Реклама / Ads
1| 6043 |18.08.2014 АКТУАЛНО

Шефът на НИМХ пред Фрог: Ще има още порои

.
Георги Корчев
Директорът на НИМХ доц. Георги Корчев увери, че времето ще се стабилизира след 18 август. „Няма да имаме условия за развитие на мощни купестодъждовни облаци, атмосферата се успокоява. Имахме преминаване на един недобре изразен атмосферен фронт, след което ще има плавно повишение на температурите”, заяви пред Фрог нюз доц. Корчев.


- Ще се радваме ли тази година на циганско лято?

 

- Рано е да се каже. Обикновено в края на август и началото на септември се наблюдава период с едно рязко понижение на температурите, след което след 5-9 септември започва циганското лято. Това е информация от нашите климатични справочници, тъй като нашата прогноза за тогава не е готова.


-  Да очакваме ли още катаклизми до края на годината?

 

- Това също още не може да се каже. Не са готови сезонните прогнози.


- А каква е тенденцията в климата - на затопляне или на захлаждане?

 

- Един от факторите за промяната на климата е човешката дейност.  Учените от водещи метеорологични служби, с които ние работим, са установили, че в условията на променящия се климат интензитетът на екстремните явления ще се увеличи, ако човечеството не престане да замърсява атмосферата и Световния океан. Ако нищо не променим в човешката дейност, може да очакваме повишение на температурите между 2, 5-3 градуса както в глобален мащаб, така и на територията на  нашата страна до 2050 година. И в момента се наблюдава увеличаване на температурите.  

 

- Редица климатолози говорят за страшни промени!

 

- В средствата за масова информация се появяват всевъзможни експерти. Така например се появи в bTV доцент климатолог, който аз не познавам. Даде прогнози, които се правени уж в нашия институт, но които са коренно различни от това, което ние даваме като информация.


- След като климатът се затопля каква е причината за хладните пролет и лято?

 

- Обилните валежи, които ние наблюдавахме през април и май са свързани с така наречените средиземноморски циклони. Те са типични за студеното полугодие , т.е. те се формират над басейна на Средиземно море, минават над нашата територия и са пряко свързани с интензивни валежи от сняг. Тази година през студеното полугодие такива циклони нямаше, т.е.  имаше, но те промениха траекторията си, някои от тях минаха много южно от нашата страна, изявиха се в страни като Гърция и Турция и там имаше много обилни снеговалежи. Те минаха северно от нашата страна през зимата и над нашата страна нямахме типичен средиземноморски циклон, който да стовари обилни снеговалежи. Тези циклони обаче се появиха изведнъж в едно нетипично време пролетно-летния сезон, появиха се и през април-май. Следващите валежи, които бяха през юни и юли бяха свързани с купесто дъждовни облаци – така наречената конвективна облачност. Такива интензивни валежи е имало, връщайки се назад в метеорологичните архиви, ще се намерят много години с такива валежи. Такива има и ще продължава да има. В условията на променящия се климат в глобален и рагионален мащаб интензитетът и честотата на такива екстремни явления ще се увеличава. Това сочат последните изследвания в тази област.


- Можеха ли да бъдат избегнати последиците от проливните дъждове?

 

- За да прогнозираме свързаните с купестодъждовните облаци явления, на нас са ни необходими така наречените метеорологични радари. Ако имаме такива и наблюдаваме развитието на един такъв купестодъждовен облак над района на Софийското поле, можем да кажем съвършено точно 20 минути преди да започне интензивният валеж, че ще има такива, както и че ще има градушка. Нашата метеорологична служба има един такъв радар, който е на възраст повече от 35 години и го поддържаме с много усилия.  Той е разположен в село Гелеменово и покрива голяма територия от страната.  Два такива радара има в Гражданска авиация, от тях получаваме информация, но в сложни метеорологични ситуации, концентрират наблюдението си върху трасетата, върху подходите за излитане и кацане. Един такъв радар има в София и един във Варна. С три разполага Изпълнителна агенция Борба с градушките.  Оттам също получаваме информация, но вниманието е насочено към териториите със селскостопанска продукция. От дълги години декларираме, че са ни нужни минимум 2 радара. Един съвременен метеорологичен радар заедно с необходимия му софтуер е от порядъка на 1 млн. и 500 хил. евро. Имахме пълното разбиране от Министерството на околната среда и водите в лицето на Нона Караджова. Искахме да използваме средства от ОП „Околна среда”, но се оказа, че това не може да се случи, тъй като нашият институт не е бенефициент в тази програма.

Ние завършихме един проект за пълна модернизация на българската метеорологична служба. И в този проект сме включили 2 такива радара. Ще го представим на новото правителство след изборите и ще търсим необходимото взаимодействие със съответните държавни структури за получаване на средства от някои европейски програми. Този подход вече е приложен в някои от метеорологичните служби на Европа.  Словения получи едно значително финансиране от порядъка на 35 млн. евро от ЕК в рамките на така наречените Кохезионни фондове. 85% беше финансирането от ЕК и 15 % от националното финансиране. Такъв проект за модерниазация е подготвен е в Хърватия, те ще получат средства от Световната банка.


-  След като техниката е остаряла как работите?

 

- Някои информационни източници, които ползваме, са изпреварили, нашата мониторингова система. Ние сме пълноправен член на – EUMETSAT - европейската организация, която разработва и поддържа в оперативен режим метеорологични спътници, с които може да се наблюдава времето и климатът в атмосферата. На 26 ноември м.г. България след 9 години стана асоцииран член, като нормално е страните 5 години да бъдат такъв член. В момента имаме пълен достъп до информацията от тези  метеорологични спътници.

Друг продукт, който е мощно средство и който използваме, е информацията, която получаваме от Европейския център за средносрочни прогнози, към който ние сме асоцииран член, и ни предстои след 2 години да станем пълноправен член. Това е информация от така наречените числени модели, които се разработват и се внедряват в оперативен порядък. Съчетанието на спътниковата информация от числени модели и на информацията от наземната мониторингова система ще ни даде възможност за развитие на системите за ранно предупреждение за опасностите от хидрометеорологичен произход. Такива имаме в момента. Те дават добра информация. Тези системи за ранно предупреждение имат за задача от 3 до 5 дни преди настъпването на това явление да го прогнозират и да се свържем със съответните държавни институции.

 

Даниела Николова

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 4| 6338 |08.08.2014 И. Бояджиев пред Фрог: Обучителите във военните заводи спят . 23| 7824 |05.08.2014 Арман Бабикян пред Фрог: Радан Кънев като каза „А”, да каже и „Б” . 7| 6415 |24.07.2014 Пратили полицаи да висят залудо пред фирми заради акцията в КТБ . 6| 16805 |23.07.2014 Доц. Г. Гърбев пред ФРОГ: Не здравна каса-монополист, а няколко конкурентни каси

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads