Събота, 16 Декември 2017, 22:39
Frognews
4| 5923 |08.10.2017

104 г. от кървавата история на тракийските бежанци

.
На днешния ден преди 104 години започват трагичните за стотици българи бежанци събития в Арамаганската долина край днешния гръцки град Димотика. Този епизод е сред най-кървавите в съдбата на тракийските бежанци в края на Междусъюзническата война. Тогава насилствено от турци, а в последствие и от гърци, започва обезбългаряването на Източна и Западна Тракия, което трае години наред.
В етнографския труд на Любомир Милетич за разорението на тракийци разказът за Армаганската долина е въз основа на очевидци на тогавашните събития. Днес потомците на бежанците разказват въз основа на чутото от дедите си.

От Дедеагач, днешен Александруполис, през Фере и безводната долина, наречена Армаганска заради чешмата, която е възприемана като подарък, арамаган по турски. Това е пътят на българските бежанци към пределите на стара България. С оскъдните снимки от 20-те години на миналия век и чутото от своята баба Мара - снаха в семейството, Кирил Сарджев се връща към преживяното в рода му. Нападението от башибозука в долината било заради богатството, което хората бягайки, заравяли в земята.

Народът се разписква, разбягва. Те са имали, знаете населението тогава е било с много деца. Започват да изоставят децата, бягат. И тогава може би моят дядо - дядо Митрю, който е описан в Милетич, и понеже този район е негов, той го познава, той започнал да събира тия дечица. Те са били много. Сега в историята е написано някъде 8-10. Но аз знам от моята баба - около 30-35 деца, разказва пред БНТ Кирил Сарджев.

Дядо Митрю приютява децата в своя чифлик в долината, където гледал близо 2000 глави добитък. Мислел, че родителите им ще се върнат да ги вземат. Никой не очаквал, че нещата ще са необратими.

 

Изведнъж се оказва в едно много такова положение. Баба ми разправяше - Без да иска става майка на толкова много деца. Тя викаше - той не е гледал неговите си деца, а сега взе чужди деца да гледа, по силата на тези събития, продължава Сарджев.

Децата били малки - от 2 до 4 годишни. Той правел попара за тях в копаните за животни, за да може да има за всички и всички заедно да се хранят.

 

Дядо Митрю опазва децата две седмици. При ново нахлуване на башибозук в долината, той е убит. А децата без него умират. Оцеляват едно - две, които се срещат с родителите си след години. Бежанците, които успяват да се спасят, нарекли пътя от Фере до Маджарово Пътя на спасението.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Навършва се 1 година от трагедията в Хитрино 0| 2725 |10.12.2017 . 140 г от Плевенската епопея, с която ген. Тотлебен спаси цялата война 5| 6105 |10.12.2017 . В Хитрино все още има хора без покрив година след трагедията 0| 2675 |09.12.2017 . 37 години от смъртта на Джон Ленън 0| 2705 |08.12.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах