Реклама / Ads
13| 9823 |27.03.2023 ИНТЕРВЮ

Проф. Румен Кънчев пред Фрог: Отношението на Китай към Русия е тактическа игра, а не дългосрочна стратегия на Пекин

.
Румен Кънчев
Отношението на Китай към Русия е по-скоро тактическа игра, а не дългосрочна национална стратегия на Пекин. Пекинските стратези базират политиката си върху тезата за продължителен конфликт. Визитата на Си Дзипин не легитимира Путин пред света, а делегитимира Китай пред света като държава поддържаща тежко авторитарни режими. Не съм сигурен, че Пекин има потенциал на миротворец. След като толкова иска мир Китай, защо строи 300 нови силоза за базирането на междуконтинентални балистични ракети? Макар и много дискретно Китай подкрепя Русия военно.
 

Макар и много дискретно Китай подкрепя Русия военно. Това казва пред Фрог нюз професор Румен Кънчев , доктор по философия, доктор на науките по национална сигурност.

 

- Няколко дни след посещението на Си Дзипин в Москва, какви са основните изводи от срещата му с Путин?


- Според мен главните изводи са два. Първо, в тази тежка за Кремъл от военна, политическа и икономическа гледна точка ситуация първият ръководител на втората икономика в света демонстрира, че Пекин е с Москва. Това е много важен елемент
изобщо за съвременната геополитическа динамика. Не бе толкова лесно Пекин да направи този ход. Защо? Защото в най-новите стратегически документи на САЩ Китай за първи път вече е дефиниран като “главен стратегически съперник на САЩ”. Подчертавам, не Русия, не Русия и Китай, а само Китай. Самата Русия е дефинирана във военната доктрина на Пентагона като постоянна “остра заплаха”, но не и като стратегически съперник какъвто за американците е Китай. Иначе казано, налице е нов стратегически контекст в отношенията на глобалната геополитическа сцена. Казаното означава, че Пекин не се страхува да застане до Русия. В този смисъл мисля, че посещението на Си Дзинпин сваля “картите на масата”.

 

В допълнение към позицията на Китай е и предложеният мирен план съдържащ 12 точки, който с изключение на т. 1 и общите приказки за мир в повечето от останалите точки е почти изцяло в подкрепа на РФ. Планът, разбира се е с двусмислени и многосмислени тези, но дори в т. 1 не дефинира чии интегритет е нарушен, чия териториална независимост е срината и пр. Нещо задължително за принципната изходна точка на всеки мирен процес. Като говори за “равнопоставеност на държавите”, за това, че
суверенитетът на всяка държава трябва да бъде “ефективно отстояван”, Пекин съзнателно, според мен, избягва да даде определение на горните въпроси. Тоест, не е ясно как Пекин разбира суверенитета на Донецка, Луганска и Херсонска области,


Второто, което следва да бъде подчертано е, че чрез посещението си китайският ръководител посочи и цената на китайската подкрепа за Русия. Тя е свързана с подписания договор за ускорено изграждане на енергомагистралата “Силата на
Сибир”, която след като бъде изградена ще осигурява близо 50% от енергоносителите за китайската икономика.


- Да се върнем към широко коментираният мирен план от 12 точки. Защо Пекин предложи план, който е трудно да бъде следван от Украйна?


- Именно затова, защото той е неприемлив за Киев. Според мен, пекинските стратези базират политиката си върху тезата за продължителен конфликт. Защо? Защото колкото по – дълго време продължава тази война, толкова по-изтощена и зависима от Пекин ще се окаже Русия в нейния край. И следователно, толкова по – значима за руските лидери, независимо кой управлява в Кремъл, ще бъде зависимостта на страната им от Китай. Тоест, разбирането за дългосрочна война създава контекст благоприятстващ Китайските амбиции за лидерство.


- Не представлява ли тази визита легитимация на режима на Путин пред света?


- Не мисля, по-скоро тази позиция делегитимира Китай пред света като държава поддържаща тежко авторитарни режими като този в Северна Корея, този в Иран, в Русия, Сирия и др. Китай всъщност казва ние сме с диктатурите, демокрациите са
нашият съперник.


- След като Пекин иска да е миротворец защо не направи посещение и в Украйна?


- Не съм сигурен, че Пекин има потенциал да бъде миротворец. Преди всичко, защото по казуса за войната на Русия срещу Украйна както в ООН, така и на световната сцена той е в изолация. Дори десетки не особено демократични държави осъдиха тази война, а с посещението си в Москва излиза, че Китай я подкрепя. Освен това, ако искаха да бъдат посредник китайците трябваше в този план да отчетат и интересите на Украйна и да заявят ясно позиция подрепят или неподкрепят инвазията на РФ. Изобщо китайският 12 точков план е много общ документ, който говори за всеобщия мир в севта, за това че хората трябва да се обичат, че държавите не трябва да воюват, че мирът е по-доброто решение от войната и пр. и пр. Възниква обаче едни важен във връзка с т.8 от пекинския план, където се говори за “редуциране на стратегическите рискове”. Въпросът е след като толкова иска мир Китай, защо строи 300 нови силоза за базирането на междуконтинентални балистични ракети? И не е ли точно това онази менталност от периода на Студената война, за която в т. 2 на плана пекинските политици пледират да бъде преодоляна?

 

Излиза че, китайският ръководител отиде в Москва преди всичко за договора за енергоносителите. В този смисъл т.нар мирен план и дружеското потупване по рамото на руския президент са били по-скоро въпрос на изящен дипломатически протокол, какъвто блестящата китайска дипломатическа школа разработва още в периода на 6 – 5 век преди новата ера, в границите на една силна философско - дипломатическа традиция водена от Конфуции, Сун Дзъ, Лао Дзъ, Джуандзъ и много други.

 

- Подкрепя ли във военно отношение Китай Русия?

 

- За мен няма съмнение, че Пекин, макар и много дискретно подкрепя военно Русия. Военната подкрепа е в интерес на Китайските стратегически амбиции. Въпреки това обаче тази подкрепа е добре балансирана и все пак се съобразява в определена степан с големия стратегически съперник на Китай в Южния Пасифик и Източна Азия. В тази зона военно-техническото и мисокотехнологичното превъзходство на САЩ и неговите най-близки съюзници Япония, Южна Корея, Австралия и др. е многократно. Въпреки масираното увеличаване на китайския военен бюджет през последните години, който днес е над четири пъти по-голям от руския и три пъти по-малък от американския, Китай продължава да има сериозни проблеми в догонването на своите съперници в тази зона. И китайските военни стратези и политици знаят много добре това. Те знаят също, че би било пагубно за тяхната страна едно ескалиращо изостряне на икономическите и военните отношения в зоната, тъй като то би намалило драстично икономическия ръст на Китайската държава.

 

Според мен, едва ли умните китайски експерти ще разработвят китайската стратегия за следващите две десетилетия, като заложат в нея концепции за военна и икономическа конфронтация със САЩ и Европа. Не мисля, че подобна е целта на китайската национална стратегия за следващите десетилетия. И в този смисъл е ясно, че отношението към Русия е по-скоро тактическа игра, а не дългосрочна национална стартегия на Пекин.


- Казахте, че Китай усилено се превъоръжава. Какво е положението в зоната на Южно-китайско и Индийско море от военно-политическа гледна точка, където Пекин има дългосрочни амбиции за доминация?


- Атомният подводен флот на САЩ в региона плюс мощната американска военноморска групировка, а така също Япония, Южна Корея и Австралия превъзхождат минимум с едно поколение китайската народна армия по всички основни въоръжения: а) високотехнологична противоракетна отбрана, каквато Китай все още няма; б) военно-въздушни сили, чиито изтребителна авиация в лицето на превъоръжаването на Япония и Южна Корея с пето поколения изтребители Ф -35; в) военноморска групировка с гигантска мощ, включително крилати ракети (с обхват до 5500 км) и междуконтинентални балистични ракети; г) атомен подводен флот от четвърто (атомните подводници “Охайо”) и пето (новите атомни подводници “Колубмия”) поколения; д) свърхмодерна стратегическа авиация, каквато Китай в момента изгражда за своите въоръжени сили и много други. Дълги години още, както и да се развива Китай, няма да бъде в състояние дори да се доближи до тази военна мощ. Но по-важното според мен е друго: китайските ръководители знаят всичко това и според мен ще следват политика на добре балансирани стратегически отношения със САЩ, Европа и съюзниците им в този регион, като разбира се едновременно с това внимателно и дружески ще подкрепят своя по младши партньор Русия.


- Каква е тенденцията, която се очертава след това посещение на китайския ръководител в Москва?


- Някаква съществена промяна не виждам. Но все по-ясно се очертава тенденцията на формирането на нов двуполюсен модел с наличието на двама големи стратегически играча на световната политическа сцена – САЩ и Китай. Зад първите стоят западните демокрации със своите приятели и съюзници, зад Пекин ще бъде Русия като младши, но най-важен партньор, Северна Корея, Иран, Сирия, евентуално някои държави от Африка. Светът постепенно ще се структурира около тези реалности.

 

Интервю на Красен Бучков

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 30| 14926 |23.03.2023 Проф. Евелина Келбечева за Фрог: Метастазите на тоталитарния комунистически режим още не са изчезнали . 43| 7885 |09.03.2023 Проф. Павлов пред Фрог: МОЧА служи за елементарни евтини политически манифестации . 41| 14851 |03.03.2023 Проф. Павлов за Фрог: Спекулация е, че сме получили свободата си даром и всичко дължим на Русия . 12| 14907 |17.02.2023 Проф. Георги Касчиев за Фрог: Договорите с ”Уестингхаус“ и ”Фраматом“ би трябвало да гарантират диверсификацията с ядрено гориво, АЕЦ „Белене“ е на хартия

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads