Евроизборите – преброяването на дивите зайци

Любо Хараланов

На избори, като на избори. Тази житейска максима отново ще излезе на мода само след два месеца, когато ще се проведат първите в историята на България избори за представители в Европейския парламент. За някои партии това ще бъде повод да затвърдят позициите си във властта и гласуването да изиграе ролята на своеобразен вот на доверие. Доверие за начина на водене на политика и посока, в която държавата да върви. За други, това ще бъде първата битка на голямата политическа сцена. Защото борбата за евромандатите ще бъде много по-ожесточена, отколкото битката за парламента. Най-малкото, защото мандатите са само 18. Всеки излиза от различни позиции, но целта е една – преброяване на избирателите. Генерална репетиция за голямата битка наесен – когато са изборите за местни органи на власт.
Може да изглежда парадоксално, но в действителност изборите за евродепутати не са важни за нито една от партиите, които ще вземат участие в надпреварата. Има няколко причини за това. Първо, защото мандатът на евродепутатите няма да бъде пълен, а едва 2 години. Второ, защото на практика Европейският парламент няма в момента никакви правомощия. И трето, може би и най-важното – малката група от 18 български представители е от значение само за разпределението сред големите групи – на ЕНП и ПЕС. Дори с единна позиция по определени въпроси, българските евродепутати няма да разполагат с никакви лостове за оказване на реално влияние на общата европейска политика. Така че по-скоро това са избори за вътрешна употреба, които спокойно може да наречем имиджови. Кой с какви позиции стартира в голямото преброяване на избирателите?
Както винаги социолозите услужливо дават престижното първо място на БСП. Дали справедливо или не предстои да видим на 20 май. Със сигурност социалистите обаче ще трябва да се изправят пред непреодолими задачи за разрешаване. Като например да обяснят на всички възрастни свои избиратели защо ги излъгаха с шоковото повишение на пенсиите, а им трябваше да се качат на Белмекен, за да решат да ги вдигнат с 10 %. Ама не от първи януари, а от първи юли. Така хем парите наглед ще са повече, хем инфлацията ще ги стопи и реалната тежест върху бюджета ще бъде минимална. Пред социалистите стои и друга социална задача – да обяснят защо здравеопазването не върви, а премиерът Станишев като Матросов на амбразурата защитава очевидно провалилата се администрация начело с Радослав Гайдарски и министъра в сянка Емил Райнов. Някъде в предизборната риторика останаха и клетвите на Румен Овчаров да отложи затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ ”Козлодуй”, а после сам попари надеждите на всички като прехвъли по стар обичай вината върху предишното правителство. Още по-далеч в миналото останаха и обещанията, също оцветени в червено, за ревизия на царската реституция и скандалната магистрала “Тракия”. Като с магическа пръчка социалистите стъпвайки във властта, която бяха позабравили за близо десетилетие, си припомниха всички трикове, отхвърляни от тях при дясно-центристките им предшественици. Приватизация вече не е мръсна дума и на тезгяха беше поставена АЕЦ “Белене”, БМФ, да се готвят Топлофикация-София, а защо не и Булгаргаз. Всичко това прави поне засега доста имагинерно присъствието на 6 до 8 евромандата, които си поставят за цел номер едно на “Позитано” 20. Но пък за 17 години социалистите са доказали, че разполагат с твърдо ядро, което независимо от криволичещата политика на все по дясноуправляващото коалиционно правителство, не се притеснява да посегне към тяхната бюлетина.
Най-големият провал на евроизборите ще бъде запазен за НДСВ. От неговите четирима „евролегионери” може да не остане нито един. Това всъщност ще бъде цената на включването на жълтите в управляващата коалиция. Няма как да получиш отново доверието на хората дори с бомбастичното обръщане на вота срещу изселническите гласове, при положение, че си приел да участваш в правителство с БСП. Царистите нарушиха почти всички свои обещания преди изборите и някак по килифаревски звучи византийското тълкуване на думите на Симеон Сакскобургготски, че никога няма да управлява с мандат на БСП. Е, мандатът е на ДПС, но пък властта е обагрена предимно в червено. НДСВ превърна политиката в част от голяма игра, а българите не обичат да си играят с тях. И обикновено си го връщат. И то точно на избори – справка Иван Костов.
Като стана въпрос за Костов това ще бъде може би последният вот, в който тъмносините ще играят като силни демократи. Ако този път не успеят да пратят дори един представител в европарламента, това ще бъде сигнал за тотална катастрофа и дори останалите верни на Командира ще потърсят спасение от потъващия кораб. Защото, както казва Костов, ще бъде водевил след всяка загуба лидерът да подава оставка. Но когато избирателят вика срещу теб „оставка”, водевилът се разиграва другаде. И името му е политическо оцеляване.
На другия полюс в дясното разцепление пък е старият „мастодонт”, събрал надеждите на милиони преди 18 години, а сега свит до миниатюрна, но изпълнена със самоувереност партийка с гръмко звучене Съюз на демократичните сили. Колко е съюз се вижда всеки ден от скандалите, които раждат настоящи и бивши партийни вождове. Думата “сила” пък е всичко друго, но не и определяща за състоянието на сините. Доколко са демократични в СДС, си знаят само на „Раковски” 134. Ясно е обаче, че Петър Стоянов не успя да събере кураж да се изправи срещу Георги Първанов в битката за „Дондуков” 2, но за сметка на това реши да се пусне по сигурната писта на евроизборите. Е, упражнението може и да успее, но след вероятно едниствения мандат на СДС, спечелен от лидера, може би ще се чуят и поредните гласове за поредна оставка на върха в оределите редици на сините.
На фона на катастрофата вдясно като че ли новата звезда на политическия небосклон ще се казва ГЕРБ. Залагайки на напълно непознати лица, които да оберат славата на генералската сянка, най-новата партия се подрежда на второ място след социалистите. Но тук се пропуска нещо много важно – ГЕРБ е партия, която хората разглеждат като проекция на Бойко Борисов. Генералът няма обособено твърдо ядро и мотивацията на избирателите му зависи само и единствено от него. Така че резултатът на ГЕРБ е възможно най-непрогнозируемия. Всичко ще се реши непосредствено преди кампанията и то еднолично от действията на Бойко Борисов. Не така стои въпросът с „Атака” и ДПС, които имат избиратели готови на всичко, за да гласуват за своите избраници. Тези на ДПС, мотивирани от етническата карта, размахвана с и без повод от лидера Ахмед Доган, а тези на „Атака”, мотивирани от корумпирания преход, гарантиращ позицията на ДПС като вечен властник. ДПС обаче, има още една причина да се впусне в изборите – шамарът, който се принудиха да изтърпят безмълвно, нанесен от опозицията с помощта на НДСВ. ДПС ще мобилизира и без това крайно дисциплинирания си електорат, нещо повече – те ще посегнат към гласове, които рядко са използвали – гласовете на циганите. Така че ако има някой, който ще печели нещо на тези избори, това ще бъде ДПС. Ей така, напук. За да покажат, че въпреки всичко могат да въртят на пръста си каквото и когото си поискат. А така ще наливат още и още вода в мелницата на националистически формации като „Атака”.
Всичко ще се реши на 20 май. Но със сигурност това ще бъде подготовка за решителната битка – местните избори. Защото тогава ще се разиграят истинските пари от еврофондовете – тези за подпомагане на регионите. А там интересите са реални – оценяват се в евро. Докато еврото в евроизборите си остава само географско понятие. Политиката на тези ширини все още е предимно бизнес.