Реклама / Ads

31| 11495 |20.09.2020

Обездвиженият ”престъпник” Росен Миленов: Защо на 22.09.2020 г. трябва да сме всички на площада?

.
Полицаи задържат Росен Миленов
Аз съм „престъпник“ във владенията на Борисов, Пеевски, Гешев и цялата политико-олигархична сган, която от години издевателства над българския народ. В момента съм обездвижен и имам достатъчно време да опиша как стигнах дотук. Как бях набеден за престъпник и как от площад „Независимост“ се озовах с патерици и прикован на леглото.

Накратко – аз бях един от мирните граждани, върху които жандармерията реши да изпробва силата на ритниците си по време на законен протест пред Народното събрание сутринта на 02.09.2020 г. Резултатът: счупена кост в коленната става, скъсани менискуси, разкъсани мускулни влакна на подбедрицата с развита тромбоза (кръвни съсиреци) и силен оток на крака. Наричат това „полицейско насилие пропорционално упражнено на действията на протестиращия“, въпреки че не съм докоснал жандармите и с пръст. Не съм си позволявал дори и да ги обидя. Това, обаче, няма никакво значение за така наречените „органи на реда“, нито за Прокуратурата на Гешев и Пеевски. Машината за репресии се насочва срещу всеки български гражданин, който упражнява конституционното си право на протест и който не е част от новата клика, старателно подготвяна да замени досегашната.


След отвеждането ми в 05 РУ – СДВР бях задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за неизпълнение на полицейско разпореждане и по закон трябваше да бъда освободен на следващата сутрин. След осем часа в ареста на районното, обаче, администрацията на Гешев получи инструкции да накаже „престъпниците“ и особено „изключително опасните“ (както по-късно ще запише прокурора в постановлението за повдигане на обвинение) с цялата строгост на закона. Така се сдобих с обвинение по чл. 325, ал. 2 от НК „хулиганство извършено с особена дързост и цинизъм“, изразяващо се в яростно скандиране на „Оставка“, „Мутри вън“, „Боклуци“, отправени към влизащите тогава в новата сграда на Народното събрание (и бивш партиен дом) депутати, които подготвяха гласуването на злополучния проект, обявен като “рестарт на системата”, но всъщност целящ да ореже изконни права на българските граждани.


Докато вървяха пазарлъците между основните парламентарни патерици на управляващата върхушка, на мен ми беше направена пълна криминална регистрация – снимки, отпечатъци, особени белези… като на всеки престъпник. Моето престъпление – че негодувам срещу тази система. Срещу системата, която в последните десетилетия инсталираше във властта все по-нагли, алчни, прости и послушни лица, в които няма нищо човешко. Тази система постави евтиния слугинаж там, където в една нормална държава трябва да стои истинския елит от трудолюбиви, образовани и морални хора. Тя превърна един посредствен милиционер в главен прокурор, а някогашния портиер на старите мутри - в разпоредител с цялата власт в страната ни. Тя постави съдбата на българския народ (разбира се, със съдействието на една заблудена част от него, но и с големия принос на клиентелистите) в алчните ръце на шепа негодници и съм дълбоко убеден, че е крайно време да я вземем обратно.


Търках нара в следствения арест на бул. “Г. М. Димитров” в продължение на три денонощия. Счупените кости и отоците предизвикваха неописуема болка, но не съжалявам за действията си. Ако можех да се върна в онова утро, бих отишъл на същия площад и бих застанал отново на първа линия на протестите, защото вярвам в каузата си. Защото моето място е сред онези, които са твърдо решени да сложат край на дерибействането на онези негодници и да им поискат сметка. Сред онези, които искат по-добър живот за децата на България.


Познавам системата. Знам, че тя не търпи хора с подобни убеждения и че прави всичко възможно за да ги пречупи. Прокурорът, който гледа мярката за неотклонение в Софийски районен съд пледира задържане под стража, обявявайки ме „изключително опасен“, защото съм демонстрирал ярост срещу властта. В отчаяния си стремеж да ме хвърли обратно в ареста, представителят на държавното обвинение заяви, че като нищо бих могъл да извърша друго голямо престъпление или пък да се укрия от правосъдието.

 

Съдия Иван Стоилов понесе стоически словоблудствата на прокурора, след което му изнесе лекция върху смисъла на понятието „протест“ и допустимите действия от страна на гражданите, а накрая постанови че няма данни за престъпление и няма как да ми се наложи мярка за неотклонение. Едва ли човек, който не е бил в подобно положение, може да разбере колко висша ценност е справедливостта, равенството пред закона и колко е важно за едно общество да има прокурори и съдии, които да са независими от мутрите. Разбира се, сега делото прокуратурата ще го влачи с идеята, че така може да ме държат под контрол, но много бъркат с това, защото аз не съм престъпник и на престъпници не се подчинявам.


Колко голям престъпник съм аз?


В съзнателния си живот досега не съм и помислил да наруша закона. За десет години в българските служби, в досието ми не е вписвано нищо, освен награди за постигнати високи резултати. Не съм си позволявал дори да закъснея. Напуснах през 2010 г. по собствено желание, в знак на несъгласие с политиката на Борисов и Цветанов, след случая с Мишо Бирата. От 11 години съм в частния сектор със собствена фирма, без никакви нарушения. Не съм ощетил и със стотинка нито държавата, нито някой гражданин. Никога не съм членувал в партия. Същото се отнася и за родителите и семейството ми. Споделяме общото убеждение, че това, което от началото на прехода ни се представя за политика, е всъщност най-обикновено гешефтарство, което води страната ни към гибел.


За разлика от сега инсталирания „политически елит“, аз вярвам, че в политиката трябва да има прозрачност и още преди пет години на сайта dogovorat.com съм публикувал подробна информация за целия ми житейски път до момента. Там са изнесени и подробни данни за личния и семейния ми бюджет по пера – храна, дрехи, почивки и т.н., защото нямам какво да крия от моите сънародници. Никога не съм гравитирал около неформални кръгове или лица с политическо и икономическо влияние. Никого не съм обидил, ощетил или докоснал с пръст, но въпреки това, на тази феодализирана от мутри територия аз съм престъпник. В очите на системата аз съм извършил най-тежкия грях, като се опитвам да я унищожа. Като критикувам управляващата клика, защото знам всичко за тази утайка, която унищожава родината ни. Да, изпитвам истинска ярост. Участвал съм в стотици протести и неизменно съм се сблъсквал с една сива стена от дълбоко безразличие. Не може да бъде иначе, при положение че интересите на местната колониална администрация се изчерпват в ограниченото пространство между джобовете и дъното на панталоните. Всички, които са се докопали до топло местенце в тази администрация, са глухи, неми и слепи за ставащото отвъд споменатите граници на интерес, камо ли за исканията на гражданите излезли на улицата, като последно средство за защита от мафията. Тези хора дори не забелязват протестиращите, просто защото вземат заплатата си, за да гледат съсредоточено на другата страна.


Около нас е пълно с хора без всякакъв морал, които са склонни да погледнат в произволна посока и да видят точно това, за което получават заплатите си. В МВР болница например (при прегледа преди постъпването ми в ареста) излязоха със заключение, че нямам нищо счупено, въпреки че нищо не можеше да бъде по-далеч от истината. За трите денонощия в ареста „нищото счупено“ започна да раздробява коста заради не взетите своевремено мерки за обездвижване, а това според лекарите, които обикалям вече седмица, създава риск от инвалидизация. Същевременно трябва в продължение на месец да си бия инжекции и пия лекарства за разреждане на кръвта, за да предотвратя белодробна емболия от развитата тробмбоза.


Вече не съм бесен, нито яростен. Изпълнен съм единствено с непоколебимото убеждение, че тази система трябва да бъде унищожена, защото в противен случай тя ще ни унищожи. Тя ще отнеме родината ни, бъдещето ни, свободната ни воля, децата ни… и не непременно в този ред. Тази система ще ни изпрати в небитието, защото няма нужда от нас, а единствено от безволеви потребители и от обслужващ персонал.


Аз отказвам да участвам в тоя сценарий. Отказвам да наблюдавам безучастно как безродниците късат страната ни на парчета и я разпродават като в евтин оказион. Как
същите негодници надничат от екраните и постоянно ни дават акъл как да затягаме колани, докато те отново и отново преброяват своите тридесет сребърника. Отказвам да наблюдавам поредния „рестарт“, който отново ще бъде изгладуван от изстрадалите българи. Край!


Негодниците, които са обсебили цялата държавна власт и държат в смъртоносна хватка българския народ трябва да бъдат смачкани. Да бъдат изритани от удобните министерски кресла и да бъдат настанени в килиите на бул. “Г. М. Димитров”. Трябва най-после да им бъде потърсена сметка за всичко, което ни причиниха. Ако прокурорът е имал предвид тези мои убеждения, значи е бил прав. Аз действително съм „изключително опасен“. Опасен съм с това, че искам да изтръгнем управлението от лапите на управляващата пасмина и да го предадем в ръцете на българския народ. Искам всеки мой сънародник да получи право да участва пряко в управлението на държавата. Искам най-после българските закони да се пишат от българския народ. Само така може да се ликвидира веднъж завинаги този див и нагъл лобизъм, който ни ограбва вече 30 години; Искам народът да има правото да отзовава (чрез предсрочно прекратяване на мандата) всеки пряко избран от него – депутат, общински съветник, кмет, главен прокурор, председател на съдилище. Само по този начин няма да имаме самозабравили се политици, които си позволяват безнаказан произвол. Само така ще избегнем издигането на следващата държавна мутра, на следващия Бойко Борисов. Искам пълна прозрачност и обществен контрол върху разпределянето на публични средства през обществени поръчки, концесии и евросредства. Само така ще спрем източването на над 10 млрд. лв. годишно от българската хазна. Сега тези пари се източват в офшорните сметки на политици, олигарси и местни феодали, докато нашите сънародници гладуват и умират заради липсата на елементарна медицинска помощ. Заради „недостиг на средства в бюджета“. Да сте се питали някога каква цена плаща народа ни за този недостиг… Цена, която се измерва с много страдание и с човешки животи. А да сте се питали докога ще продължавате да я плащате?


Затова на 22.09.2020 г. излизам, за да покажа на престъпната власт и цялата мрежа от клиентелисти, че България е на всички, а всеки работил срещу обществения интерес и държавата трябва да понесе съответната наказателна отговорност и да лежи в затвора.

 

Росен Миленов, един протестиращ



Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Росен Миленов е с тежка травма на крака след полицейския побой 11| 4045 |10.09.2020 . Събарят част от постройките в парк „Росенец“ догодина. МС трябва да даде пари 17| 3558 |09.09.2020 . Протест на ”Росенец” бележи 2 месеца от началото на недоволството 2| 3796 |07.09.2020 . Знаковото лице на протестите Росен Миленов от вчера е в ареста за 72 часа 8| 4065 |03.09.2020

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ