Реклама / Ads
4| 6933 |02.11.2012 ЧЕРНО И БЯЛО

Кантарът на Деян Енев

.
Деян Енев
И ако тази държава не се продънва в бездната въпреки това, което виждат очите ни, и което чуват ушите ни, то е, защото общата маса на добрите хора винаги надхвърля масата на бандитите, на разбойниците, на крадците.

Няма дефиниция за добър човек, и слава Богу! Защото добрият човек не е замръзнало понятие, годно да бъде дефинирано. Добрият човек е всеки един наоколо, който, носейки все по-тежкия кръст на делника, пази живо чувството за справедливост в гърдите си. И преминавайки през гъстите барикади на същия този делник, винаги се опитва да застава до рамото на правдата, във всяка една ситуация.

 

Ето каква проповед изнася един свещеник в романа на Колъм Маккан „Нека големият свят се върти”. „Доброто е по-трудно от злото. Лошите хора го знаят по-добре. Затова и са станали лоши. Затова и злото остава у тях. Злото е за онези, които никога няма да се докоснат до истината. То е маската на глупостта и на липсващата любов. Дори хората да се смеят пред лицето на доброто, да го намират за сантиментално и носталгично, няма значение – доброто не е това, за доброто си струва да се борим.”

Книгата на Маккан излиза на английски през 2009 г.

Цели 85 години преди това в разказа си „Гедали” Исак Бабел пише буквално същото. Старият антиквар Гедали от Житомир казва: „Пане другарю… доведете в Житомир малко добри хора. В нашия град те не достигат… Доведете добри хора и ние ще им дадем всички грамофони. Ние не сме невежи. Интернационалът… знаем какво е Интернационал. И аз искам един Интернационал от добри хора, аз искам всяка душа да се вземе под внимание и да й се даде дажба по първа категория.”

„Гедали – основател на един неосъществим Интернационал”, с тази фраза завършва разказа си Бабел. Да се чудиш как е успял да го публикува в книжка 4 на сп. „Красная Новь” през 1924 г. Е, болшевиките най-вероятно не забравят и това му дребно прегрешение, когато го призовават в сградата на Лубянка през 1939 г. За да останат на другата година от него само очилата му.
 

Наистина ли е обречена каузата на добрите хора? На онези, които не се бият в гърдите, че са добри хора, но които ден след ден творят своите малки стружки добрина. Познавам хора, които го правят, и всъщност светът наистина се крепи на тях, наистина не се продънва в бездната заради тях.
 

Има например един човек от Стара Загора, който всяка година организира бригади, които отиват да помагат на нашия Зографски манастир на Атон – да чистят, да строят, да копаят. Този човек не иска да се пише за него, затова и тук не споменавам името му. Но монасите и работниците с респект и любов го наричат ОТЕЦ 2, защото дълги години той е работил в системата на ТЕЦ „Марица-Изток” 2. Помощта на тези хора е неоценима, особено след като преди няколко години държавата спря финансовата субсидия за манастира.
 

Но добрината не е огласена достатъчно по медиите, за добрината малко се чува, за добрината малко се воюва, въпреки рубриките „Добрата новина” тук и там. Защото медийният закон гласи: „Добрата новина е лошата новина”.

Добрината не е огласена достатъчно и заради политиците, които консумират медийното пространство и време като кърджалии, въобразявайки си, че светът се върти около тях. Точно обратното, светът се върти въпреки тях. Защото политическото, дългът да служиш на полиса, на хората, би трябвало да се възприема като мисия от страна на хора с качества, издигнати на висши позиции тъкмо заради качествата си. Но на практика към политиката посягат точно хората без никакви други качества, освен може би качеството с език да ближат пода.
 

Доброто е по-трудно от злото.
 

Как не видях един политик, който да каже – сбърках, провалих се, простете. А именно самокритичността е важна стрела, една от най-важните стрели в колчана на доброто.
 

Гледам малките магазинчета по улиците, създадени с любов, с изрисувани с въображение фирмички, направени с желание бизнесът да потръгне. Много от тях вече са хлопнали кепенци, помещенията са опразнени и вътре през прашните витрини се вижда как паяците тъкат паяжини и се гонят плъхове, а хората са се разпиляли кой знае къде. Но ние строим молове, защото „МОЛЪТ ПЕРЕ НАЙ-ДОБРЕ”. Мислите, че това не се вижда и не се знае. Напротив, вижда се и се знае.
 

Кризата не може да оправдае по никакъв начин политическите решения, които съсипаха и съсипват малкия и средния бизнес. Политиците обаче не си дават сметка за нещо много важно – когато от теб зависят съдбите на много хора, твоята лична съдба започва да се подчинява на специален духовен закон. И този специален закон гласи, че щом стореното от теб добро или зло се умножава хилядократно, то и отсъждането за стореното от теб – било добро, било зло – също ще бъде хилядократно по-голямо. Това отсъждане може да се случи още приживе, може да се случи и след смъртта. С една дума, при политиците мери друг кантар. Затова първото нещо, на което трябва да се научи един политик, много преди да си ушие хубавите костюми и да си накупи марковите ризи, е как да се кае.

„Животът стана много бърз и възмездието също започна да идва много бързо”, каза ми веднъж една колежка-журналистка в редакцията на един вестник. Говорехме за драматичен епизод от живота на бивш наш държавник, свързан с негов близък.
 

Накрая искам да ви разкажа за една странна среща. Пътят от Ресилово към Сапарева баня минава през поле, заградено от високите гънки на планините. Встрани от пътя има построени няколко малки параклисчета, наречени на имената на различни светци – просто малка стаичка с куполче отгоре, където можеш да влезеш и да запалиш свещичка по време на пътуването. Видяхме едно такова параклисче, отбихме и спряхме. Запалихме си свещички и сетне се разтъпкахме наоколо. Пред параклисчето имаше изнесена масичка с голям тефтер отгоре. До нея стърчеше немлад мъж, който редовно отбелязваше нещо в тефтера.

- Какво пишеш? – попитах го.

- Отбелязвам добрите хора, които минават с колите по пътя – отвърна ми съвсем сериозно той.

Може и да се шегуваше, разбира се.

Но я си представете, че не се е шегувал. Само за миг си представете това.

Деян Енев (kultura.bg) 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 2| 6637 |29.10.2012 Почина големият български режисьор Младен Киселов . 51| 11686 |25.10.2012 Кеворк Кеворкян: Тест за овчедушие . 10| 8549 |24.10.2012 Докато България се готви за референдум, АЕЦ “Белене” продължава да се гради в Русия . 42| 17269 |22.10.2012 Възможните сценарии пред България–гражданска война или мирен преход към конфедерация

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads