Реклама / Ads

6| 6549 |01.03.2010 ЕТНО КАЛЕНДАР

Честита Баба Марта!

.
Баба Марта бързала, Мартеници вързала, Бели и червени, На дечица и големи...

Днес отбелязваме един от най-колоритните български празници. По стар български обичай на 1 март всички си подаряват мартеници. Пожелават си здраве и благополуче, щастие и късмет през годината. С мартеници се закичват вратите на къщите, дърветата в градините, агнетата и овцете в кошарите, телетата и кравите в оборите, за здраве и плодовитост.

Празникът, който традиционно наричат Първа Марта, Стара Марта или Мартая,  е свързан с пролетното затопляне и възраждането на природата. За него има много легенди, свързан е с различни ригуали, в които неизменно присъства молитвата за здраве и берекет, надеждата за хубава и спорна година, за дълъг и щастлив живот.

В народния приказен форлклор Баба Марта била своенравна и доста капризна жена. Тя имала двама братя - Голям и Малък Сечко. Тримата гледали лозе. Една година то родило много грозде и от него направили три бъчви руйно вино. Разделили си го по равно – на всеки по една бъчва.

Всяка вечер двамата братя пийвали по чашка от чудния елексир, докато изпили своята част от виното. Тогава тайно започнали да пият от бъчвата на милата си сестрица, като се надявали Марта да не забележи това. Когато дошъл месеца март, Баба Марта решила и тя да се почерпи за здраве. Отворила своята бъчва и с почуда видяла, че в нея нямало и капка от виното. Разфучала се, разлютила се Марта и жестоко се разсърдила на двамата си братя. Много скоро гневът й преминал, разсмяла се от все съце, па казала: „Е, какво пък толкова, нали моите мили братя са го изпили, не са някои чужди хора...” Затова старите хора нарекли март „ женски месец” и вярвали, че времето се мени така, както и настроението на неговата именница, която ту се сърди, ту се смее.

Още призори стопаните палели голям огън в двора на къщата. Когата започнел да пуши, всички членове на семейството го прескачали по три пъти, вперили поглед към изгряващото слънце, за да се пречистят от зли сили, да се предпазят от болести.

След този ритуал жените изваждали от домовете си червени дрехи и тъкани, премятали ги на оградите на къщите, по клоните на дърветата, постилали ги на двора, за да ги огрее слънцето и прогонят всички болести. Едва тогава подарявали мартеници, приготвени специално за празника. Те били направени от бял и червен вълнен конец, който осуквали и връзвали в двата края. Белият цвят символизирал чистотата, невинността и красотата, а червеният – бил символ на здраве, жизненост и любов. В някои райони мартениците се изработвали от много цветове, най-често зелен и син. В народните представи зеленият цвят символизирал възраждането на природата, а синият бил белег на божествената вечност.

Мартениците връзвали винаги на дясната ръка на момченцата, на плитките на момиченцата и девойките, около врата на жените и на лявия лакът на мъжете. С мартеници стопаните закичвали и плодни дръвчета, връзвали на опашките и шийките на домашните животни. Обичаят се изпълнявал за здраве, щастие и плодовитост.

По традиция мартениците носели девет дена или през целия месец. Сваляли се, когато чуят кукувица, когато видят първия щъркел или лястовица. Мартениците криели под камък, в мравуняк или в полог – за да се плодят домашните животни. Връзвали ги на млади дръвчета с наричания за берекет . В други краища ги хвърляли във вода – за да си отиде злото като по вода.

На Първа Марта гадаели какво ще е времето. Вярвали, че ако месечината е с рогата към морето – лятото ще е дъждовно. Ако този ден някъде падне гръм – годината ще е плодородна. Тогава стопаните чукали с камъче или с желязо по главите си и по стените на хамбарите, за да са здрави и богати.

Изпълнявали се много ритуали, гарантиращи хубаво време, добра реколта и плодовитост сред животните. Ней-често оставяли на двора пъстри черги, червени престилки и пояси, за да измолят от Баба Марта топло и слънчево време. Стопанките не изнасяли на открито бели дрехи, за да не падат градушки през годината. За да е хубаво житото на полето, жените не тупали, не перели, не простирали, не предели, не плететли, не шиели с игли, за да не се изгние зърното на посевите. В някои селища на Първа Марта допирали сито или крина до овошки, които не раждат плод, или ги заплашвали с брадва, като наричали: „Не го сечи, то ще роди”. Жените не режели с нож и ножица, не сечали дърва, за да се родят здрави и силни животни. За да предпазят добитъка от болести, изпълнявали ритуала добиване на млад огън. Извън селото, близо да река, двама мъже търкали две сухи хвойнови вейки. Когато хванели новия огън, през него прекарвали всички животни, за да не ги ловят болести.

Според народната митология на Баба Марта излизат от дупките си разни животинки – змии, гушери и смоци. Те били опасни за хората и животните, затова жените изтупвали всички тъкани и дрехи. Премитали къщата и двора и събраната смет запалвали. Най-напред жените прескачали огъня, за да не ги хапят лошите животинки. С пушека от добития огън кадяли стаите и стопанските постройки. Обикаляли по три пъти, от дясно на ляво, дрънкали с тенекии и метални предмети, като наричали: ”Бягайте змии, гущери и поганци, ча баба Марта иде с железния топуз и желязната патеричка и където удари, син сок пуска!”

В добруджанския край на този ден гонели бълхите. Две момченца заставали от двете страни на прага – отвътре и отвън, вземали по едно камъче. Първото дете почуквало по вратата и казвало:”Вън бълхи”, а второто му отговаряло:”Вътре е Марта”. Заклинанието се повтаря три пъти. След това камъчетата се изхвърляли във вода, за да прогонят бълхите от дома.
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 0| 7531 |01.03.2012 МАРТ . 5| 11781 |03.03.2012 Днес е Тодоровден - Конският Великден . 1| 14035 |01.01.2012 ЯНУАРИ . 1| 13700 |01.02.2012 ФEВРУАРИ
Реклама / Ads
БЛОГОВЕ