Реклама / Ads
1| 8190 |08.12.2023 НАРОДЕН ГЛАС

Културологът А. Пантелеева за ФрогНюз: Все повече се търсят и издават български автори на Панаира на книгата

.
Културологът и преводач Анета Пантелеева
"Напоследък определено се търсят и се издават повече български автори. Дори издателства, които нямат почти никакви традиции в издаването на български автори, рискуват с такива, включително и за детски книжки, които имат български илюстратори. "Жанет 45" е издателството, което винаги е издавало най-много български автори. Но сега ситуацията е такава, че почти всяко издателство има български автори и идват хора, които питат специално "Имате ли български автори?". Романите на български автори също много се търсят."
 

Това заяви в интервю за ФрогНюз културологът, редактор и преводач Анета Панталеева. Думите й идват на фона на тазгодишното издание на 50-ия Софийски международен панаир на книгата, който се провежда в момента в Националния дворец на културата. Културното мероприятие беше официално открито на 05.12.2023 г. На форума, организиран от Асоциация “Българска книга”, се представят близо 170 издателства с над 100 хиляди заглавия за деца и възрастни. “Създаваме истории. Създаваме история” е мотото на събитието, което ще се проведе до 10 декември. Вижте и цялото интервю:

Забелязва ли се отчетлив, по-засилен интерес към четенето и към литературата като цяло на тазгодишното издание на Панаира на книгата?

 

Засега не мога да кажа дали има по-силен, но определено няма по-слаб интерес към книгите. Не мога статистически да ви изкарам някакви данни в момента, но мога да кажа, че вече сме от три дни тук на Панаира и идват хора, които добре познаваме, понеже винаги ни посещават, но освен редовните клиенти, идват и много други. Тъй като сме на хубава позиция – точно на пътя към Мраморното фоайе, където постоянно има събития, – интересът е още по-значителен. Имаме и детски книги, така че много родители и деца се спират при нас. Така че, да – има интерес към книгите, не сме забелязали по-ниски продажби в сравнение с минали години. Поне когато говорим за панаира.

 

Тази година, доколкото съм разговаряла с хора, ситуацията е по-слаба откъм продажби в сравнение с тази по време на пандемията – включително и в световен мащаб. Но ето тук, когато сме на живо, когато хората могат да дойдат, да разгледат, да разговарят с нас, се забелязва значителен интерес. Двама души сме на щанд от 8–10 метра и тичаме постоянно напред-назад. Обстановката става много интензивна, когато започне напливът от хора, които идват при нас след работа. Усеща се по-голямо натоварване дори около обед, в обедните почивки! Това много ни радва, затова сме тук, все пак. Ако дойдете през събота и неделя, ще видите, че хората са на няколко реда – чакат търпеливо и си купуват книги. И предвид обстоятелството, че книгите са по-скъпи вече, защото на преводачите се плаща повече, правата поскъпнаха, печатът поскъпна – заради инфлацията, но не само – предвид това просто сме благодарни на хората, че продължават да четат.

Забелязва ли се тенденция да се залага повече на българските автори?

 

Определено се забелязва такава тенденция. Аз не съм в книгоиздаването от толкова отдавна, но си спомням, че българските автори не бяха въобще толкова „модерни“ преди 20-тина години. Напоследък определено се търсят и се издават повече. Дори издателства, които нямат кой знае какви традиции в издаването на български автори, рискуват с такива, включително и за детски книжки, които имат български илюстратори. Появяват се и нови издателства, които директно натам се насочват. Ние самите издаваме предимно преводна литература, но имаме и няколко български автора.

 

"Жанет 45" е издателството, което винаги е издавало най-много български автори. Но сега ситуацията е такава, че почти всяко издателство може да се похвали със същото. На щанда ни редовно идват хора, които питат специално „Имате ли български автори?“. При нехудожествената литература винаги е имало постоянство в предлагането, но напоследък все повече се търсят романи и илюстровани книги за деца от български автори. Мисля, че откакто Георги Господинов спечели наградата „Букър“, откакто български автор беше признат на световно ниво, българите още повече повярваха, че има истински добри български автори. Има и повече международен интерес към родното творчество, което също е страхотно. Естествено, пробиването на нови автори винаги е трудно, но когато им се дава шанс, когато някой заложи на тях, издаде ги, промотира ги, естествено, че шансовете им да станат известни и да се продават и в България, и в чужбина, нарастват.

Кои са най-търсените Ваши автори?

 

Ако говорим за романи, най-известните ни автори при романите, най-продаваните ни книги от самото съществуване на издателството изобщо, са на Елизабет Гилбърт, Джоан Харис, Джон Конъли, Тери Пратчет… Патрик Ротфус също, особено сега, като го преиздадохме; макар че така и не е довъръшил поредицата си, интересът към него си остава много голям. Историческите ни книги също са много търсени. Имаме много силна историческа поредица, която можем да разделим условно на две части: военни мемоари и анализи, както и сериозна, бих казала често академична литература. Интересът към нея е постоянен. Там автори като Монтефиоре, Бродел, Фрийман, Норуич, Солонин са особено популярни.

 

Имаме авторка, която ни гостува в момента, и се радваме, че има голям интерес и към нея. Тя е ново име за България, туркиня на име Дефне Суман. Заредили сме много от нейните книги, за да има достатъчно за следващите няколко дни – утре има представяне и ще дава автографи. Какво най-много се продава? Мога да кажа, че нехудожествената литература сякаш се търси повече от художествената такава. И детската литература също дръпна много напред, в много отношения. Нашата поредица „Прозорче“, която е на 7–8 години, доста се разрасна напоследък. Родителите купуват доста за децата си. Имаме няколко детски книжки, които провокират въображението на малките – за госпожица Шарлот („SOS Нова учителка“), „Дори чудовищата си мият зъбките“ и други „чудовищни“, „В нощта на ужасите“ и др. На Тери Пратчет също имаме няколко книги с по-юношески разкази. Но за Пратчет няма какво да говорим, той е... ами, Пратчет. Родители, които са негови ревностни читатели, купуват негови по-детски разкази за децата си, за да могат да ги „зарибят“ по своя любим автор, което също е много интересно за наблюдаване. Разбира се, на много продажби се радват и коледните ни заглавия.

Тази година Панаирът на книгата е част от кауза "Грамотност". Нарастват ли проблемите, свързани с неграмотността на българина?

 

За съжаление, мисля, че да. Виждаме го навсякъде около нас – очеизвадно е в социалните мрежи, в които повечето от нас прекарват твърде много време. Никак не обичам да обобщавам, но дори от гледна точка на това, че често ни е трудно да намерим коректори за книгите ни – очевидно няма достатъчно... Бедността на речника е друго нещо, което ми прави впечатление. Има множество думи, прекрасни думи от нашия прекрасен език, които не се знаят вече. Или поне не се използват. Има редица важни, а понякога и задължителни за четене произведения, които са нечетивни за по-младите поколения, защото езикът, на който са написани, е непонятен за тях. Наскоро си говорих с едно момиченце, което не знаеше значението на думата „казан“. Та трябваше да ѝ обяснявам какво е във връзка с отварите на вещиците в една от книгите ни. Детето като разбра за какво става дума, му стана интересно, разбира се. Но пък ние затова сме тук, нали? Да обясняваме и да помагаме. Като цяло, темата за грамотността и богатството на езика е едно предизвикателство. Мисля, че съвсем наскоро излязоха статистики, че сме много назад в ЕС по нива на грамотност, което е притеснително, меко казано.

 

От нашата – тоест издателската – гледна точка, ясно е, че хората, с които сме заобиколени, са предимно грамотни: и преводачи, и редактори, и автори. Не мога съвсем да съдя от другата страна как седят нещата, защото съм донякъде откъсната. Но от гледната точка на човек, не на „професионалист“, съм напълно наясно, че темата за грамотността е проблем, с който тепърва ще имаме много да се борим. Естествено, всички сме учили български език, пунктуация, правопис и т.н. в училище, но това, което специално на мен ми помогна страшно много, беше четенето на книги. Защото, например, като видиш няколко пъти къде има запетайка преди някоя определена дума, запомняш. И следващият път като пишеш, вече знаеш. Четенето на книги като цяло много помага, но в момента не се четат толкова книги, колкото ние четяхме преди време. Нашите родители пък са чели още повече. Сега има все повече разсейващи фактори. Ако вечер след работа имам вариант да почета книга или да гледам сериал по Netflix, невинаги избирам книгата – а съм книжен плъх и четенето е част от работата ми, която обичам.

За какво читателите предимно използват книгата - като средство за развлечение или като средство за просветление?

 

И двете неща са налице, но мисля, че напоследък развлечението, нуждата да се „избяга“, като че ли надделява. Не е особено изненадващо, трудни времена са. Има ги например тези книги, чиято идея е да те откъснат за малко от живота ти и да те хвърлят на едно по-лесно, с по-прости за разрешаване проблеми място; тази по-лесно смилаема литература, която в момента е много популярна. Четеш, затваряш книгата, забравяш за нея. По-литературните книги по-трудно се продават напоследък. Те винаги по-трудно са намирали читателите си, но напоследък положението е дори по-сложно. И от другата страна, нехудожествената литература, тази, чиято цел е да те научи на нещо, също се радва на значителен интерес. Например имаме една поредица „Най-кратката история на…“ – на Германия, на Китай, на Индия, ще издаваме и на света. Тези книжки са по 250 страници, съдържанието им е кратко, синтезирано, хората ги купуват много. Защото имат нужда именно от това – накратко да им бъде обяснено нещо, да запомнят каквото запомнят и да придобият по-ясна представа за заобикалящата ги действителност. Така че има го и просветителския елемент. Но ние издаваме и много историческа нехудожествена литература, която е от порядъка на петстотин, осемстотин до хиляда страници, и има достатъчно хора, които купуват и тези книги. Тук очевидно просветителският елемент е изключително застъпен. За историята на Византия например имаме 3 различни заглавия и някои хора купуват по 2, за да могат да сравняват.

 

Като цяло впечатлението ми е, че има читатели за всичко. Според мен всеки си взима каквото му трябва от книгите. Просто спокойствие, понякога информация, понякога утешение, понякога пътува с тях. Уют също така.

 

***

 

Анета Пантелеева е завършила бакалавърска специалност по Културология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работила е като редактор в издателство "Изток-Запад". От 2016 г. работи в ИК "Прозорец" като редактор. Книгите и четенето са нейната страст.

 

Интервю на Георги Камарашев

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 6| 14478 |06.12.2023 Александър Николов за продажбата на "Лукойл": Спирането на рафинерията ще създаде стрес на пазара . 1| 4972 |05.12.2023 Започва юбилейният Софийски международен панаир на книгата . 6| 10432 |04.12.2023 На 4 декември Петя Дубарова избра смъртта и небето . 45| 6259 |02.12.2023 Иво Инджев: Елеонора Митрофанова e "местната Мария Захарова"

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads