Събота, 16 Декември 2017, 22:24
Frognews
12| 9491 |12.10.2017

Славчо Маринов: Синдикатите заблуждават, че сме с най-ниски доходи на Балканите

.
„Българите получават най-ниски заплати на Балканския полуостров, с изключение на албанците“. Оповестената от синдикалните организации новина обиколи всички медии, но има ли резон в нея? Frognews.bg потърси мнението на икономиста Славчо Маринов по казуса.

Славчо Маринов е бакалавър по финансова икономика от университета Есекс във Великобритания. В момента следва магистратура по Банков мениджмънт в Нов български университет. Бивш кадър във финансовите медии, Славчо има широк опит в отразяването и коментирането на икономическите новини на деня. Има подчертан интерес към макроикономиката, икономическата ефективност, оптимизирането на производствения процес и теорията на игрите. Той е сред победителите в конкурсите за икономическо есе на редица организации, сред които Българската макроикономическа асоциация, Българското либертарианско общество и фондация “Атанас Буров”.

 

- Г-н Маринов, през последните дни из медийното пространство широко се дискутира, че българите са с най-ниските заплати на Балканския полуостров. Има ли резон в тези твърдения и как вие виждате тази тенденция?


-Това е манипулативна информация, която периодично се тиражира от синдикатите, за да върнат назад либералните икономически реформи, въведени през последните 20 години, и за да бъдат заместени с техните протекционистични и социалистически искания, които за n-ти път е доказано, че не водят до забогатяване.

 

Синдикатите цитират данни на Евростат от 2014 г., а от тогава дръпнахме много. Освен това методологията на Евростат е подвеждаща, защото изключва заплатите в държавната администрация и отбранителното дело, а точно там ръстът на заплащанията изпреварва растежа в частния сектор.

 

Заплатите на работниците не е същото като национален доход на глава от населението. Имаме още печалби на предприятия/юридически лица, доход от дивидент, от наем, от аренда и пр. Когато погледнем така нещата сме по средата на класацията в Балканите, като изпреварваме всички нечленки на ЕС, с изключение на Турция, която не е имала комунизъм и от тук - историческа преднина.

 

Синдикатите често цитират Сърбия като пример за успешна страна извън ЕС, но истината е, че западната ни съседка е една нереформирана, нелиберална икономически страна. Те имаха един реформатор - Зоран Джинджич и го убиха. В Сърбия все още има стотици неприватизирани държавни предприятия от времето на Тито, които работят на загуба, която бива покривана от държавата, и която води до бюджетен дефицит и дълг от гръцки калибър. Това означава, че могат да дават на работниците там колкото пари си искат, защото са държавни, което много изкривява данните.

 

Сръбската скованост на трудовия пазар може привидно да води до леко повишение на заплатите при по-нисък БВП на глава от населението (40% по-малък от българския), но то идва за сметка на хронично по-ниска заетост от тази на България. Там заплатите може да са по-високи, но по-малко хора имат работа - безработицата е двойна на българската. Видно е, че в тази среда ще имаш работа, само ако си много квалифициран - ако ли не, духаш супата. И всичко това без да намесваме значително по-високия ни икономически растеж от тях. Сърбия в момента гледа на България както ние сега гледаме на Румъния.

 

Истината е, че всички страни от бивша Югославия са подобни институционално на Сърбия. И всички стагнират. Стигна се до там, че хърватски медии писаха как, въпреки шегите им с българите и румънците от времето на соца колко назадничави сме били, а те - колко велики, за дето могат да пътуват свободно на Запад, сега достигаме европейските доходи по-бързо от тях.

 

-Финансовото министерство, начело с министър Владислав Горанов, още от днешна дата обещава 700 млн. лв. повече за заплати в публичния сектор в бюджет 2019. Имаме ли тези пари?


- На фона на очаквания ръст на икономиката от над 3,5% за тази година и дори още по-голям растеж в приходите, породен от изсветляването и съзряването на стопанството ни, смятам, че има откъде да се намерят тези пари, и те трябва да се дадат. Няма как да очакваме качество и морал от хората на ръководни позиции, от които зависи гладкото протичане на живота ни, ако не сме готови да привлечем така важния каймак на обществото да работи там. Държавните служители трябва да се чувстват комфортно в работата си, за да не им се налага да вземат подкупи. Алтернативата звучи още по-зле: "Малко ще ви плащаме, останалото си го вземайте, използвайки властта си за лична угода."

 

Че реформата е в правилна посока - спор няма. Въпросът е да не остане сама, защото това ще доведе до поредното затъване в дългове на държавата. Тя трябва да бъде придружена със сериозно орязване на щата (в идеалния случай на цели министерства), което отчасти ще реши проблема с кадрите на бизнеса. Освен това, тази реформа би увеличила данъчната база, тъй като повече хора ще издържат по-малко, което в бъдеще може да се използва като претекст за намаляване на данъците. Рецептата за решаване на проблема с корупцията минава през мотивирани служители - да, но и чрез ограничаване възможността на ведомствата да назначават който и да е.

 

-Трудовата заетост в ЕС продължава да расте със стабилни темпове. През второто тримесечие на 2017 г. заетостта нарасна с 1,5 % в ЕС и с 1,6 % в еврозоната в сравнение със същия период през 2016 г. Къде се намира България на фона на тези показатели?


Тук е моментът да разясним някои понятия. Заетостта (англ. employment) в еврозоната е на рекордни нива, но делът на заетите (англ. labor force participation rate) е малко по-висок от средното за последните 7 години ниво. Причината за това е, че населението на валутния съюз расте и повече млади хора достигат трудова възраст, а не, че инвеститорските бесове са се отприщили и безработицата е на път към заличаване. Много структурни проблеми продължават да са налице и младежката безработица остава висока, а най-важната причина за това е политическият фетиш към непрекъснато вдигане на минималната работна заплата, което пречи не на един или двама младежи да стартират трудовия си живот, защото не могат да я оправдаят с произведеното от тях.

 

България имаше втория най-нисък ръст на заетостта в ЕС през второто тримесечие на 2017, което е знак, че потенциалът на трудовия ни пазар е почти достигнат. Останаха само структурно безработните, чиито дял, за да намалее ще е нужно излизане на правителството в София от образователния процес, за да може учениците да използват  ограниченото си време, за да научат умения и занаяти, които реално ще им бъдат нужни в живота.

 

Какви са най-общите ви очаквания за бюджета за 2019 г.?


От кризата насам правителствата в България са постоянно в дефицит, който обаче, с изключение на 2014 г., заради КТБ, продължава да се смалява. Да припомним, че през 2016 г. бюджетът неочаквано мина на излишък, защото едни инфраструктурни разходи бяха прехвърлени за следващата година. Те може малко да натежат на бюджета, но надали ще е с много. Заедно с планираните допълнителни 700 млн. за заплати сумарният дефицит няма да прехвърли 1,5%, дори може да падне под 1%.

 

Тук е важно да се отбележи нещо за дефицита и държавния дълг, за което не се говори, а трябва - докато дефицитът е по-нисък от икономическия ръст, дълговото бреме ще намалява. Точно така Швеция успява да намали дълга към БВП през 1990-те дори и при условия на непрекъснат дефицит. Това обаче категорично не служи за оправдание на свръххарченето. В идеалния случай правителството трябва да реагира на увеличените приходи с намаляване на данъците, а не с повече разходи.

 

Интервюто взе Михаил Кръстев.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Захаринка Истаткова: Позор пред света е да хвърляш яйца срещу иконата Ваня Рибчева 4| 3294 |14.12.2017 . Аркади Шарков: Прогенерична лекарствена политика може да спести милиони 4| 4628 |12.12.2017 . Подслушват ли се журналисти? Фрог потърси тяхното мнение 2| 4109 |07.12.2017 . Цончо Ненов: Георги Вълев от „Килърите” ми поръча две убийства 3| 9441 |05.12.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах