенското пространство?

 

Пред бъдещото българско правителство стои много тежката задача да успее да поддържа европейския натиск не само върху Австрия, но и върху европейските институции, за това да продължат своя ход първо, за членство в еврозоната и второ, за влизане в Шенгенското пространство по суша. 


Оттук нататък въпросът за членствта ни става не технически, а политически. Политизирането на тези въпроси води до това, че трябва да има стабилно предсказуемо правителство с ясен мандат, което да продължи да води преговорите. В Хърватия имаше консенсус между парламентарно представените сили и правителството. Бавно, уверено, с лобиране, в добрия смисъл на думата. Хърватия, въпреки че не отговаряше на някои от критериите за членство в еврозоната, успя да постигне и двете цели - влизането в Шенген и влизането в еврозоната, едновременно. 


Този въпрос по-скоро е в нашите ръце, защото липсата на стабилно правителство води до много слаб външнополитически имидж на страната ни. Вижда се как България се огъва под натиска на Сърбия в резолюцията за Сребреница. Вижда се как към нас се отнася Северна Македония, когато Мицковски казва, че ще изчака да дойде друг премиер, за да може да се водят преговорите, тъй като смята сегашния за временен. 


Липсата на редовно правителство в България бие по имиджа на страната ни и нашата позиция като външнополитически фактор намалява значително. Европа ври и кипи. Ако ние за пореден път останем безгласна буква в тези сериозни промени, които се правят, това може да накърни нашия национален интерес. Давам пример - ако се вземе решение да падне възможността за вето от страна членка, а България проспи тази промяна, това може да доведе до заобикаляне на интереса на България и отваряне на вратата за преговори за членство на Северна Македония в ЕС, което пък директно ще влезе в конфронтация с нашите интереси. Европа я очакват бурни времена, важно е България да има стабилно и предсказуемо правителство.

Казвате, че Европа ще дискутира силно и бъдещото на помощта за отбраняващата се Украйна. Ако погледнем към Франция, видяхме, че президентът Макрон разпусна парламента и назначи предсрочни избори след победата на Марин Льо Пен, която е силно русофилски настроена. В същото време Франция беше европейската държава, чийто президент заговори, че не е редно в бъдеще да се изключва възможността натовски войски да бъдат изпратени в Украйна - дали като обучители, дали като част от мироопазваща мисия. Резултатите от евровота ще имат ли негативни последици за Украйна?

 

До президентски избори във Франция остават 3 години, тоест постът на Макрон не е застрашен. Ще има обаче предсрочни избори за избирането на нов министър-председател и нов кабинет. Въпреки че Франция е президентска република и президентът има основна роля, кабинетът може да има много по-различна структура, която да не е във виждането на Макрон. 


Франция е разтресена от сериозните емигрантски проблеми. Дава и сигнали, които са противоположни на това, което Макрон води като външна политика. Възможно е Франция, като единствената ядрена сила в ЕС, да претърпи промяна в своята външна политика. Изборите в Съединените щати може би също ще доведат до натиск върху страните членки да преосмислят някои от своите политики. Войната в Украйна става по-скоро европейски проблем, отколкото световен, тъй като Съединените щати показаха колебливи решения в това как и кога да помагат на украинските войски в защитата от руската инвазия. Силно възможно е да се заговори за единна европейска политика за отбрана, за еврокомисар по отбраната, за повишаване на отбранителните възможности на страните членки, за повишаване на производствените мощности в сферата на отбраната. 

 

Илияна Маринкова

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 3| 6163 |07.06.2024 Ивайло Иванов за ФрогНюз: Става все по-ясно, че решението на конфликта в Газа е създаване на две държави - израелска и палестинска . 2| 5182 |06.06.2024 Стоил Цицелков за ФрогНюз: Очаквам слабо подготвени членове на СИК и волна интерпретация какво е невалиден глас . 1| 6392 |05.06.2024 Симеон Парлапанов за ФрогНюз: Намираме се във време на зависимости, това е бичът на новото време . 6| 7822 |04.06.2024 Николай Кръстев за ФрогНюз: Сърбия опитва да пренапише историята, някой иска отново да разпали старите балкански конфликти

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads