Реклама / Ads

4| 12477 |04.09.2012 ЧЕРНО И БЯЛО

Почина Майкъл Кларк Дънкан

.
На 55-годишна възраст почина американският актьор Майкъл Кларк Дънкан, когото зрителите помнят като Джон Кофи във филма „Зеления път“.

Според неговата приятелка Омароса Мениголт, Дънкан е починал в болница в Лос Анджелис от последствията от прекаран инфаркт в средата на юли. Той бил подложен на интензивна терапия в продължение на близо два месеца, но усилията на лекарите не дали резултат.

Майкъл Кларк Дънкан прави запомнящи се роли във филми като „Армагедон“, „Девет ярда“, „Царя на скорпионите“, „Планетата на маймуните” и др.

Играта му в „Зеленият път“ е оценена високо от критиците и актьорът получава няколко награди, както и номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“. С Брус Уилис си партнира в общо 4 филма – освен „Армагедон“ и „Девет Ярда“ и в „Град на греха“ и „Закуска за шампиони“.

Кларк Дънкан беше огромен – висок 196 см, и с внушително тегло – 136 кг, какъвто си го спомняме от превъплъщението на чернокожия великан, осъден несправедливо на смърт във филма „Зеленият път”.

Кларк Дънкан е роден през 1957 г. и израства в южната част на Чикаго заедно с майка си и сестра си. Започва да учи в университета в Алкорн, но го напуска преждевременно, тъй като майка му се разболява. Преди да стане актьор е работил като копач на канавки и охрана на нощен клуб. Започва случайно кариерата си в киното през 1995 г. когато се премества в Лос Анджелис.

Из „Зеленият път”:

Предполагам понякога миналото те настига, независимо дали ти се иска или не. По принцип, пътят към смъртта се наричаше "последния път"; ние наричахме нашия "зеления път" - подът имаше цвят на зелена липа. Имахме и електрически стол - наричахме го "Стария Светльо". Живял съм много години, Ели, но 1935 - тя беше специална. Това беше годината на най-ужасната пикочна инфекция в живота ми и също, това беше годината на Джон Кофи.

Той ги уби с обичта им. Сега виждаш ли как е било? Ето така е всеки ден, по целия свят.

Уморен съм, шефе. Уморен съм да се скитам по пътя самотен като птичка под дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един с друг. Уморен съм от болката, която чувам и усещам по света всеки ден. Твърде много е. Чувствам го като парченца стъкло в главата си. Разбирате ли?

Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.

Всички ние дължим една смърт и излкючения няма, зная това, но понякога, о, Господи, Зеленият път е толкова дълъг. Каквото се случва на Пътя, остава на Пътя. Винаги е било така. Мисля за всички нас. Вървейки своя Зелен път, всеки по реда си.
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 0| 8803 |24.04.2012 На 30 април ни връхлита Армагедон . 63| 15590 |07.04.2012 Карбовски: "Първанов или Станишев?", Лечева: "Първанов!" . 58| 25566 |04.04.2012 Любопитни факти за Македония, които всеки трябва да знае . 66| 8949 |02.04.2012 Проф. Вучков: Борисов се страхува от интелектуалците!

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ