Реклама / Ads
1| 7837 |08.11.2023 АКТУАЛНО

Михаела Станулова за ФрогНюз: Новата реалност във Франция е тероризмът

.
Източник: БГНЕС
Терористичните заплахи са новата реалност във Франция, хората са свикнали да живеят с тях. Това изобщо не е случайно, тъй като тук съществува един проблем свързан с етническата принадлежност, не бих казала, че е религиозен и той идва от това, че има много хора, които са от смесен произход и не се идентифицират нито като французи, нито като граждани на държавата, от която произлиза единият им родител. Те са родени във Франция, но изпитват липса на принадлежност. Тези хора стават много лесна мишена за онези, които набират бойци за редиците на Хамас.
 

Това заяви за ФрогНюз Михаела Станулова, която от 12 години живее и работи във Франция.

 

Ето го и цялото интервю:

 

Как се отрази конфликтът в Близкия изток на живота на хората във Франция? Знаем, че през изминалите седмици много френски летища бяха евакуирани, няколко пъти беше евакуиран дворецът „Версай“, евакуиран беше и Лувърът. От 7 октомври в пъти се увеличават бомбените заплахи, сигналите за радикализация, особено във френските училища. Самият вътрешен министър на Франция Жералд Дарманин съобщи, че опасността от терористична заплаха в държавата в момента е огромна. Има ли паника сред хората?

 

Вече 7 или 8 години във Франция говорим за терористични актове. Нека започнем от „Шарли Ебдо“, нещо което беше нечувано преди да се случи и си го спомням много добре. Това е събитие, което преобърна живота ми, защото в България нямаме такива масови убийства и агресия. След това се продължи с "Батаклан", нещо което беше невиждано за Европа досега, спомням си много добре и атентата в Ница, който се случи точно на националния празник на Франция, атентата в Белгия на летището, където също имаше жертви. 

 

В последно време бяхме в нещо като мирен период, в който нямаше масово проливане на кръв, което в Европа не се случва всеки ден, но статистически се случва най-често във Франция и Белгия, в този регион. 

 

Това изобщо не е случайно, тъй като тук съществува един проблем свързан с етническата принадлежност, не бих казала религиозен и той идва от това, че има много хора, които са от смесен произход и не се идентифицират нито като французи, нито като граждани на държавата, от която произлиза единият им родител. Те са родени във Франция, но изпитват липса на принадлежност. 

 

Тези хора стават много лесна мишена за онези, които набират бойци за редиците на Хамас, Ислямска държава и други. Те са изолирани, дори и като се започнем от там къде точно живеят в големите градове. Намират се винаги в крайните квартали, в гета, никой не ги стимулира да се образоват, семействата им живеят в крайна бедност, на държавни помощи, нямат морални ценности, занимават се с разпространение и продажба на дрога. Това е един много тъжен живот, който те не са си избрали, просто конкретната ситуация така ги е създала. 


Тук искам да вметна, че ние българите трябва да се гордеем, че сме изключително толерантна нация. Въпреки миналото ни, въпреки ислямските проблеми и конфликтите, историческите проблеми, през които сме преминали. Ние имаме огромния шанс и от това, че нашата държава икономически не е привлекателна за подобни хора, които да взимат парите на данъкоплатците, за да имат един живот, в който някой да им плаща просто да съществуват.

 

Във Франция това не са хора, които имат достойнство, които да дойдат и да ви кажат, че идват от Алжир например. Мнозинството от тях, които живеят в гета, стоят затворени в техните си кръгове. На мен ми се налага да пътувам често в предградията на Лион. Влизайки в автобуса виждам едни изключително красиви млади момичета, те носят скъпи маратонки, имат маникюр, мигли, и същевременно виждам едно було, те са убедени, че това е тяхната принадлежност, че те са такива, защото така са им се случили нещата, не са имали възможността да се запознаят дори с техните връстници, които живеят в същата държава, техния паспорт е еднакъв, просто по принадлежност не са. 

 

Споменахте, че тези хора са от смесен произход, става въпрос за проблем свързан с с етническата принадлежност, не толкова религиозната. Смята се обаче, че във Франция е най-голямото мюсюлманско и еврейско население в цяла Европа, което само по себе си би допринесло за ескалация на напрежението в държавата, след конфликта в Близкия изток. 

 

Не съм сигурна, че това е държавата с най-силно мюсюлманско население, може и така да е, бих казала, че по-скоро е в Германия, дори в Англия, но във Франция определено това, което се изнася като статистика според мен е доста занижено. Можем да направим един много прост тест, излизате на улицата и просто забелязвате кой е човекът срещу вас, с кой се разминавате и като отидете да си купите закуска например, човекът срещу вас не изглежда точно като вас, той е забулен. Има доста млади момичета, които на 16 години са решили да се забулят и да ходят с типично пустинни дрехи, което е доста странно за мен. 

 

Трябва да уточним, че това са деца на две, три поколения емигранти, които са родени във Франция, но просто им липсва нещо, което да им напомня за техните корени. От там идва и така наречената радикална ислямизация. Те създават в съзнанието си нещо фалшиво, представят си техния Бог, започват да си обличат забулени дрехи, с които се различават от останалите, все пак Франция е официално католическа държава. Те са различни на улицата и в един момент стават мнозинство. Това е нещо, което им създава различност и ги кара да се мислят за по-велики, съответно в главите на другите католици, французи, без значение, различни от тях, това създава конфликт и сегрега́ция. В един момент се чувстват отритнати от обществото и попадат в ръцете на така наречените терористи, които набират попълнения в редиците си. 

 

Френският вътрешен министър обяви забрана на пропалестинските демонстрации, заявявайки, че те "вероятно ще предизвикат нарушения на обществения ред“. Въпреки забраната подобни митинги се провеждат. Има ли сблъсъци? Притеснявате ли се да посещавате обществени места, има ли засилено присъствие на полиция?

 

Не, преди няколко седмици в Лион се състоя Световно първенство по ръгби, имаше невероятно много хора в центъра на града, по стадионите. Тогава видях засилено присъствие на полиция в центъра на града, но като цяло не виждам такова. Непрекъснато се организират концерти и събития с много хора. Да, непрекъснато се организират демонстрации в подкрепа на Палестина. Това е нещо, което виждам почти всеки ден, организират се на централни места в големите градове. На тези протести присъстват не само мюсюлмани, а и такива, които са покрусени от това зверство, което се случва и от двете страни. Досега обаче не съм видяла демонстрация, която да е в подкрепа на Израел.


По време на тези демонстрации се веят знамената на Палестина, женското присъствие е от жени с бурки и забрадки, които искат да подкрепят техните братя мюсюлмани, не виждам по какъв начин това е свързано чисто в Палестина, не съм сигурна и те колко са запознати с историческите събития, но те искат да покажат, че са с тях, защото се разпознават като техни по-близки. 


Във Франция, в съседство на Лион се намира най-големият еврейски град Вилюрбан. Докато се разхождаш в него, виждаш едни съвременно облечени хора, но да кажем мъжете си носят типичните еврейски шапки, разхождат се семейства с деца.

 

Тези хора не се ли чувстват заплашени, въобще еврейската общност не се ли чувства заплашена?

 

Не познавам евреи, но не съм видяла публично да оповестяват, че имат страх или се чувстват застрашени. Не съм видяла и да има демонстрации в подкрепа на Израел. По-скоро виждам такива, при които се развяват знамената на Палестина. 


От познанствата ми в социалните мрежи забелязвам, че това са хора от други страни, без значение мюсюлмански или не и такива, които са родени много далеч от Европа. Например много хора от Латинска Америка, които очевидно изпитват чувство за неправда, свързват митологично-исторически фигури като Че Гевара, виждам някаква линия в тази посока, и те се обявяват към тази нечестност и развяват знамена на Палестина.

 

Това, което се набива на очи е знамена на Палестина, липса на знамена на Израел.

 

 На 13 октомври беше извършен атентатът във френския град Арас. Трябвало е да има много жертви, но загиналият е учител. Не се ли страхуват  учителите да ходят на работа, особено преподавателите по история, наблюдава ли се отлив от тази професия през последните години?

 

Наскоро разговарях с един много добър мой приятел, който е учител в държавно училище, където точно ходят този тип деца, на емигранти. Той ми каза, че не се чувства по-различно от преди това. Попитах го какво точно се е променило след убийството на учителя в Арас. Той ми спомена, че са имали генерален съвет, след който е имало минута мълчание, имаше ден на национален траур, но той по никакъв начин не е усетил нещо да се променя. Нито има по-засилена охрана в училищата, нито по някакъв е имало опит да се обясни на учениците какво се е случило. Според мен дори никой от тях не е разбрал, защото те изобщо не се интересуват от такива неща.

 

Да разбирам, че животът във Франция си кипи и хората не са особено афектирани от това, което се случва?

 

Не, има хора, които са изключително афектирани от това, което се случва, но те не са тези, които се афишират на улиците и по протестите. Лично в моето обкръжение, аз не съм видяла някой да си е отменил концерт или парти за Хелоуин защото го страх, напротив. Събитията и конгресите също не са отменени. Да, имаше отменени полети в деня, след който Франция получи толкова много заплахи за евентуален терористичен акт, но това се случи в рамките на два или три дни, след това всичко си продължи нормално. Малко ми е тъжно да го кажа, но терористичните заплахи са новата реалност във Франция. Хората се научиха да живеят с нея.

 

След “Шарли Ебдо” аз си отмених един концерт, не можех да повярвам, че това се случва във времето, в което живеем. След това атентатите започнаха много често да се случват, последва и COVID атаката и в един момент просто хората спряха да се страхуват и да не излизат заради терористични актове.

 

Как се бори държавата с тероризма, предприемат ли се адекватни мерки?

 

 Както виждаме държавата се опитва, но няколко пъти не успя. Затова плащат човешки съдби, които вече не са сред нас, хора, които бяха убити, така че можем да кажем, че не се справя много добре. Това, което виждам е, че няма достатъчно полицейска охрана там, където трябва да има. Дори и при евакуацията на “Лувъра”, влакове и т.н. се вижда, че чисто като брой хора, които са ангажирани във френската полиция и жандармерия не са достатъчни да предотвратят каквато и да било заплаха, те не могат да бъдат мобилизирани, така че просто стискаме палци. 

 



.

 


 

Михаела Станулова живее в град Лион, Франция от 12 години, работи в компания, която се занимава с клинични изследвания. Твърди, че е във Франция, защото житейските събития са я отвели там, не защото е искала да избяга от България. Вижда голям напредък в родната й държава и смята, че българите са късметлии, а ако не го осъзнават, ги съветва да се поинтересуват от тематиката с тероризма, да погледнат какво се случва в така наречените развити държави в Европа.

 

Интервю на Констанца Илиева

 

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 20| 7854 |07.11.2023 Адв. Величков за ФрогНюз: Това е пиар! Самата Ваня Григорова знае, че няма основание за касиране на изборите . 3| 7276 |06.11.2023 При 100% обработени протоколи: Ясни са новите кметове на всички областни градове в страната /обновена/ . 7| 6661 |02.11.2023 Емилия Милчева: ДАНС експулсира отделни хора, но не забелязва руските шпионски мрежи

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads