Реклама / Ads

39| 8747 |27.08.2014 ЧЕРНО И БЯЛО

Отиде си Валери Петров. Поклон, поете!

.
Валери Петров
Големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров е починал снощи във ВМА, научи Фрогнюз от свои източници.
Припомняме, че Валери Петров беше приет по спешност във Военно-медицинска академия. Той получи тежък инсулт в края на миналата седмица и в петък беше транспортиран от Варна в София със специализиран автомобил.

Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради "Пет приказки", номиниран е за Нобелова награда. През 2013 г. той стана Европейски гражданин на годината, награда, която получи  за принос към българската култура и разбирателството между нациите.

Тази година беше удостоен с медал „Иван Вазов“ на СБП.


СБОГУВАНЕ С МОРЕТО

 

Валери Петров

 

Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.

То се сбира, разрежда се, дълго се вий
на различни въздушни етажи.
Сбогом мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи.

А пък колко обичам те:нейде встрани,
не летовищно- диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване великолепно:

със чаршафа опънат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви,

и с момичето русо, което лежи
или иде във весела блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива, прозрачна медуза.

Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.
Даже просто ми иде да плача.
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз-
аз съм само зад тях минувача!

Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години- какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре
чезнат зависти, страсти и слава.

И защо са ни те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене!

Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоя пясък, море, все по- бързо тече
от добрия във лошия конус.

А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,

че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!

Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми- вечно подвижно- нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!

Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос!

Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято

и в мъглата- уу- уу!- като горестен зов
се дочува на кораби воя…
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност, жадувана моя!

Поклон пред паметта му!
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 0| 7499 |11.08.2014 Отиде си кметът на Копривщица . 0| 6122 |19.01.2014 Отиде си историкът проф. д-р Дойно Дойнов . 22| 13499 |10.01.2014 Бургас и България осиротяха! Отиде си Гого от "Тоника"! . 3| 8223 |05.01.2014 Отиде си Еузебио

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ