Ще бъде ли партиен изборът за шеф на БНР или да

Емил Манов

Удари часът за ново ръководство на Националното радио. Ако някои си мислят, че това вече е рутинен акт, както в белите държави, дълбоко се лъжат. Страсти и интриги вече тресат различни политически и бизнес кръгове. Шум обаче не се вдига, защото играчите вече са по-обиграни. Лансира се мнението, че държавната медия вече не е този фактор, който преди влияеше върху обществения и политически живот, дори само някое предаване или журналист да изречаха прикривана истина. Днес подобен ефект наистина все по-рядко се наблюдава, но то е защото медията е доста обезличена, а не защото няма ресурс – кадрови и финансов. Заслугата обаеч е изцяло на директора Поля Станчева и кръг около нея, а не на журналистите.

Десет са кандидатурите, известни до този момент. Това число само по себе си е заявка за люта битка между различни лобита. Вероятно заради това популярни и доказани журналисти като Лили Маринкова не пишат концепции и не замръкват в партийни централи, за да молят за подкрепа. Кой ще оглави радиото ще стане ясно в началото на май.

Днес все още трудно да се посочи победител. Залозите са несигурни, защото и сведенията за състезателите и кой ги подкрепя, са оскъдни. Познавайки обаче традициите на мисловния поток в политическите среди смело може да се предрече временна криза в БНР, съпроводена от пикантни скандали и размахване на компромати. Основание за подобна прогноза ми дават изострящите се отношения между два от трите кита на властта: „Дондуков” 1 и „Дондуков” 2. Третият кит – парламента, засега е в изчаквателна позиция. Нито президентството, нито правителството обаче ще се откажат от възможността да имат свой човек начело на голямата медия.
До момента най-сигурните имена на фаворити са: кореспондентът на БНР в Москва Чав­дар Стефанов, главният редактор на "Хоризонт" Красимир Луканов и директорът на "Хоризонт" Петър Галев. Към тях, но с крачка назад, са програмният директор на радиото Стефан Радованов и шефът на "Радиоразпръскване" в БНР Валери Тодоров.

За Стефанов дори бе използван изразът, че си е „стегнал багажа от Русия”. Там той бе изпратен след участието си в първия демократичен журналистически бунт, който след това бе осребрен от почти всички свои бащи.

Предимството на Луканов пък е, че идва от „Хоризонт”, което е като атестат за професионализъм. Пред колеги той заявява буквално, че „Ще се намеся в битката за поста при определена ситуация. Кандидатурата ми няма да е самоцелна. Ще участвам, ако знам, че ще помогна на медиата. Радиото е в много тежко положение след управлението на Поля Станчева и аз добре съзнавам това. Не отричам, че работя по концепция". Петър Галев също е от „Хоризонт”, но радиоброкерите твърдят, че е рисковано да се залага на него.

Другите имена, които се въртят в медийната общност, са на члена на УС на БНР Анета Милкова и на директора на „Про медия” Петко Георгиев. Последният е от квотата на т.нар. „обичайни заподозрени”, защото през последните години името му е спрягано за повечето постове, когато са били овакантявани. Аз не бих заложил на него, вероятно, защото той сам не декларира силни амбиции за поста.

Слуховете пратиха в надпреварата членовете на УС на БНР Юлия Гигова и на БНТ Севда Шишманова. Те обаче веднага заявиха нежеланието си да кандидатстват за поста. „Радиото е затворена страница за мен, независимо от сантиментите, че съм тръгнала оттам”, парира Шишманова слуховете още в зародиш. Гигова също отрече да се готви за конкурса.

Неочаквано за мнозина, но очаквано за партийните апаратчици, в надпреварата се появи името на шефа на Държавната агенция за бежанците Светослав Мичев. Бившият червен депутат бил близък с министъра на културата Стефан Данаилов, с когото напоследък бил забелязван няколкократно да разговаря. Мичев познава радиото от дейността си радио-телевизионните центрове на Русе и Варна. В БНР се вълнували от новината, че Мичев няколко пъти посетил Поля Станчева в кабинета й. Истинската интрига обаче идва от лобито му в премиерския кръг. Той бил личният фаворит на Сергей Станишев. Този коз обаче може да не се окаже вале пика, защото в коялицията от известно време имало напрежение по въпроса кой „има право” на радиото. Социалистите и депесарите били склонни да дадат рамо на бившия си колега. Те разчитали той да озапти водещата на „Неделя 150” Лили Маринкова, която била сред малцината, които задавали неудобни въпроси и притискали в ъгъла управляващите за техните гафове и неизпълнени обещания. НДСВ си траели, защото останалите не им оспорвали директорския пост в БТА, където втори мандат управлява Максим Минчев, човек на Мони Паси и кадър на „Атлантическия клуб”.

Антон Митов, бивш кадър на поувяхналата програма „Христо Ботев”, също е подал документи.

Колеги в радиото се шегували, че Петър Волгин щял да се включи в надпреварата за поста, но чакал одобрение от постоянния контингент „телефонни терористи” на предаването си „Дим над водата”.

Изненадата може да дойде от Валери Тодоров. Той изкара дълги години като кореспондент в Москва, бе шеф и на Радио Благоевград. Медийни анализатори твърдят, че той има зад гърба си подкрепата на синдикатите в радиото. Тънките познавачи на конкурсната интрига обаеч свързват името му с президентството. Именно Георги Първанов още не е казал тежката си дума. Дали ще посочи Тодоров е въпрос на догадки. Каква ще е линията на поведение в тази посока може да се съди и по поведението на новата шефка на СЕМ Мария Сетфанова, също бивш кадър на БНР. По време на последните парламентарни избори тя била ангажирана с пиара на Федерация на свободния бизнес с лидер шефа на „Тандем” Кирил Вътев. След това обаче връзките и с президентството били скрепени здраво и в сегашната ситуация можело да окаже влияние върху избора на новия шеф на БНР.

Познавачи обаче предричат изненада. Според тях Първанов до последния момент щял да запази мълчание и дори да пусне в ход заблуждаваща и подвеждаща информация.

Намесата на политически сили в избора на заместник на Поля Станчева е много вероятно да доведе до нови протести и напрежение в БНР. Драматичните събития в случаят с Иван Бориславов от 2001 г., е доказателство за това. Тогава журналисти протестираха и бяха уволнявани заради политически наложения избор на Бориславов от кликата на Иван Костов. Нито СЕМ обаче, нито партиите и президентството ще се откажат от намерението си да повлияят на избора. Тази порочна практика вече има традиции у нас, както и последователи, тъкмо в управляващата коалиция.

Новият шеф на БНР ще стане известен на 11 май. Преди това СЕМ ще проведе конкурса между кандидатите. Според новите правила за избор номинациите на кандидатите от различни организации няма да бъдат задължителни, а концепциите им ще бъдат не повече от 10 страници. След подаване на документи и концепция с кандидатите ще се проведе публично събеседване на 8 и 9 май. На него те ще могат да изложят вижданията си за развитието на медията. Мандатът е 3-годишен.

На Станчева е обещано кореспондентско място в Брюксел. Това вече не е новина в средите в БНР, макар че няма нищо черно на бяло. Говори се, че съдиректорът на в. „Стандарт” Митко Недков, с когото Станчева живее на съпружески начала, е уредил въпроса с влиятелни кръгове на „Позитано” 20. Масонът и бивш служител на „Мултигруп” подготвял почвата за новия пост на любимата си отдавна. Не било ясно само дали той ще остане в София или е уредил Тодор Батков да разкрие подобен пост за вестника та семейството да пътува вкупом към европейската столица.