Реклама / Ads
1| 2808 |24.02.2024 НОВИНИ

Борбата на Украйна: 2 години срещу пълномащабната руска агресия, 10 години срещу рашизма

.
Източник: Володимир Зеленський/Facebook
Инвазията на Русия протече на два етапа: първият е отпреди десет години, когато Русия изпрати войници през границата в рамките на непризната военна интервенция, а вторият е отпреди две години, когато започна пълната си атака.
 

Те бяха една армия сред отломки, която се биеше с бейзболни бухалки, коктейли "Молотов" и щитове от шперплат. Но за украинците, протестиращите, които се сблъскаха с полицията за борба с безредиците на централния площад в Киив преди десетилетие, бяха първите войници във войната, която продължава и днес.





Демонстрантите бяха част от въстанието на Майдана през 2014 г., когато украинците излязоха по улиците, за да протестират срещу решението на президента Виктор Янукович да се откаже от по-тесни връзки с Европа и вместо това да сближи Украйна с Москва. В последните дни на въстанието полицията уби повече от 100 протестиращи.

 

Техните портрети сега украсяват почетната стена на Златокосия манастир "Свети Михаил" в Киив. Те са изложени на първо място, преди портретите на войниците, убити по време на продължаващия вече осем години конфликт в източната част на Украйна, който послужи като прелюдия към пълномащабната инвазия на Русия на 24 февруари 2022 г. А музеят, посветен на уличното въстание, определя загиналите на площада като първите войници, убити във войната на Русия.

 

Тази връзка, която украинците правят между въстанието от 2014 г. и инвазията преди две години, отразява дългосрочния поглед към войната, който много граждани имат: Те се борят с Русия от 10 години, а не от две.

 

Нахлуването на Русия в Украйна премина на два етапа, посочват украинците. Първата беше преди десетилетие, когато руски войници преминаха границата скоро след като г-н Янукович беше прогонен в изгнание, разпалвайки войната на изток. Това беше военна интервенция, непризната от Москва, забулена в мъгла от уловки и отричания, които бяха толкова невероятни, че малцина се заблудиха. Но въпреки това тя послужи за притъпяване на украинския и международния отговор.

 

Преди две години войната се насочи към неприкритите усилия на Русия да завземе територия с военна сила и да преначертае европейските граници. Тази седмица, когато светът отбелязва втората годишнина от нахлуването на Русия, украинците си припомнят гнева и решимостта, които доведоха и до въстанието през 2014 г.





"Винаги сме се борили с Русия", казва капитан Олех Войцеховски, който се присъединява към армията непосредствено след протеста на Майдана, сражава се във войната на изток и продължава да се сражава и днес. Неговото виждане за украинската история, каза той, е за непрекъсната борба срещу Москва. "Просто понякога е студено, а понякога горещо".

 

В последните си дни въстанието от 2014 г. почти се срина, тъй като протестиращите държаха само няколкостотин квадратни метра от изцапани със сажди павета и бяха прибягнали до паленето на купчини гуми, за да поддържат огъня на гигантския огън, който задържаше полицията за борба с безредиците.

Полицейски снайперисти стреляха по тълпата, а телата бяха разпръснати по паважа в центъра на Киив. Протестът завърши със споразумение между ръководителите на службите за сигурност и лидерите на протестите, а полицията се оттегли и напусна столицата. Това остави г-н Янукович без защита и той избяга в Източна Украйна, а след това в Русия на 24 февруари 2014 г.

Във видеообръщение към нацията във вторник по повод 10-годишнината от стрелбата на снайперистите президентът Володимир Зеленски прокара линия от въстанието на Майдана до днешната окопна война. Украинците ще се бият, каза той, "на площадите, на барикадите, а днес и на фронта".

След като прогониха г-н Янукович, много протестиращи вярваха, че са осигурили свободата на Украйна. Всъщност войната току-що беше започнала.

 

Отговорът на Русия на Майдана се превърна в прост, но ефективен трик: тя разположи войници в униформи без отличителни знаци на полуостров Крим и ги определи като гневни местни жители или членове на мото банди. Уловката беше прозрачна, но успя да забави реакцията на Запада на фона на дискусиите за произхода на мнимите тайнствени войници.

 

Украйна, която все още се колебаеше под управлението на временния президент, назначен от парламента, първоначално се стремеше да избегне война.





Капитан Юрий Федаш от украинските военноморски сили се опитваше да отблъсне руските усилия да се качат на борда и да завземат кораба му през март 2014 г., когато получи заповед от Киив, емблематична за предпазливостта на първия отговор на Украйна: "Не се отказвайте, но не стреляйте", казва капитан Федаш.

Не виждайки начин да окаже съпротива, без да се бие, капитан Федаш не се подчинява, казва той в едно интервю: Той заповядал на моряците да произведат предупредителни изстрели от тежката картечница, като изпратят струи морска вода. Това са били едни от първите изстрели, произведени от украинските военни във войната, но не са предотвратили окончателното превземане на кораба.

 

До момента, в който руските танкове преминаха границата преди две години, около 400 000 украинци вече се бяха сражавали с руснаците в Източна Украйна. Поддържайки години наред война с ниска интензивност в източната част, Русия парадоксално подготви украинската армия да отблъсне нападение в цялата страна. Много ветерани, калени в битките след години в окопите, се присъединиха отново към армията.

 

"Това беше решаващо", казва капитан Войцеховски, визирайки начина, по който ветераните от войната на изток се вдигнаха на оръжие срещу пълномащабната руска инвазия. "Първо, ние бяхме мотивирани. Това беше голяма, неприятна изненада за руснаците. И имахме боен опит. Нищо не трябваше да се обяснява. Взехме оръжия и нямахме нужда от помощ".

 

Въстанието на Майдана намери отзвук и във военните планове на Русия.

 

При инвазията Русия се стремеше бързо да превземе столицата с колони от танкове, десантчици и командоси, с цел да създаде марионетно правителство. Един от плановете, посочени от украински официални лица, предвиждаше възстановяване на г-н Янукович.

В седмиците преди инвазията адвокати, които по-късно избягаха в Русия, подадоха незабелязано искове в киивски съд, оспорвайки парламентарния вот през 2014 г., който лиши Янукович от президентските му правомощия.

 

Тези съдебни дела щяха да поставят основите на неговото завръщане. Агенти на агенцията за вътрешно разузнаване на Украйна, СБУ, конфискуваха компютърните сървъри на съда, за да не би корумпирани или предателски настроени съдии да публикуват решение, легитимиращо завръщането на г-н Янукович.





През годините отричането на Русия за каквато и да е пряка военна роля в Украйна през 2014 г. вбеси украинците и засили мнението им за дълга война срещу Русия.

 

По време на преговорите за уреждане на конфликта Франция и Германия признаха ролята на руските сили в преговорите, известни като процеса "Минск II". По същество това беше частично приемане на руското отричане, че през 2014 г. Русия е нахлула в две източни украински области; това приемане забави с години пълното преодоляване на последиците от руския завой към военен експанзионизъм.

 

"Исках някой да обърне внимание на това беззаконие", каза капитан Федаш, капитан на военноморските сили, за непризнатата намеса на Русия. "Оставихме времето да мине. Те не бяха наказани, така че продължиха".

 

Сега Украйна е в отбранителна позиция по целия 600-километров фронт, сражава се с намаляващи боеприпаси и е изправена пред дълбока несигурност относно бъдещето на военната и финансовата помощ от най-важния си съюзник - Съединените щати. Украинците и преди са се сражавали срещу големи трудности.

 

Святослав Сири, който беше пребит от полицаи за борба с безредиците като протестиращ студент на площада, беше избран за депутат и сега се сражава в артилерийско подразделение на украинската армия.





Пред украинските медии той разказва, че протестиращите на Майдана са били ужасени, тъй като полицията за борба с безредиците многократно е нахлувала в палатковия лагер на площада по време на нощни набези. "На сутринта си мислиш, че може би всичко е свършило", каза той. "И докато си мислиш това, вътре в нас вече има гняв и желание да се върнем".

 

Андрю Е. Крамер, New York Times. Преводът и заглавието са на ФрогНюз.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 8| 2543 |24.02.2024 ДПС днес избира новия си председател . 0| 2466 |24.02.2024 Уикендът идва с топло време . 8| 2732 |23.02.2024 Хр. Иванов: Трябва да гарантираме, че хората, които ще изпратим в регулаторите, ще имат високи морални качества . 5| 2714 |23.02.2024 Руските власти заплашили майката на Навални, че той ще бъде погребан в наказателната колония, където почина

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads