Реклама / Ads
0| 6420 |31.01.2010 ЕТНО КАЛЕНДАР

ФЕВРУАРИ

.
Името на този месец идва от латинското „februum”, което значи „пречистване”. Свързан е с езическия обичай Februa, изпълняван на 15 февруари в чест на бога на смъртта Фебрууис. Това бил последният празник, който древните римляни организирали през годината. По време на тържествените ритуали извършвали жертвоприношения, за да изкупят греховете си и се пречистят в очакване на следващата година.
 

В българската народна традиция вторият месец от година е наречен Малък Сечко. Според старите хора, това е не само един от най-студените дни в годината, когато всичко се „ пука и сече”. Свързват го и с бога на смъртта Фебруус и с магическото време, в което всеки човек трябва да се покае за греховете си и да поиска опрощение от нашия бог - Исус Христос.

1 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ТРИФОН

Трифон се родил около 225 г. в Комсада. Още юноша се прочул с чудесата си из цяла Фригия. С възкачването на император Траян за християните настъпили тежки дни. Тогава започнало и мъченичеството на св.Трифон. Той бил заловен от римляните, хвърлили го в тъмница, измъчвали го, за да се откаже от вярата в Бог. Разгневеният Аквилин, управител на източните римски земи, издал смъртна присъда и светецът бил публично посечен. Тленните останки на св.Трифон християните погребали в родното му село.
Днес църквата почита и света мъченица Фивия Перпетуа.

Днес се отбелязва празникът
ТРИФОНОВДЕН

Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.

В народните вярвания Св.Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото легенди за него светецът е описан като лозар, който сам отрязал носа си с косера, докато зарязвал лозето. Затова Трифоновден наричат още Зарезановден или Трифон зареза и се изпълняват обреди за плодородие на лозята през годината.

Още при изгрев слънце мъжете лозари се събират и отиват на лозята. Те носят обредни храни – пита, варена кокошка, пастърма, баница, ракия и бъклица с вино. Обикновено ходят на групи и водят със себе си гайдар. В лозето всеки си избира по един корен от гроздето. Стопанинът поръсва лозниците със светена вода, взета сутринта от църквата и ги полива с вино. След това отрязва първите пръчки, като изричат благословия. От тях свива венчета, които поставя на калпака си, окичва портата на дома си или оставят на иконата. От лозовите пръчки слагат и в бъклицата с вино. След зарязването, всички участници в ритуала се събират и правят обща трапеза. На нея нареждат гозбите, приготвени за празника. Под съпровода на гайди и други инструменти играят хора и пеят песни. В някои селища различните групи взаимно си гостуват или се събират в кръчмата, където се веселят до зори.

Във високопланинските селища, където лозарството не е разпространено като поминък, празникът на св.Трифон е свързан с ритуалното магическо заплашване на дървета, които не дават плод. Двама здрави мъже изпълняват обред, известен в родопския край като „трифоносване”. Преди изгрев слънце те отидат с брадва при дърветата, които са безплод. Единият от тях замахва с брадвата, като с думи се заканва да отсече фиданката. Другият го моли да я пощади, като го убеждава, че дървото ще роди плод през годината.

В народната митология битува поверието, че Трифоновден е „хаталия ден”, т.е. лош ден. Затова на Трифоновде жените не подхващат никаква работа. Табу е да се докосват до остри предмети – нож, ножица, игла, куки, брадви и секира. Вярва се, че ако жената се нарани с някои от тези сечива – може да се роди недъгаво дете или сакат добитък. Денят е най-опасен за бременните жени. За да предотвратят всякаква злополука с остър предмет, жените или удрят ножа най-първо в огнена главня, или отрязват три пръчки с ножица, които хвърлят във вода.

Трифоновден се почита и като празник на мишките – „Мишкини празници”. За да прогонят животинките от домовете си, жените режат опашките на малките вредители, удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника. В други краища пък празнуват Трифоновден в чест на зайците. Наричат го „Сечко-Дечко”. Жените месят малка питка, която изпичат в огнището, след като хвърлят в него заешки гребки. Питката раздават сред близки и съседи, за да умилостивят зайците.

Празнуват Трифон, Трифонка.


2 ФЕВРУАРИ
СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Според Моисеевия закон всяко първородено дете, от мъжки пол, трябвало да бъде посвещавано или представено на Бога. Затова, на 40 ден след раждането на първото си момче, жените трябвало да принесат жертва на Бога – богатите агне, а по-бедните – гургулица или гълъб. На този закон смирено се подчинила и света Богородица. Светата църквата причислили Сретение Господне към дванадесетте най-велики християнски празници.
Празнуват Симеон, Симеонка, Симона.

В народния календар 2 февруари е популярен като
СИМЕОНОВДЕН (ПЕТЛЬОВДЕН)

Денят се тачи за здраве на добитъка. Наричат го още Зимен Симоновден или Света Богородица. Смята се за най-халтавия празник и е свързан със спазването на ред забрани. В този ден не се реже, сече и цепи, затова се скриват всички остри предмети - брадвата забиват на дръвника, а ножът - удрят в желязо. Не се преде, не се тъче, не се шие или плете, не се готви, а хлябът се нарязва предишния ден. Мъжът и жената не се събират. Старо поверие е, че ако се роди животно с белег или човек – с недъг, стопанката не е спазвала забраните на Симеоновден.

В някои краища Симеоновден е известен като Петльовден. Възрастните свързват празника с древна легенда. Тя разказва за цар Ирод, който избил всички новородени деца, за да намери новия цар. За да спаси своя любим син, дева Мария белязала дома си и всички съседни порти с кръвта на обезглавен петел. От тогава петелът се превърнал в сакрален образ на изгрева и станал символ на вечния живот. Затова българите тачат Петльовден за здраве на малките деца. На този ден не се работи.

Рано сутринта във всяка къща, където има малко момче, колят курбан - черен петел. Ритуалът се изпълнява на прага на вратника. С кръвта на петела стопанинът прави кръст на вратата на дома си. От петела приготвят обредна храна, пекат малки кравайчета, които раздават на близки и съседи.

3 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ СИМЕОН И ПРОРОЧИЦА АННА

Симеон бил благочестив старец от Йерусалим, който с дълбока вяра очаквал идването на Месия – Христос. Когато Иисус се родил, отишъл в храма и припознал в него своя единствен Бог. По-късно св. Симеон станал един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на старогръцки език. В Иисус Христос повярвала и пророчица Анна, която му служила вярно до края на живота си. Църквата почита паметта на светеца и пророчицата всяка година на 3 февруари.

В българския народен календар на 3 февруари се отбелязва
ДЕН НА СЕЯЧА

Празникът наричат още „ ден на Светата Майка”. Жените вярват, че ако искат да заченат, трябва да раздадат на своите близки житен хляб с мая. Обредната погача измесват саморъчно, като премесват тестото няколко пъти. На последното месене правят кръст, а в четирите му краища слагат по една топка от същото тесто. Изпечения хряб раздават на кръстопът. Всеки, който вземе от него, прави кръст към себе си и към жената, която е приготвила погачата. Ритуалът си повтаря три пъти, като се изрича благославия: „Тази година житен хляб в твоите ръце, догодина – скъпо дете под сърцето ти.”

4 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОНИ ИСИДОР ПИЛУСИОТ

Преподобний Исидор се родил в знетен род, но още от младини пожелал осамотен живот. Посветен в словото божие, той се заселил в едно пустинно място и се отдал на пълно въздържание. С благочестивия си живот привлякъл много подвижници, които започнал да ръководи и учи на смирение пред Бога. По време на отшелническия си живот светецът написал много книги и писма. За своите строги изобличенителни речи понесъл големи страдания от езичниците.

5 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА АГАТИЯ (ДОБРА)

Девойката Агатия била наследница на голямо богатство. Тя не обичала светския живот и се посветила на Бога. Управителят на Палермо изпратил знатната девица в Катания, за да я откъсне от нейната вяра. Заради упорството й Агатия била хвърлена в тъмница, където изтърпяла много мъчения. Тогава Господ и пратил помощ - апостол Петър, който изцелил раните й, а жестокия й мъчител - наказал. Християните не забравили подвига на мъченица Агатия. След нейната смърт жителите на Катания започнали да я почитат като светица.

6 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ВУКИЛ, епископ Смирненски

Преподобний Вукил бил ученик на св.ап.Йоан Богослов, който го посветил за епископ на гр.Смирна. Целият си живот светецът посветил в служба на Бога.
Днес църквата почита още света мъченица Доротея и свети равноапостол Фотий, патриарх Цариградски.

7 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ПАРТЕНИЙ, епископ Лампсакийски

Партений бил беден, неук човек, но със слушането на библейски книги обикнал Бог и неговото учение. Всеки ден той ловял риба, която раздавал на бедните и им помагал в техния труден живот. За добрините му Господ го възнаградил със силата да изцелява болести. По-късно светецът получил добро образование и бил ръкоположен за епископ на Лампсак. До края на дългия си живот се грижил усърдно за своите миряни, правил чудеса и прогонвал злите сили.

8 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ТЕОДОР СТРАТИЛАТ

Теодор живял през 4 в. Заради своята добродетелност и мъдрост, бил назначен за стратилат (войвода) в гр.Ираклия. Вярата му в Иисус не се харесала на император Ликиний. Той поискал от Теодор да се отрече от Бога, за да е достоен за своя народ. На това предизвикателство Теодор отговорил, като разрушил всички златни и сребърни идоли на Ликиний. За тази дързост стратилатът бил хвърлен в тъмница, жестоко бит с оловни пръчки и остри тенекии, горен с огнени факли, ослепен. Мъченичество на святия човек свършило, когато посякли Теодор пред очите на съгражданите му. От тогава църквата почита 8 февруари в негова памет.
Днес се почита и свети пророк Захария Сърповидец.

9 ФЕВРУАРИ

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК НИКИФОР
В гр.Антиохия един свещеник, на име Саприкий, и един християнин, на име Никифор, били свързани с приятелство. Но скоро враждата ги разделила и те се превърнали в заклети врагове. След време Никифор разбрал колко грешни са тези чувства и потърсил прошка от своя най-верен някога другар. Но Саприкий не искал да му прости. Тогава Господ наказал жестокостта на Саприкий. В деня, когато трябвал да бъде посечен, Бог го накарал да се отрече от него. Потресен от това, което видял и чул, Никифор приел присъдата на своя приятел и сам пожелал да отсекат главата му.

10 ФЕВРУАРИ

ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ХАРАЛАМПИЙ

Свети Харалампий бил епископ в гр.Магнезий по време на едно от големите гонения на християните. Със своите дела и проповеди той не се харесвал на тогавашната власт. Скоро езичниците го изправили пред градския съд, за да се разкае и отрече от своя Господ. Решителният откъз на епископа станал повод да бъде хвърлен в тъмница. Там бил подложен на нечовешки мъки, но светецът бил изцелен от раните си с божията сила. Когато видяли това чудо, много езичници повярвали в Иисус и се отрекли от старите идоли. А светецът продължил да проповядва, да лекува неизличимо болни и да прави чудеса до своята кончина през 198 г. Напуснал свята на 113 години.

В българския народен календар този ден е известен като
ЧУМИНДЕН

А св.Харалампи се почита като господар на болестите. Светецът наричат още Аралампей, Араламбей или Харалан бей. В някои предания той е представен като горгорбашия или заптие на болестите, които държи заключени, оковани във вериги. Стара традиция е жените да не подхващат никаква работа. Още призори те изпичат обредна погача, украсена с просурник. Намазват я с мед или захар и я раздават из махалата, за да са здрави всички в семейството.

В някои села вечерта срещу празника жените ходят да се черкуват в чест на св. Харалампи.Там те носят паничка мед, която оставят да пренощува под иконата на светеца. На другия ден си я вземат и с този мед намазват обредния хляб. А паничката оставят на тайно място. Пазят меда през цялата година, като ляк срещу болести – обриви, рани, шарка. По пладне жените се събират на кръстопът и нареждат обща трапеза. Всяка от тях носи приготвената за празника медена питка и варено жито. Храните раздават помежду си. Част от погачите, заедно с китка здравец, жените оставят на кръстопътя, за да прогонят всички болести.

В някои краища св.Харалампий се почита и като патрон на пчеларите. На този ден всеки, който има кошер и произвежда мед, носи от него в черквата и раздава в памет на светеца.

Днес празнуват Харалампи и Продан.

11 ФЕВРУАРИ

ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ВЛАСИЙ

Свети Власий бил епископ на гр.Севастия. По време на гоненията на християни, заедно с много свои съграждани, той напуснал града и се заселил в пещера на планината Аргеос. Там се отдал на труд, молитва и строго въздържание. Скоро св.Власий бил отведен от пещерата и изправен пред съда на Севастия, за да се отрече от Господ. Останал непреклонен, бил хвърлен в тъмница, жестоко изтезаван. Тогава властникът Ликиний поискал да го погуби, като го удави в езерото край града. Станало чудо. Когато стражата хвърлила светеца в езерото, той тръгнал по водата като по суша. В този час разгневеният император поискал главата на епископа. Свещеномъченик Власий бил посечен в 316 г.
Днес църквата почита и свети мъченик Георги Софийски Нови.

Днес българите отбелязват
ВЛАСОВДЕН

Празникът е в чест на едрия рогат добитък. В Родопите е известен и като Влас, Власувица или чуфчийски празник. Там хората още пазят култа към св.Влас, а светецът тачат за здраве на всички домашни животни . На този ден жените не работят. Призори всяка домакиня приготвя специална обредна пита – блага пита, суха пита или ситна пита. Тя се меси от „чиста жена” и се раздава рано сутрин за здраве на добитъка. Жените се надпреварват коя първа ще раздаде питата си.

Вярва се, че от това зависи плодовитостта и силата на домашните животни. Докато раздават обредните погачи, участничките в ритуала издават странните звуци, подобни на блеене и мучене. После жените слагат свещи на рогато на животните и ги хранят със сол, за да се плодят през годината. Когато се приберат у дома, жените най-напред подпират хомота изправен към стената на стаята. Пред него постилат чиста кърпа и слагат друга содена пита. На горните три края на хомота запалват по една свещ, която наричат на воловете и орача. По тях гадаят колко дълго ще живеят стопаните и добитъка.

12 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЕЛЕТИЙ, архиепископ Антиохийски
Свети Мелетий живял във време, когато се разпространявали ересите на Арий и Македоний. Избран за епископ на Антиохия, той всеотдайно проповядвал Христовата вяра. На свиканите два вселенски събора пламенно се борил да усмири разприте и враждите между християни и ариани. Еретицит не веднаж пращали на заточение антиохийския епископ. Но св.Милетий до края на живота си останал верен последовател на християнските догми и вяра. Светецът умрял в дълбока старост преди свършването на Цариградския събор през 381 г.

13 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ МАРТИНИАН

Мартиниан се родил в Кесария и почти 25 години прекарал в молитви и борба с много изкушения. Заради своите човешки слабости избягал на самотна скала сред морет. Там заживял в пълно уединение. Един ден непозната жена споходила преподобний Мартиниан. Той се хвърлил в бурното море, за да спаси душата си от греха. Тогава Господ му изплатил един делфин, който изнесъл Мартиниан на брега. Бог му показал друг път – да броди из цял свят и да проповядва словото Христово. Светецът обходил 164 страни. Стигнал и до Атина, където умрял през 422 г.

14 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ АВКСЕНТИЙ

Авксентий бил син на знатни родители и от малък се радвал на особена почит. Но той избрал вярата Христова и станал монах. Заселил се в тясна килия в една планина, която станала известна под името „Авксентиева планина”. Авксентий се прославил като добродетелен и мъдър християнин и затова привличал много благочестиви люде. Бил надарен с чудотворната сила да лекува със словото Божие куци и сакати, глухи и слепи, немощни и прокажени. Светият подвижник доживял до дълбока старост и умрял във времето на император Лъв Тракиец (447-474).

Днес се почита и смъртта на свети Кирил Славянобългарски.
Католическата църква отбелязва деня на св.Валентин.

16 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ПАМФИЛ И ПОРФИРИЙ И ДРУЖИНАТА ИМ
Презвитер Памфил, живял в Кесария през 4 в., бил свят и дълбоко уважаван човек. Преживявал бедно и раздавал всичко на сиромасите. Неуморно се трудел да сравнява ръкописите на Св.Писание и осърдно да събира книги и трудове, създал голяма библиотека. По време на едно от гоненията на християните св.Памфил бил изправен на съд заради вярата си в Бог.

Вреговете му го хвърлили в тъмница, където жестоко го изтезавали, но той не се отрекъл от Христос. Същата участ сполетяла и неговия ученик Порфирий, който първо обесили, а после - изгорили на клада. След Пурфирий бил посечен и св.Памфил. Такава била съдбата на още дванадесет ревностни християни, межда които войникът Селефк и светият Теодул, приближен служител в двореца на императора. Тяхното мъченичеството било удостоено с вечна слава и почит.
Днес църквата почита и свети Флавиан, патриарх Цариградски.


17 ФЕВРУАРИ

ДЕН НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ТЕОДОР ТИРОН

Теодор бил млад войник при царете Максимиан и Максимин, койно ревностно пазел своята вяра. Неговото мъченичеството започнало от нощта, в която подпалил един от главните идолски храмове. Светецът бил отведен на съд, за да признае вината си и да се разкае. Но той не приел да се подчини. Бил хвърлен в тъмница, заключена с катинар, без право на храна и вода. Заради неговата непреклонност, бил изгорен на клада. Една благочестива християнка прибрала тленните му останки.

Всяка година на 17 февруари правела помен в памет на великомъченик. Теодор Тирон.
Днес се почита и преподобни Роман Търновсски, ученик на св.Теодосий Търновски.

18 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ЛЪВ, папа Римски

Свети Лъв бил въведен на папския престол в 440 г. Във времето, когато бил папа, трябвало да се справи с две големи бедствия – нахлуването на хуните, предвождани от Атила и ересите, които непрестанно смущавали християните.

19 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛИ АРХИП И ФИЛИМОН И СВЕТА АПФИЯ

Св.Архип, епископ на гр.Колоса, св. Филимон и неговата съпруга Апфия били ревностни християни. По време на един езически празник в града, те си позволили да извършат богослужение на истинския Бог заедно с останалите християни.

Езичниците разбрали за деянието им и наредили св.Архип, св.Филимон и съпругата му да бъдат задържани. Те били жестоко изтезавани и осъдени на смърт.

20 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ЛЪВ КАТАНСКИ

Свети Лъв се родил в благочестиво семейство. Получил добро образование, преминал всички степени на свещеност, той бил избран за епископ на гр. Катана. Светецът се прочул със своето изключително милосърдие, добродетелност и възвишен духовен живот, заради което бил удостоен с чудотворна сила.

Тази година на 20 февруари българите празнуват
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ

Празникът наричат още сирница или прошка и се отбелязва седем седмици преди Великден. Обичаите и вярванията, свързани с него, предхождат великденския пост.

В навечерието на сирница целият род се събира в дома на най-възрастните. Нарежда се празнична трапеза, на която се слагат само постни ястия, баница, сирене, варени яйца и бяла халва. Домакинята задължително приготвя обреден хляб с мая. Преди вечерята трапезата се прекадява от най-възрастната жена в рода. От него всеки хапва залък, натопен във вино, за здраве. След тържествената вечеря започва най-веселата част на празника.

Стопанката връзва на вълнен конец, закачен на тавана, последователно бяло яйце и парченце бяла халва. Обичаят се нарича ласкане. Около софрата сядат на колене всички деца, с ръце зад гърба. Стопанката залюлява яйцето, а малките се стремят да го захапят само с уста. Това се повтаря и с бялата халва. Старо поверие е, че този който успее да захапе яйцето или халвата – ще е здрав и късметлия през годината. След това вълненият конец се изгоря и пепелта, заедно с черупките на яйцата, се пазят като лек против някои болести по хората и животните.

Преди да си тръгне младите искат прошка от своите по-възрастни родители и близки. А мъжете в семейството излизат на двора и гърмят с пушки, за да оповестят началото на поста.

Със Сирни заговезни е свързан и обичаят палене на сирнишки огньове.

Рано сутринта децата и младежите ходят на малки групи да събират хвойнови клони. Те ги натрупат около висок кол, на най- високите места около селото, като се надпреварват кой ще направи най-високата клада. Вечерта след залез слънце всички клади се запалват. Около тях се събират и млади и стари. Играят около ритуалния огън и го прескачат по три пъти, за да няма бълхи по хората и добитъка, за да не бие градушка по лозята и градините, за здрава и плодовите година.

15 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ ОНИСИМ
Онисим бил роб при знатен фригиец. Един ден се провинил пред господаря си. За да не бъде наказан, той напуснал дома му и отишъл в Рим. По това време там проповядвал апостол Павел. Той пленил младежа със своето слово и Онисим станал негов ученик и спътник. Скоро св.Павел научил историята на своя ученика. По негово настояване Онисим се върнал при господаря си, който му дал прошка, правото да бъде свободен и го надарил с богатство. Онисим раздал парите на бедните и се отдал в служба на Бога. По време на големите гонения на християните Онисим бил изправен пред римския съд и изпратен на заточение в Путеол. Своето мъченичество апостолът завършил, като публично бил посечен. Обезглавеното му тяло било погребано в сребърен ковчег.

В народния календар седмицата след Сирни заговезни се нарича Тодорова неделя. А първия ден от нея е популярен като
КУКЕРОВДЕН

Той е свързан с кукерите и традиционните кукерски игри. По традиция в тях участват само мъжете в селото, организирани на групи от по 15-20 души. Някои от участниците пресъздават различни мъжки образи – цар, бей, кум, зет, старец, дервиш, бабушар келеш и др, и женски персонажи – булка, ханъма, баба, лазарка, бейови моми и др. Други са облечени в стари вехти дрехи, кожуси, обърнати наопаки. Лицата им са начернени със сажди или вакса, или скрити под високи кожени или картонени маски. На кръста си носят кожени колани, на които висят звънци и чанове. В ръцете си държат тояги.

В деня на празника кукерите от ранни зори тръгват да обикалят селото. Те влизат във всеки дом, като калесват стопаните и играят ситно хоро. Домакините черпят маскираните си гости с вино, дават им брашно, яйца, ябълки, орехи и дребни пари. На изпроводят ги посипва с царевични зърна, за да е плодовита годината. След като обиколи селото, шествието се отправя към мегдана, където се прави общоселска трапеза. На нея нареждат подарените хранителни продукти, които продават на търг. С част от спечелените пари си устройват гуляй в кръчмата, а останали - раздават на бедни и болни хора.

В някои селища понеделникът на Тодоровата неделя наричат пес понеделник. На този ден се изпълняват ритуали, целящи предпазването от змии и гущери. Още преди изгрев слънце жените измиват с пепел и пясък всички домакински съдове. След това измесват обредно хлебче, с формата на змия – змиюрка, гущерица, върху което оформят устата и очите на змията. Хлябът се пече само в пепел. Залък от него трябва да хапне всеки член от семейството и всяко домашно животно, за да не бъдат ухапани от тези гадинки. Докато изпълняват ритуала, жените изричат магическите думи: „Смок на път, аз под път! Смок в долчина – аз на бърчина!Смок в полето – аз на бърдо!”.

В други краища понеделникът на Тодоровата неделя се празнува против бяс по хората и кучетата. Обичаят се изпълнява от ергените в селото. Те улавят най-свирепите кучета и започват да ги „въртят”. Около кучето увиват двойно въже, завързано на две пръчки. Двама здрави мъже хващат в двата края пръчките и започват силно да ги дърпат, докато кучето отскочи високо нагоре.

Тодовата неделя поставя началото и на строгия великденски пост. Отколешна традиция е първите първите три дни на седмицата да се спазва пълно въздържание от храна, наречено тримирене. Три дни вярващите не ядат нищо, дори не пият вода. В сряда сутринта вярващите християни ходят на църква, за да си изповядат. Това ритуално въздържание е непосредствено свързан с култа към мъртвите, а ритуалът наричат
тримиро.

В съботата на Тодоровата неделя българите отбелязват
ТОДОРОВДЕН

В някои селища наричат празника конски празник или Конски Великден. Според поверието Св.Тодор е покровител на конете и затова по традиция се празнува за здраве на конете. Най- разпространен обичай е правенето на кушия – надбягване с коне и е свързан с вярването, че ако няма кушия, конете ще окраставеят.
 
Още рано сутринта жените приготвят и раздават специален обреден хляб. Всяка от тях бърза да раздаде първа погачата си, за да са силни и здрави, да се плодят през годината и да няма краста по животните. През това време мъжете извеждат конете и магаретата, напоявата ги на близката река или водоем, кичат ги с китки и звънци. Събрани на едно място, попът на селото поръсва животните със осветена вода, благославя ги и чак тогава започва надпрепускването. Стопанинът, чийто кон или магаре е победило в кушията, получава като награда бяла риза, конски тъкъми и кърпа. По традиция наградите се дават от именниците. Обичаят в някои селища завършва с гощавка в дома на този, чието животно е спечелило надбягването.

На Тодоровден се изпълняват и много други ритуали. В някои селища на Родопите, например, жените накисват във вода грахови зърна. На другата сутрин стопанките вземат шепа от тях и ги хвърлят нагоре в комина, за да няма бълхи в къщите. Останалите зърна хвърлят към тавана или в черковния двор. По време на ритуала жените блеят, мучат или кудкудякат, с което целят да повлияят на плодовитостта сред домашните животни.

В други краища момите в предбрачна възраст изпълняват обреда насяване. Привечер отиват на чешма и там пръскат наоколо житни зърна. След това преминават под два кръстосани в горния край кола и ръсят пшеница, за да се омъжат през идната година. Старо поверие гласи, че ще вземат за съпруг този ергенин, който сънуват същата нощ.

Някъде жените мият косите си с вода, в която е престояла сламата, с която са отрили коня от главата до опашката. Имитативният характер на този ритуал цели жената да се сдобие с хубава дълга коса, като опашката на коня.

В добруджански край пък по-възрастните жени свързват Тодоровден с поминалната обредност. В петъка преди Конския Великден те приготвят специални хлебчета, наречени кръстачки. Правят ги от чисто тесто и имат формата на кръст.

Кръстачките, заедно със сварено жито без захар, бял и черен боб, ябълки и круши, жените раздават срещу празника в памет на мъртвите.

21 ФЕВРУАРИ

ДЕН НА СВЕТИ ЕВСТАТИЙ, епископ Антиохийски

Свети Евстатий бил изповедник във времето на десетото гонение на християните. Избран за епископ на Антиохия, той участвал в Първия вселенски събор като един от най-ревностните противници на еретика Арий. По-късно отишъл в Грузия, за да разпространява Христовата вяра. Когато дошъл на власт император Констанций, св. Евстатий бил свален от епископ на Антиохия. Открит бил събор, на който започнали да разглеждат делата му. Обвинили го в безнравствен живот и го заточили в Тракия. Там той понесъл мното страдания заради вярата си в Христос. Умрял през 360 г. в гр.Филипи.
Днес се почита и преподобний Томотей.


22 ФЕВРУАРИ
НАМИРАНЕ СВЕТИТЕ МОЩИ НА МЪЧЕНИЦИТЕ, ПОСТРАДАЛИ В ЕВГЕНИЯ

В гр.Евгения, по време на управлението на император Аркадий през 4 в., телата на много мъченици, пострадали при големите гонения против христовата вяра, били погребани на тайни места. По-късно хората , които посещавали скритите гробове, получавали изцеления, виждали чудеса. От тогава светата Църквата отдава почит на мъчениците всяка година на 22 февруари.


23 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ПОЛИКАРП, епископ Смирненски

В апостолските времена в гр.Смирна живяла вдовица, на име Калиста. Тя била преизпълнена с вяра към Иисус Христос и щедро помагала на бедни и болни хора. Калиста била бездетна, но започнала да се грижи за сирачето Поликарп. На него поверила своя дом и имот. Но Поликарп не обичал земния живот и раздал всичко на бедните си събратя. Отдал се на въздържание и молитви към Бог. Така спечелил обичта на смирненския епископ Вукил, който го ръкоположил за свещеник.

Поликарп чул проповедите на апостолите Павел и Йоан Богослов и станал техен добър ученик, а по-късно –и епископ на Смирна. Бог прославил смирненския епископ – надарил го със силата да лекува, да предпазва от беди и опасности. Във времето на Марк Аврелий св.Поликарп напуснал Смирна по молба на своите братя по вяра. Когато враговете му го открили в едно тайно място, светецът вече знаел за своето мъченичество. Заклеймен от езичници и юдеи, той бил осъден на смърт. Когато го сложили на кладата, станало чудо – дърветата изгорели, а тялото му останала живо. Тогава го проболи с копието на един войник и изгорили мъртъв оня, който жив не могли да изгорят, през 167 г., на Велика събота.


24 ФЕВРУАРИ
ПЪРВО И ВТОРО НАМИРАНЕ НА ГЛАВАТА НА СВЕТИ ЙОАН ПРЕДТЕЧА

В лето първо от новата ера, по заповед на цар Ирод, била отсечена главата на Йоан Кръстител. Поднесена на блюдо, по- сетне враговете я скрили в двореца, а тялото на светеца погребали. Една от последователките на Иисус – Йоана, намерила главата на Кръстителя, положила я в съд и с благоговение я погребала в имението на Ирод. По-късно то било продадено на благочестивия Инокентий, който открил гравата на Предтеча. Пазил я до последния си час. Преди да умре отново я върнал там, където я намерил. При царуването на Константин Велики, когато Християнството възтържествувало, двама монаси, с памаща на божие провидение, за втори път намерили главата на Йоан. Но тя останала в дома на един грънчар, който успял да я скрие и пази от поругаване. В средата на 5 в. главата на Йоан Кръстител била пренесена в Цариград. Светата Църквата възпоменава тези събития всяка година на 24 февруари.


25 ФЕВРУАРИ

ДЕН НА СВЕТИ ТАРАСИЙ, патриарх Цариградски

Свети Тарасий се родил в знатно и богато семейство. Още твърде млад станал важен царски съветник в Цариград. По това време разприте по иконоборческата ерес смущавали църковния мир. Когато патриарх Павел се поминал, за негов наследник бил избран Тарасий. Той свикал събор, с който искал да сложи ред в духовния живот на своите миряни. Съпротивата на иконоборците била голяма, но на състоялия се седми събор в Никея въпросът с иконоборческата ерес бил разрешен.

Тарасий се отдал на високо духовно служение, подпомагал бедни и болни, създал лечебници. Починал на пределна възраст през 806 г. Тленното му тяло било прогребано в построената от него църква на Босфора, а на гроба му ставали чудеса и изцеления.

26 ФЕВРУАРИ
ДЕН НА СВЕТИ ПОРФИРИЙ, епископ Газски

Свети Порфирий от Солун, едва 20 годишен, напуснал богатия си бащин дом и приел монашеството. Няколко години прекарал в Скитската пустиня, Йерусалим и Йорданската страна, където живял в пост, труд и молитва. По време на своите митарства тежко заболял. Пожелал да се върне в Йерусалим, където всеки ден смирено се кланел на светия Кърст в църквата „Възкресение Господне”.

След смъртта на баща си раздал цялото богатство на бедни и страдащи хора. За тези свои добрини получил чудно изцеление на болест си чрез явяването на Христос. Скоро след това бил ръкоположен за свещеник, комуто поверили да пази Кръста Господен. След няколко години бил избран за епископ на гр.Газа, който ръководел предано своето паство до смъртта си през 401 г.

26 февруари съвпада с първата за годината
ЗАДУШНИЦА

По традиция денят на мъртвите се отбелязва в събота. В навечерието на задушницата жените варят жито, към него прибавят захар, орехи и стафиди. Те лягат рано и още призори отиват на гроба на своите починали близки, преливат го с вино и със светена вода, почистват го от треви и плевели. В памет на мъртвите раздават жито, ябълки и хляб. После вярващите християни ходят на черква, палят свещи и се молят за душите на умрелите. Някога задушниците и поминалните ритуали били дни за равносметка на сторените добрини. Това било време, в което мъжете преставали да пият, всички спазвали благоприличие, за да не накърнят паметта на хората, които са напуснали земния живот.

27 и 28 ФЕВРУАРИ

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ПРОКОПИ ДЕКАПОЛИТ И ПРЕПОДОБНИ ВАСИЛИЙ, сподвижник Прокопиев

Преподобний Прокопий от младини се отдал на постнически живот и подвижнически трудове, за да пречисти сърцето и духа си преди да се издигне към Бог. В църковната история той е считан за един от най-ревностните защитници на иконите, пред които християните се кланят като на живите светци. До смъртта си светецът живял в манастир, отдаден на смирение и молитва към Господ.

Заедно със св.Прокопий се прочул с духовния си подвиг и страдания и ученикът му Василий, чийто памет църквата тачи на 28 фувруари.

От 27 февруари започват Заговелките. Празникът е популярен като
МЕСТНИ ЗАГОВЕЗНИ

В българските традиции те бележат началото на Великденския обреден цикъл. Тези дни се наричат още Кокошкини заговелки, Месници, Местното пускове и тяхното място в календара се мени, според Великдена. По традиция в неделята на местни заговезни се ядат местни ястия, най-често кокошки. А в дните през седцита – много сирене, масло и яйца. Това е последната седмица, през която хората могат да се отдават на забавления.
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 1| 14617 |01.01.2012 ЯНУАРИ . 0| 15512 |01.08.2011 АВГУСТ . 0| 14232 |01.07.2011 ЮЛИ . 1| 14374 |01.02.2012 ФEВРУАРИ

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads