Реклама / Ads

 

3| 4617 |02.06.2021 МИНАЛО

3 минути, вой на сирени и 7 000 000 туптящи в ритъм български сърца: Поклон пред подвига на Христо Ботев!

.
Христо Ботев
Днес България се поканя до земята пред подвига на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България на родината ни. Точно в 12 часа сигнал на сирени ще призове за общонационална почит към паметта и подвига на Ботев и героите от национално освободителните борби.

И когато засвирят сирените, спрете и се замислете – за бъдещето, за миналото и настоящето. Спомнете си как онзи герой Христо Ботев – поет и революционер, който с присъщия на ненавършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна смърт група също такива невръстни търсачи на остри усещания, уж обединени от мъглявата представа за „свободата на отечеството“. Приключенска му работа, авантюризъм и малко безотговорност, ще каже някой, но нека се замислим… наистина. Къде сме били и къде сме сега? Заслужаваме и браним ли достойно извоюваната с кръв свобода?

 

3 минути свобода и обединение. Само през тези 3 минути ли 7 000 000 български сърца могат да туптят в ритъм… Само тогава ли можем да сме заедно и обединени за България? 3 минути, а той - вечно жив там, на Балкана!

 

Хаджи Димитър

 

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

 

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

 

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!

 

Жътва е сега… Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

 

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят…

 

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

 

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

 

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

 

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!

 

„Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!“

 

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата…

 

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!

 

Днес 3 минути бягство, а после всичко продължава.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 1| 3118 |01.06.2021 Враца чества подвига на Христо Ботев и неговата чета . 0| 4112 |11.05.2021 Радев: Най-високият олтар е онзи, пред който обричаме живота си на отечеството . 18| 6699 |01.05.2021 Априлското въстание – величие, но и страх и покруса . 0| 5112 |15.04.2021 Пантеонът на възрожденците с нова атракция

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ