Реклама / Ads
13| 6056 |08.06.2008 ЧЕРНО И БЯЛО

Първанов рони сълзи, Брюксел не му вярва

.
Дали е случаен фактът, че когато българският президент Георги Първанов реши да използва някоя метафора, за да подсили словото си, то на акъла му неминуемо идват „спомени” за съветски филми и четива.

 

От блога на Иво Инджев, https://ivo.bg

indjev.jpgПрезидентът ни пак се издаде. В опит да изпревари събитията и да хване рогата и копитата... пардон, това беше Остап Бендер. Та, в желанието си да хване бика за рогата и да приземи меко избирателите върху очакваната твърда критика на ЕС, Георги Първанов отново си послужи с метафора със съветски подтекст. „Брюксел не вярва на сълзи", заяви той изпреварващо на българските граждани, които и без това не вярват, че дългоочакваният юнски доклад на евросъюза за напредъка ( разбирай, изоставането) на българските реформи, ще е нещо друго, освен пореден международен шамар.
Шамар да е, аванта да е, опита се да се пошегува нашият пръв партиен и държавен ръководител. Така излезе. Защото той провидя полза в това, че ще ни бушонират за пореден път в един боксов мач, който трябваше да е партньорско състезание, но всъщност в него се оказахме в ролята на боксовата круша, върху която европейските братя изливат справедливия си гняв.
Щели да ни зачетат желанието да правим реформи и това било добра новина, според него. Но не бивало да си правим илюзии.
Така е. Не бива. И не си правим. Но си правим труда да забележим ограничеността на арсенала от „аргументи", с който бащата на тройната коалиция се оправдава за четворния, петорния и шесторния сигнал на Брюксел за измаменото доверие в способността на българските власти да изпълнят обещанията си за придържане към стандартите на съюза.
Държавният глава на България, която не е член на ОНД, а на НАТО и ЕС, можеше да се „ пошегува" за очакваната от всички остра европейска критика с друга филмова метафора. Например: „ Апокалипсис сега" ( предшественикът на Първанов на партийния и президентския пост Петър Младенов не на шега беше нарекъл в свой доклад апокалипсис наследеното състояние на страната след свалянето на Тодор Живков). А защо не и „ Отнесени от вихъра", или пък „ Пепел и диаманти", „Челюсти", „ Голямото плюскане", „Лице назаем" или „ Жега"-в смисъл, че голяма жега настана, когато разтворихме челюсти за голямото плюскане и с двуличната си политика ( уж съюзническа, а всъщност вторачена в Москва) може да се окажем отнесени от вихъра като пепел, барабар с диамантите си.
Къде ти обаче у кадър, като нашият президент, вкус към кадри от американски, полски и италиански филмови аналогии. На него му дай „ Москва не вярва на сълзи". Нашият ръководител не би се справил без субтитри на който и да било „натовски" език. И съответно си превежда от руски, колкото може. Само заменя „ Москва" с „ Брюксел".
Че за какво друго да се сети? Той си е такъв. През 1994-та, в началото на своята кариера като политик от национален мащаб, който си беше националистически, тогавашният активист на Общонационалния комитет за защита на националните интереси ( ОКЗНИ) Георги Първанов се прояви с друга метафора, когато беше изпратен от БСП да прави избори в Кърджали. И какво прокламира? Да не би нещо като „ Да дебаркираме с цялата си мощ и да превърнем Кърджали в нашата Нормандия", „ Да отмъстим като за Пърл Харбър", или „ Да ги разгромим като Монтгомъри германците при Ел Амейн"? Не, нищо подобно. Тези западняшки аналогии с епизоди от Втората световна война биха прозвучали от неговата уста точно толкова фалшиво, колкото на върха на партийната си кариера да заклейми в протестно писмо другаря си Милошевич. Така че съвсем естествено командированият в Кърджали Първанов беше обявил не друго, а необходимостта от сталинградска битка срещу врага. А врагът му, по онова време и на онова място, беше конкуренцията на БСП за повече власт в лицето на ДПС на Ахмед Доган.
Времената обаче се менят, враговете също ( особено за Първанов, той ги смени няколко пъти-казват, че сега основният му враг е всъщност от вътрешната страна на портата му). Има такъв американски филм, „Враг пред портата". Не става дума за Високата порта, нито за нейните някогашни врагове. А за същия Сталинград и за победата на един съветски снайперист над смъртния му противник. Сюжетът включва лов, вълци и стрелба. Но изключва увъртането и лъжите, че нямало нито вълци, нито стрелба. Един наш главен, дори главнокомандващ герой, играе именно такава лъжлива роля, а сега иска Брюксел да му повярва на сълзите!

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 12| 11432 |08.06.2008 Ако нямате кабелна – споко! Мачовете от Еврото се предават и онлайн . 5| 5355 |03.06.2008 Защо Freedom ще победи „чисти ръце" . 17| 6137 |29.05.2008 Дебилни тв реклами внушават колко сме дефектни . 20| 9387 |27.05.2008 За българската журналистика – с отвращение и разбиране

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads