Реклама / Ads
7| 5667 |03.03.2024 АКТУАЛНО

Проф. Веселин Янчев за Фрог: Борците ни за национално освобождение вярваха, че бъдещето на България е с цивилизованите държави

.
Историкът проф. Веселин Янчев Източник: БГНЕС
"На 3 март трябва да се гордеем с усилията на поколения български дейци, които положиха не само усилията си, но и костите си за освобождението на България. Тези хора бяха твърдо убедени и твърдо вярваха, че пътят и бъдещето на България е с цивилизованите европейски държави и че в България трябва да се наложат онези принципи, онези права и свободи, които има в свободна и цивилизована Европа. Тези хора също така живяха с убеждението, че усилията трябва да бъдат концентрирани както към политическата свобода, така и към правото на самостоятелно развитие на гражданите."
 

Това заяви пред ФрогНюз историкът проф. Веселин Янчев във връзка с отбелязването на националния ни празник - Трети март.

 

Вижте и цялото интервю:

 

Проф, Янчев, по-различен ли е Трети март днес, на фона на войната, която се води близо до нас?

 

Безспорно е по-различен. В контекста на случващите се събития, които ни връщат в отдавна, според мен, отминали епохи и времена на погазване на международно правни актове, на незачитане на международното право, на извънзаконово и нечовешко насилие. Това са все неща, които поне за мен, са несъвместими с XXI век и въобще с цивилизацията.

 

С какво трябва да се гордеем на Трети март?

 

Това действително е много добър въпрос - с какво трябва да се гордеем? Преди всичко, трябва да се гордеем с усилията на поколения български дейци, които положиха не само усилията си, но и костите си за освобождението на България. Тези хора бяха твърдо убедени и твърдо вярваха, че пътят и бъдещето на България е с цивилизованите европейски държави и че в България трябва да се наложат онези принципи, онези права и свободи, които има в свободна и цивилизована Европа. Тези хора също така живяха с убеждението, че усилията трябва да бъдат концентрирани както към политическата свобода, така и към правото на самостоятелно развитие, правото на свободен избор за всеки един гражданин и разбира се стремежът да се живее в общество, в което са зачетени основните права и свободи на всеки един отделен гражданин, където има респект към човешкия живот, към човешките виждания и убеждения. Ако щете дори и към собствеността, която притежават хората.

 

Натрапен празник ли ни е Трети март?

 

 

Аз съм историк и се занимавам точно с историята на Третата българска държава. Не считам, че 3 март е натрапен празник. Този празник започва да се празнува още през 1879 г. Отбелязан е по време на Учредителното събрание. После с идването на княз Александър Първи в България той винаги е бил отбелязван като празник с прояви, които са свързани както с чисто войнски чествания, така и с граждански и религиозни такива. Събитията, свързани, предшестващи и следващи от Трети март са свързани с една разделителна линия, която откъсва България от властта на Османската империя и дава възможност за самостоятелно развитие. И това винаги е било отчитано от българския народ и от българските политически дейци. Не считам, че това е натрапен празник. Българският народ е достоен. Той винаги се е отнасял с уважение и респект към всички онези, които имат своя принос, своя дял за неговото освобождение, за самостоятелното му развитие, за културния и за стопанския напредък.

 

В публичното пространство виреят мнения, че 24 май или 6 септември трябва да бъде истинският ни национален празник. Вие какво смятате по въпроса?

 

Това действително е сериозен въпрос. Защото би трябвало ясно да се разграничат нещата. Аз съм твърдо убеден и вярвам, че няма разумен човек в България, който да счита, че 3 март трябва да бъде изхвърлен или зачеркнат от празничния ни календар. Тъй като има и много събития, случили се на 3 март, които трябва да бъдат отбелязвани. Въпросът наистина се свежда до това дали именно 3 март трябва да бъде Националният ни празник? За съжаление, през годините все повече се стига до разделяне и противопоставяне вътре в българското общество по този казус, отколкото до вдъхновяване и обединяване. Защото целта на един национален празник е да обединява и да въодушевява общността. Да открива някакви хоризонти и перспективи за обща съпричастност и общо действие.





Очевидно нещата тръгнаха по една линия на конфронтация и противопоставяне, което често се случва при нас. Не се изслушват аргументите и позицията на различните страни. Има и научни, и емоционални, и всякакви други аргументи, които подлагат под съмнение празнуването на Трети март като национален празник, не като официален. Лошото е, че вместо да се стигне до една цивилизована дискусия относно това събитие или относно въобще празничната календарна система, тези проблеми бяха използвани за нагнетяване на политическо противопоставяне, за обидни квалификации към хората, които просто предлагаха дискусии и обсъждания на този проблем. Аз мога категорично да кажа, че за съжаление, с цялото ми уважение, политическата класа в България отново не се оказа на нужното ниво и просто профанизира и злоупотреби с възможността от една дискусия, логична, премерена и аргументирана. Подобна нормална дискусия така и не се проведе в българското общество.

 

Какъв е интересът на политиците да профанизират темата и защо толкова държат да нагнетяват напрежение, за което Вие сам споменахте?

 

Има сигурно редица обстоятелства и факти, които ги карат да използват всеки един проблем като бухалка, аргументация за техните цели и интереси. Има едно неосъзнаване на мястото и ролята на политиката в обществото. Все пак тяхната цел е да дават перспектива и бъдеще на хората, на обществото и на държавата. Тяхната цел да обединяват, да сплотяват, да извличат позитивите от възможностите на цялото общество и на всеки един негов член. За съжаление, очевидно има нещо сбъркано в логиката и поведението на съвременния български политически елит. Става дума за различни разбирания, които не отговарят на очакванията и на исканията на обществото.

 

На Трети март днес на кого трябва да се поклоним и върху какво трябва да се замислим?

 

 

Трябва да се поклоним на всички онези знайни и незнайни, както е прието да се казва, борци за национална свобода. На онези хора, които се стремяха и искаха да видят България в редиците на цивилизования свят или като част от цивилизования свят. На хората, които надскочиха своите дребни понякога, или елементарни стремежи и очаквания за лично благоденствие и просперитет, осъзнавайки, че ако нацията и общността не са свободни и не са проспериращи, няма как отделната личност да бъде свободна и просперираща. Онези хора, чийто хоризонт на мислене и на поглед към бъдещето, не се ограничаваха със следващия ден, следващия месец, следващата година, а гледаха десетилетия напред.





Мисля, че това е заветът на тези хора и те заслужават наистина нашето преклонение и нашият поклон, нашето уважение без патетизма на тези думи, защото и героите на националноосвободителните борби, и българските опълченци и тези, които след това положиха костите си за националното освобождение и обединение, това е духът и заветът на българина. Разбира се, искам да подчертая, че не всичко е толкова ясно, категорично и патетично. Но сме длъжни да се обръщаме и да стъпваме върху идеалите на тези наши предшественици.

 

Интервю на Георги Камарашев

 

 

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 12| 38474 |29.02.2024 Журналист от BBC: Има разследване, че задържаните за шпионаж българи са преследвали Христо Грозев . 16| 7785 |28.02.2024 Приднестровието моли Путин за "помощ" срещу Молдова, украински депутат с предупреждение за война . 13| 7097 |28.02.2024 Съдия Цариградска: Стар похват в съветските държави е да се приписват престъпления от голям обществен интерес на хора с психични разстройства . 40| 11409 |26.02.2024 Креватни емоции и трупове: Любовница на Путин сменя Маша във Външно на Русия? Трусове в София

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads