Реклама / Ads

4| 4940 |02.11.2007 ЧЕРНО И БЯЛО

Ако Purple бяха в София преди 20 години, държавата нямаше да е същата

.
Два часа як рок накараха софиянци и гости да забравят къде живеят; върнаха блясъка в очите на поколението, което преди 25 години само можеше да мечтае да слуша Purple на живо. А великаните на рока показаха защо още са на сцена!

Ана Кочева 

 След Каварна и София дочака – всички рок маниаци снощи забравиха задръстванията, стачките, изборите, боклуците и се пренесоха за 2 часа в друг свят – на музика, на култови парчета, изпълнени от страхотни музиканти, на текстове, които не се забравят и на супер яката тръпка, че това се случва пред очите им на живо.

Организаторите твърдяха, че са пуснали 7500 билета, всеки имаше чувството, че около него има не по-малко от 10 000. Но това не важно; важното е, че рокът „нема умре”, че българският меломан е от класа, а големите групи и изпълнители не се щадят, когато излязат на сцена, независимо в коя точка на света се намира тя.

  Purple пристигнаха няколко часа след концерта от Букурещ, където бяха забивали предишната вечер. Гилън, Морс, Пейс, Гловър и Еъри раздадоха автографи още на летището, а после направо взривиха зала „Фестивална”, като изпълниха почти всички култови парчета от Machine Head – 1972 г. (на видеостените плочата се въртеше, напомняйки за времената, когато френетично се търсеше у нас и апокрифно се разпространяваше); а щом забиха първите акорди на Smoke On The Water, съвсем очаквано публиката обезумя, отнемайки възможността на Музикантите да я надвикат. Те пък показаха, че винаги са били и си остават точно такива – музиканти с голямо М: Стив Морс предложи невероятно китарно соло; Дон Еъри съчета класика и съвремие на клавишните, та дори удари и няколко такта български фолклор, който публиката май почти не разпозна; а Гилън? Гилън пя от сърце! Е, поостарял е, спор няма, поуморил се е и това малко му личи. Може би тъкмо поради тая причина и не изкара култовата Child In Time, все пак 10 мин. и 17 сек. е дълга тя и високите може би вече не са му по силите до такава степен, но пък чухме и Woman From Tokyo, и Who Do We Think We Are, и Hush, и Black Knight. Последните две за десерт като бис. Гилън си е Гилън, кой каквото ще да казва. А Deep Puprle винаги ще пълнят залите по тия ширини. Защото много дълго ги чакахме. Впрочем още снощи те продължиха нататък– още по на запад към Сараево. concert.jpg

След концерта, по време на бавното и мъчително излизане от зала „Фестивална”, което като че ли имаше за цел бързо да ни върне към действителността, от която няма бягане, едно момченце на около 10-11 години вещо заключи на специфичния тийнейджърски сленг: „Ей, ... тая банда направо кърти мивки!” Наоколо се разсмяха останалите – 40 - 45 -50 годишни рокаджии с млади сърца.

Ех, защо Puprle не можаха да дойдат тук преди 20-25 години!

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 0| 5163 |01.11.2007 Скопие и Атина пак се ръфат за името Македония . 14| 4757 |30.10.2007 Бойко, Доган и другите или защо политическата свобода зависи от икономическата . 5| 5226 |18.10.2007 Към българските национали: магазин за смели сърца няма... . 4| 4812 |16.10.2007 Реформа в училище веднага, иначе 360 млн. лв. за частни уроци до юли

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ